Харесах си два филма

- Коце, ти си наистина щастлив дебютант - след наградите от "Златна роза" и избора за българско предложение за "Оскар", "Подгряване на вчерашния обед" присъства в конкурса на Московския международен филмов фестивал. Какви са общите ти впечатления?
- Първо трябва да ти призная, че размерът на фестивала е малко стряскащ, пък и градът си е такъв. И това, че филмите вървяха в 7-8 киносалона, космически отдалечени един от друг, страшно затрудняваше стремежа да гледаш кино, а и фактически правеше невъзможно общуването с колеги. Не знам, може би на нас със Светлана Янчева така ни се случи, но... практически имах два дни да видя нещо. Разбира се, домакините бяха много мили и се грижеха за всичко, но тъй като прожекциите продължаваха до късно, и купоните, на които можеха да се видят колегите, започваха посред нощ, та човек трудно може да издържи на такова темпо. Да не забравя - най-голямото достойнство на фестивала бе съставът на журито: Сергей Бодров (председател), Агнешка Холанд, Кен Ръсел, Мика Каурисмаки, Бабак Паями, Мориц Блейбтрой и Олга Будина.
- Сериозни имена. И какво видя на фестивала? Доколкото съм запозната с конкурсната програма, твоят филм е единственият с отчетливо политическо послание. Повечето се занимават с екзистенциални проблеми, като датския "Скагерак", руския "Коктебел", корейския "Да спасим зелената планета"...
- "Да спасим зелената планета" е странен филм, направен с изразните средства на хонконгската школа. Режисьорът е съвсем младо момче и разказва история за двама луди, които си въобразяват, че съвсем нормален човек е извънземен и го затварят в едно мазе, и издевателстват над него. Честно казано, азиатският тип хумор, съчетан с физическо мъчение, ми се стори малко прекален. Не ми допадна съвсем. Харесах си два филма. Единият е "Скагерак" на Сьорен Краг-Якобсен (тук сме гледали филма му "Последната песен на Мифуне") и разказва весело-тъжна история за две жени и тяхната любов дори и след смъртта. Малко чешки тип кино - той е завършил в Прага и си му личи. Другият е документалният филм на Майкъл Мур "Боулинг за Колумбина". Според мен много ще се говори за него. Самият Мур е безкрайно ексцентричен автор и въпросът му е: дали американците са толкова луди по оръжието, или са луди по принцип? Страшен филм! Говорих със Стефан Китанов, който също беше в Москва, да го вземе за следващия София Филм Фест, а той отвърна, че го искал още за този, ала бил много скъп.
Но в Москва имах и няколко големи разочарования (дали имахме лош късмет със Светла, не знам, но все на слаби филми попадахме), а най-драстичните бяха Михаел Ханеке ("Пианистката") с "Времето на вълците" и Паула Ван Дер Оест (филмът й Zus & Zo беше номиниран за "Оскар") с "Лунна светлина". Последният ме порази - не толкова с обилните физиологизми, колкото с откровената липса на вкус в цели епизоди. Разбира се, на такива големи фестивали по принцип по-интересни са паралелните програми, където беше "Догвил" на Ларс фон Триер. Там беше и "Рапсодия в бяло" на Теди Москов и мина чудесно. Имахме самочувствие, тъй като най-хубавите филми от паралелните програми вече бяхме гледали на СФФ или на Фестивала на европейските копродукции...

- Как стоеше твоят филм в контекста на останалите?
- За мен е късмет, че успяхме да попаднем на такъв фестивал. Това е пробив, тъй като от 1987, когато е бил "Закъде пътувате" на Рангел Вълчанов, българското кино отсъства на московския фестивал. Тръпка е, че филмът ти е показан в зала за 2000 души и тя е пълна. Зрителите го приеха много добре. "Божествен огън", който спечели и наградата на публиката, по петобалната система имаше оценка 4.8, а "Подгряване на вчерашния обед" - 4.3, т.е. попада някъде в шестицата. На официалната прожекция пристигна цялата българска колония и македонският посланик в Москва проф. Димитров, който беше министър на културата, когато моят филм и "Съдбата като плъх" на Иван Павлов получиха субсидия.
- И как реагира той?
- Силно се развълнува. Впоследстие се оказа, че имал лична причина - проф. Димитров е от Егейска Македония и като малък е бил бит по същите причини като Катерина, само че от гръцки учител. Това го научих сега в Москва.
- Любопитна съм как критиката възприе "Подгряването..."?
- Руските критици се втренчиха в политическия момент, който аз упорито исках да избегна. Бяха шокирани, дори ме попитаха не смятам ли, че обиждам сръбския народ... Истината е, че когато филмът се въртя в Скопие по случай 24 май, той беше гледан от сръбския културен аташе и човекът каза, че филмът му харесва и няма нещо, което да ни притеснява. Така или иначе, в Източна Европа дълго ще гледаме на всичко това през политическата призма. Самият фестивал неистово се мъчи да избяга от старото си лице, от наслоените съветски идеологеми, но като че ли му е трудно. И това личи най-много по гостите - при наличието на филми с Шарлот Рамплинг, Тим Рот, Рупърт Еверет, Малкълм Макдауъл, Нино Манфреди, там дойдоха Джина Лолобриджида, Фани Ардан Макс фон Сюдоф, Стивън Сегал (той връчи и Голямата награда, какъв смях!)...
- Има ли пазар на Московския фестивал?
- Тази година нямаше и всъщност всичко опира до личната инициатива на хората. Хубавата вест е, че получихме предложение от специализирания телевизионен канал "Култура" да купят "Подгряване на вчерашния обед" за разпространение от догодина. Ако тази сделка се осъществи, това ще бъде първата продажба на филма в чужбина.

Разговора води Геновева Димитрова

Бел. ред. Повече за фестивала - в руските критически отзиви


Разговор с
Костадин Бонев