Да уцелиш говорителя

Може би имаме право да изведем тази зависимост: колкото повече обществено-политическата ситуация е неспокойна и неустановена, толкова по-популярни са телевизионните говорители. И обратно: колкото са по-успокоени и улегнали социалните процеси, толкова повече спада нивото им на популярност. Спомняме си какъв фурор предизвикваха по БНТ Екип 1 и Екип 2 в първите години на демокрацията, какви пристрастия се лееха спрямо Емилия Иванова и Райчо Райчев (Екип 1) и Нери Терзиева и Асен Агов (Екип 2). За наличието на релацията свидетелства донякъде и развитието на мъжката част от двата новинарски екипа - Райчо Райков беше говорител на правителството на Любен Беров, а сега е председател на СЕМ (Съвет за електронни медии), докато Асен Агов твърдо и непоколебимо си избра кариерата на професионален политик, като в момента дори е заместник-председател на Народното събрание. Бетина Жотева (някога), Цветанка Узунова, Милена Милотинова и Димитър Цонев (днес) също са пример за тази тенденция - че говорителството е тясно свързано с политиката и че неговото влияние става толкова по-умерено, колкото по-мирни и тихи са случванията в полето на политическото.
С други думи, ресурсът на телевизионния говорител като възможна по-сетнешна политическа реализация днес е ако не изчерпан, то поне силно редуциран. Вече стават важни съвсем други качества на професията, тясно специализирани - стойка пред камерата, ясна дикция, способност да се овладява непрекъснато променящата се в студиото ситуация при "живото предаване". А че тези технически умения в някаква степен не са докрай овладяни, наблюдаваме кажи-речи всеки ден от екрана: скованата поза на Гена Трайкова от bTV пред камерата или почти обсесивно втренчения в ауто-кю-то поглед на Ваня Печикамъкова от BBT (поради тази причина пълна мистерия е за мен наградата за новините на ВВТ на тазгодишния тв фестивал в курорта "Албена"). Да не споменавам тук смешните подобия на говорители в кабеларките, СКАТ на първо място. Въобще след социалните трусове на преден план излизат способности, конкретно професионални. Разбира се, не казвам, че предишните тв говорители са били лишени от тях, напротив, само че тези чисто телевизионни качества се губеха, скрити от задъхания ритъм на събитията. Колко време трябваше да мине, за да усетим учестеното и задъхано говорене на Бетина Жотева (тогава още Чампоева) например? Днес тези пропуски веднага проличават и съобразно тях зрителят избира или не избира да гледа дадени новини.
В тази връзка истински удар в десетката беше привличането на Юксел Кадриев от bTV. Бившият водещ на новинарската емисия "Календар" на "Нова телевизия" е може би най-добрият водещ в момента във всички български телевизии. С премерено самочувствие, със спокойствие пред камерата, с ярко лично присъствие - това са все неща, които го отличават от останалите. Може би само бившият му колега Николай Дойнов е достоен негов съперник, макар присъствието му на екрана да е доста по-различно - той е по-фриволен, оживява телевизионното пространство, не го превзема. И двамата обаче успяват да създадат усещането, че няма празнини около тях, че екранът е пълен и така да направят новинарската емисия изпълнена, тоест сполучлива. От една страна, премерена увереност, от друга - премерена игривост; не случайно докато Юксел Кадриев и Николай Дойнов се редуваха да казват новините по "Нова телевизия", те бяха най-добре конструираната и водена емисия. bTV усети това и побърза да "отвлече" единия, което веднага направи "Новините" (й) със степен по-добри. Но конкуренцията е и това - да забелязва добрите професионалисти и да ги привлича.
Проблемът е единствено, че в нашия телевизионен ефир те въобще не са чак толкова много. Което си личи по неговото качество - само тук-там добро, а в мнозинството случаи - посредствено.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин