Трябва да се пее умно
Красимира Стоянова е родена във Велико Търново. Завършила е музикалното училище в Русе и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. От четири години живее във Виена. Кариерата й като певица започна много неочаквано. Беше цигуларка, свиреше в Пловдивската филхармония, омъжи се за свой колега. И изведнъж ...пропя. Чухме я, харесахме я. Но по-важното беше, че я чуха и оцениха хората, които можеха да й отворят пътя към големите сцени. Сега има ангажименти за години напред, сериозни и авторитетни. Което въобще не я е променило като поведение, а и като самовзискателност. Отдавна не беше се връщала, за да изпее спектакъл в България. По Великденския фестивал в Националната опера беше Мими от "Бохеми". За един-единствен спектакъл. Достатъчен, за да разберем защо графикът й е запълнен. Нормално беше в началото на краткия ни разговор да дам път на любопитството: къде, кога, какво?...
Но преди отговора на тези въпроси, ще цитирам един от последните отзиви, писани за нея във Виена:"В ролята на гордата и неподкупна Рашел Красимира Стоянова демонстрира много красив кадифен глас, овладян до съвършенство - от божествено леещите се пианисими във високия регистър до драматичните ниски тонове. Но най-забележително от всичко беше нейното абсолютно естествено поведение на сцената: с невероятна искреност и правдоподобност тя преодоляваше най-драматичните сюжетни метаморфози, благодарение на великолепния си сопранов глас."


- Всяка година във Виенската опера се правят по няколко нови постановки. Сега ми предстои една интересна поредица. Още през септември - "Фалстаф" с диригент Сейджи Озава (аз пея Алис Форд), догодина идва "Ла Вали" от Пучини (ще бъда Анна), след това, през 2006 - "Отело" от Верди (пея Дездемона). Мисля, че това са три много интересни и хубави партии за мен - мечтала съм да бъда в подобен репертоар. Това за Виенската опера. А иначе, в други държави също имам ангажименти, които вече са потвърдени: в Метрополитън - Лиу от "Турандот", нова постановка; във Вашингтон - Леонора от "Трубадур"(2004 г.).
- Няма да сте за пръв път в Америка?
- Вече съм имала два концерта в Карнеги хол - пяла съм Валентина в "Хугеноти" на Майербер (концертно изпълнение), а във втория концерт бях Лида в "Битката при Леняно" от Верди. И едновременно с това направих дебюта си в Метрополитън като Виолета в "Травиата". Сега отново ме очаква интересен концерт в Карнеги хол - "Ана Болейн"от Доницети. Това са опери, които не се пеят всеки ден, не са сред интензивния репертоар на оперните театри по света и затова имам възможността да ги открия за себе си и да ги предложа така, както аз бих искала, както аз ги разбирам.
- Вие въобще обичате не особено познатите творби - в България, още когато започвахте, направихте силно впечатление в "Гуарани"от Гомес, пяхте в "Еврейката" на Халеви. Сега я пеете и във Виена...
- Да, предстоят четири спектакъла, които ще се филмират - с Нийл Шикоф, много известен тенор. Ще дирижира Вякослав Шутей - интересен диригент, хърватин, много добър музикант, с темпераментно излъчване.
- Хубава ли е атмосферата във Виенската опера?
- Да. Защото винаги се е ценял високият професионализъм. Хубава зала, хубава публика, трудна...
- Не е ли консервативна?
- По-скоро с много традиции. Не мога да кажа дали е консервативна, защото тя се радва едновременно с това и на по-модерни и нестандартни предложения. Обаче знам, че публиката има голям опит и също така големи изисквания. Имам предвид истинската публика, не туристите, които всяка вечер пълнят част от залата. Има едно дружество - "Приятели на операта". Създадено е преди много години и има членове, които са най-големите критици - бих казала, и със сигурност няма да сгреша, че някои от тях знаят повече от нас за операта. И са с толкова богат опит, събран от спектакли, постановки, певци... Човек като си го представи - може дори да се поуплаши.
- А сред партньорите ви има ли големи певци, бихте ли разказали за някои интересни срещи?
- Не мога в момента да изброявам, обаче бих искала да кажа едно нещо, което ме изумява: всички мои колеги, които съм видяла, независимо от нивото, на което е един певец - всеки от тях има невероятно чувство за отговорност и професионализъм. И никой досега не е казал: не мога повече, уморих се, сега няма да репетирам... Сиреч никой от тях - поне аз досега не съм видяла - не се прави на звезда. И веднага ми идва на ума Агнес Балтса - с такава невероятна енергия, критична към себе си, към всички около нея. Това е нещото, което движи един артист - непрекъснато да бъде критичен към себе си, никога да няма чувството, че е достигнал мечтаното от него, това, към което се е стремял.
- Във Виена като че ли избягват авангардните постановки?
