Ожесточеност и поезия
в белия квадрат


На черния под в средата има брашнено-бял квадрат. Той е магнетичното място, към което се устремява една черна фигура. От своя страна към тази фигура се устремява друга черна фигура. Включват се и останалите. Отношенията между тях се усложняват, изострят. Достигат кулминационната си точка, в която контурите на квадрата постепенно се размиват, белият брашнен прах се разлетява, почти всички тела побеляват в битката да достигнат квадрата. Взаимоотношенията между участниците в спектакъла на "Арабеск" "Qui dit кой" се развиват във всяка от отделните му части в класическата композиционна схема: експозиция, завръзка, конфликт, развръзка. Основната двойка по-късно е друга, но отношенията се разгръщат все в тази композиция. В този смисъл "драматургията" на танца залага на въздействие чрез плътно и детайлно разгъване на взаимоотношенията главно в основната двойка и после с останалата част от групата. Танцьорите удържат чисто и изпълняват много артистично хореографската идея: изследването на междуличностните отношения в ситуацията на борба за власт над квадрата.
Казвам "власт над квадрата", а не както се обявява в програмата "стратегията на една игра и свързаните с нея конфликти", имайки предвид една шахматна партия, защото за мен представлението се изплъзва от еднозначно разполагане в асоциативната верига, предизвикана единствено от логиката на шахматната игра. Излиза от някаква здраво навързана система от знаци в танца. И това е несъмнено качество. Шахматът е една възможна асоциативна посока или по-скоро общата рамка на "драматургията".
Танцът въздейства, отпращайки в поетичната чувственост на отделния момент, като например този, когато мъжката фигура съживява женската, умъртвената, падналата в ожесточена битка преди това. Този сантиментален, може би, но красив и въздействащ епизод противостои симетрично на оттеглилата се от квадрата друга група, където борбата за власт над квадрата се отлива в друг вид удоволствия.
Оставят бели стъпки по черния под, лети бял прах, самите тела оставят бели следи и бавно побеляват. В тъмното пространство и сред заплашителната воля на другия към обсебване това са следите, знаците на живот, които остават от желанието на всяка цена да участваш в играта и да намериш себе си: Кой си? Докато питаш "Qui dit кой" (Кой казва кой). Казано иначе, нещо като удоволствието да попаднеш в известния квадрат на Малевич, за да потърсиш своя начин просто да си в него, да го владееш, да играеш и живееш в модернистичното му бяло, без да се опитваш толкова да представяш себе си чрез него. Или: без да се напрягаш да представяш непредставимото.
Изобщо спектаклът "Qui dit кой" сплита динамично, красиво и поетично сюжетните си нишки, или по-скоро танцът "отключва" тяхното заплитане в прогледа на гледащия, в удоволствието от преливането им в полето на емоционалното. Трупата на "Арабеск" умело и сякаш без особено усилие за танцьорите издърпва зрителя в сложната мрежа на отношенията между хората на сцената, в неизменно ожесточаващата се битка за власт, наслада, любов, които магнетично е съсредоточил местещият се в играта бял квадрат.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Qui dit кой. Съвместен проект на Балет "Арабеск" и Френския институт - София. Хореограф Християн Бакалов. Музика Ивайло Миленков. Асистент-хореограф Ингрид Флорин. Сценография Цветанка Петкова-Стойнова. Участват Ангелина Гаврилова, Асен Наков, Даниела Иванова, Десислава Мъркова, Милен Петров, Николай Цаков, Станислав Димитров, Стефка Табакова, Таня Лазарова, Теодора Стефанова, Юлия Почева.