Войната като държавна матрица
Книгата "Трябва да защитаваме обществото" съдържа запис на цикъл лекции на Мишел Фуко, произнесени в Колеж дьо Франс през 1975-76 година.
В тях ученият, ръководител на катедра "История на мисловните системи", се пита кой пръв допуска, че политиката фактически е продължение на войната с други средства и - по-едро - може ли войната да бъде анализатор на властовите отношения.
В този план Фуко резюмира своите лекции като отговор на въпроса трябва ли войната да бъде разглеждана като първоначално и основно състояние на нещата, по отношение на което трябва да бъдат смятани за производни всички феномени на социално господство, на диференциация и на йерархизация. Както и дали военните институции в една или друга степен, пряко или косвено, съставляват ядрото на политическите институции... Защото, според изследователя, цялостно обхванатото от войнствени отношения общество постепенно е било заменено от държава, притежаваща военни институции, както без заобикалки заявява Фуко.
Нещо повече, войната продължава да се разгаря, твърди той, и в самите властови механизми или най-малкото е скрита движеща сила на институциите, законите и реда. Трябва да преоткрием войната, защото тя е шифърът на мира, защото тя постоянно разединява цялото социално тяло и ситуира всеки от нас в единия или в другия лагер, продължава френският мислител.
Горните тези на Фуко имат своя прагматичен хоризонт: "Не е достатъчно да преоткрием тази война като принцип на обяснение; трябва да я реактивираме, да я принудим да напусне зародишните и скрити форми, в които продължава да се води, без да осъзнаваме добре това, и да я доведем до решителната битка, за която трябва да се подготвим, ако искаме ние да бъдем победителите."
Разбира се, демонстрираната от Фуко визия върху войната и обществото претендира за истинност и правота, но тя ни най-малко не е универсална в юридико-философски аспект и изоставя идеята за суверенността, признава авторът. Защото неговият политико-исторически дискурс формулира право, което функционира като привилегия (която следва да бъде поддържана или възстановена); формулира истина, която функционира като оръжие...
Затова тази визия предлага "обяснение отдолу, което не е обяснение чрез най-простото, най-елементарното и най-ясното, а чрез най-неясното, най-неопределеното, най-безредното, най-силно подложеното на случайност"...

М.Б.