- Не бих казала. Напоследък особено. Разбира се - не е като в Германия, където се стига и до крайности. Този повей е неприятен. Много е тъжно непрекъснато да бъде излаган на показ човешкият нагон, ниските страсти, тъмната, болезнена страна на съзнанието. Според мен хората са достатъчно натоварени в нашето екстремно време. И като отидат на опера, те имат желанието да се потопят в една приказка, в една моментна илюзия, която би могла даже с модерни средства да бъде красиво измислена, а не да се чувстват като в клиника за душевно болни или в публичен дом. Във Виена, разбира се, нещата са по-различни и в никакъв случай я няма тази агресивност, всичко е по-омекотено. Ръководството на операта се придържа към изискването постановките да бъдат в рамките на класиката. Има такива големи режисьори - като Марко Марели, например - които са способни с много импресионистични средства да направат голям театър. За да можем да видим един съвременен театър и едновременно с това разшифровани образите и отношенията между героите.
- Много ли е натоварен графикът ви?
- Поносимо. Аз всъщност не знам колко би могъл да издържи един певец, но има колеги, които са в състояние всеки ден да пътуват и всеки ден да пеят. Аз не мога. Смятам и че не е нужно. Графикът ми е достатъчно интензивен, в смисъл, че за мен е активен дотолкова, доколкото е необходимо - така, че да няма никакво отпускане. И достатъчно свободен, за да мога да се подготвям, както аз смятам, че е редно.
- Дълго ли се подготвя една нова постановка във Виенската опера?
- Месец, месец и половина. След което има компактна серия от спектакли. Това е много по-малко, отколкото е било в миналото, когато е било златното време на певците. Сега е голямото производство, голямата индустрия. Има много певци, много голяма информация, има много режисьори - хората от занаята като че ли са се нароили като пчели, конкуренцията е невероятна.
- Усещате ли предимствата на старта в малко по-зрели години?
- Определено. И аз съм благодарна, че е така. Често съм си задавала въпроса - какво ли би било, ако съм започнала на 20 години. Както има много певци - Калас дори е била на 15. И имам чувството, че действително е много по-хубаво да си на 30, както аз започнах. Защото дори само от гледна точка на житейски опит, на преоценката на света - това е вече една помощ за мен. Музикантската зрелост също е важна. За мен беше шанс, че съм минала през моя си път, с инструмента. А и за самия глас е по-различно, защото той е вече узрял. И оттук нататък като че ли по-лесно става. Не знам... Може би на двайсет бих говорила друго...
- Имам чувството, че много внимателно и предпазливо приемате ангажиментите, с оглед и на натоварване, на хигиена на гласа, успявате да балансирате с избора на роли.
- Благодаря ви за оценката! Защото излезе една книга за българите във Виенската опера и там беше написано, че съм всеядна певица. А аз винаги съм говорила, че най-страшното е един певец да е всеяден. Какво значи това - приемаш всеки ангажимент, без да се замислиш какво ти носи той. Немислимо е за певец, който иска да съхрани гласа си, да построи кариерата си, да има свой облик. Пък и е опасно. Определена партия е подходяща за един глас, а за друг може да не е. Казват - ама това се пее от лиричен сопран. Да, но моят глас може да не го приема.
- Как го разбирате?
- Пробвам. И разбирам кое бива и кое не бива. Макар че когато започвах, още моят учител Стоян Кисьов ми казваше: когато човек започва, няма право да избира. И затова трябва да пее умно.
- Във Виена участвате ли в Моцартови опери?
- По принцип много пея Моцарт. Във Виена обаче засега съм пяла единствено Графинята в "Сватбата на Фигаро". Но в гастрол съм правила Дона Ана в "Дон Жуан", Електра от "Идоменей", предстои ми да направя Фиордилиджи от "Така правят всички жени". Аз просто пея Моцарт...
- Усещате ли някаква разлика във вкусовете на публиката в различните краища на света? Едни харесват големи гласове, други - изработени...
- Усещам го. Наистина, в Америка харесват гласовитите. Но аз съм много доволна от американската публика, а и тя ме приема много добре. Според мен като че ли не е толкова важно колко мощен или колко фин е гласът. Но когато човек е искрен в това, което прави и ако съумее да си предложи сърцето по един наистина честен начин, то хората го разбират. И действително тръгват с артиста, с певеца, за да се получи онази връзка, за която всеки си мечтае. Много е хубаво! Тази магия е най-голямото щастие.
- Когато един спектакъл е бил много вълнуващ - дълго ли излизате от него?
- Не мога да кажа... Не знам дали е дълго, но е мъчително. Обикновено нощем не се спи. Преповтарям си това, което съм направила, връщам го непрекъснато, като на лента... С излизането не знам, но влизам дълго. Търся нюанси, състояния, често нещо от ежедневието, което се случва, като че ли се свързва с това, което правя на сцената, помага ми. Композиторите са били гениални психолози!
- Мислили ли сте си за бароков репертоар?
- Да. Обаче за един бароков репертоар е необходимо друго звукоизвличане. И това означава аз да изоставя сегашния си начин на пеене и сегашния си репертоар и да започна нещо съвсем различно. Мисля, че за момента не е нужно да експериментирам. Обичам стила, може би след време...
- А имали ли сте съблазнителни предложения, които не сте приемали?
- Да. Бях получила покана за 2004 г. за Сидни, за "Бътерфлай". Но отказах, защото мисля, че трябва мъничко да почакам с тази партия.
- А какво засега не можете да си представите, че бихте изпълнили?
- Например Амелия от "Бал с маски", защото е драматична; не знам дали бих пяла в "Силата на съдбата"... Вагнер? Без коментар. Но Рихард Щраус бих пяла.
- Потърсих ваша страница в Интернет...
- Нямам.
- Защо? За певица от вашия ранг е почти недопустимо! Като в нелегалност живеете...
- Още се колебая. И е нужно, и не е. Нужно е, когато човек прохожда. А когато вече е поел по пътя си - вече не толкова. От друга страна виждам, и се ужасявам, как публиката робува на имена, на гримове, афиши - на всичко "холивудско". Не знам - още се колебая.
- Как се свързват с вас?
- Чрез агентурата ми. "Правителството в сянка". А моята агентура е много добра.
- Остава ли ви време да гледате спектакли, да четете...?
- Да. Но да ви кажа честно - рядко ходя в операта, защото, седейки и гледайки, се чувствам като вързана. Като гледам, аз трябва да ставам, да ходя, да говоря, да преживявам нещата като че ли чисто физически. А в оперната зала съм скована - не мога да мърдам, да жестикулирам. Освен това получавам сърцебиене. Защото съм заедно с колегите на сцената. А е по-страшно да ги гледаш отстрани. Трудно ми е да го понеса - изпитвам треската им.
- Къде из Европа пеете най-често, извън Виена? В Италия?
- Досега там съм имала само един концерт. Но съм пяла в Германия, Швейцария, имала съм концерти във Франция, сега ми предстои Барселона - в "Отело", след това Билбао, имам ангажименти за Япония...
- Преди 3 години сте участвала в Девета симфония на Бетховен под диригентството на Рикардо Мути. Казват, че бил ужасяващо взискателен.
- Тогава не можах да го усетя, защото беше по време на фестивал. Моите колеги казват - много е страшен. Но от друга страна, като гледам - голямата певица Виолета Урмана например, винаги пее с него. И сигурно никога няма да каже, че той е страшен. Защото е перфектна като певица във всяко отношение. Смятам, че и Мути оценява тези неща.
- А вие имате ли си диригент, с който да сте работили с голямо удоволствие?
- Има много диригенти, които обичам. Но искам да кажа, че и България също има своите диригенти. Примерно - много ми е мъчно, че един Георги Димитров стои в Русе и българската публика дори не си дава сметка какъв диригент има в негово лице. И не само оперен диригент. За мен това е изключителен талант, на световно ниво. Работила съм с него и много го обичам: първото ми истинско музициране като певица е било с него. Освен това бих споменала още и Павел Балев. Той заслужава по-често да бъде на българска сцена.
- Засега все още не е бил...
- Не знам дали българската публика знае, че Павел Балев е един от малцината, които са успели съвсем сами, с двете си ръце, както се казва, да си пробият път в тази невероятна конкуренция. И то в трудната, музикалната Германия! Вече е спечелил няколко конкурса, има голям оперен репертоар зад гърба си. Той тепърва има какво да показва на света. Мисля, че бъдеще очаква и Росен Миланов.
- От чуждите диригенти?
- Фабио Луизи, Маурицио Бенини, разбира се, Марчело Виоти..
- Още нямате свой компактдиск. Защо?
- Изискват се средства, но и време. Необходимо е, човек ако реши да го направи, да се съсредоточи само върху това. А така се случва, че аз всяко лято трябва да отхвърлям много неща, които ще ми бъдат необходими за предстоящия сезон. Това лято обаче съм поканена за записи в Националното радио и ще имаме няколко сеанса именно с Павел Балев като диригент. Солов диск нямам, но съм участвала в изпълнението на две духовни произведения на Росини -" Стабат Матер" и Малка тържествена меса, издание на "Хармония мунди".
- Остава ли ви време за нормална човешка почивка?
- Разбира си. И ако някой ви казва, че няма време за почивка - не е вярно. Защото всеки човек има нужда от това.

Разговора води Юлиана Алексиева


Юлиана Алексиева е музиколог, отговорен редактор в програма "Христо Ботев" на Българското национално радио. Автор и водеща е на предаванията "Неделен следобед", "Музиката, която обичам" и др.
Разговор с
Красимира Стоянова