Визуален семинар 1
Пране, окачено по прозорците на Партийния дом. Гигантски некролог върху фасадата на Министерския съвет. Фирмено лого на покрива на Президентството...
С показ на такива закачливи "визуални нередности" започна първата публична дискусия от проекта "Визуален семинар" на тема "Виждате ли София? Визуалната идентичност на София. Реклама и градска среда" (3 юли т.г., СГХГ). Проектът е финансиран от Германската държавна фондация и предвижда кристализиралите в дискусиите идеи да бъдат обсъдени с кандидат-кметовете на София през есента. Както обясниха самите организатори в лицето на Института за съвременно изкуство и Центъра за академични изследвания, поканени да се сблъскат помежду си на първия дебат бяха групата на "безсловесните" срещу групата на "безобразните" - визуалистите практици срещу теоретиците.
Пръв представи своята визия за столицата художникът Лъчезар Бояджиев. "Най-малкият общ визуален знаменател на София" се казваше видеопрезентацията, показваща въображаеми и реални визуални нередности. Според Бояджиев, впиването на корпоративната в махленската визуалност характеризира най-ярко столичните улици, по които съжителстват една до друга рекламите на М-Тел и на кварталния ключар. Художникът предложи площта около паметника на НДК да стане жилищно пространство, а блоковете в комплексите да се подредят така, че да изпишат "All you need is love"...
Арх. Лило Попов се съгласи, че "художниците напипват абсурдите и отварят нашите чакри към тях", но предпочете по-глобален поглед към визуалната идентичност на София, отчитащ кръстопътното й географско, историческо, културно и религиозно местоположение. Според арх. Попов трябва да очакваме, че столицата ще има специфичен архитектурен облик само ако мислим, че софиянци ще имат по-различен начин на живот.
Димитър Стойчев, маркетингов директор на "Каменица", зае отбранителна позиция и защити бизнеса като колаборативен, цивилизован и граждански възпитан, защото когато правел нещо за градската среда, той се допитвал до консуматорите. "Бизнесът и рекламата не са агенти във вашата дискусия. По-добре поканете общинските съветници", посъветва организаторите Стойчев.
Художникът Кирил Прашков посочи като най-смущаващо несъответствието между рекламите и техните адресати: "Аз никога няма да карам нова кола, никога няма да живея в 'Хилтън'..." Прашков уточни, че лично за него това не е проблем, но то показвало агресивността на стоките и недобрия тон на рекламите.
Извън официалната част от дискусията Чавдар Гюзелев представи фотоколекцията от олуци, водосточни тръби, изоставени автомобилни гуми и боклукчийски кофи "Намерени инсталации", която, според Александър Кьосев, показва как "ако не можем да променим града си, можем да променим окото си".
Накрая един руснак, обитаващ София от три години, се скара на чист руски на всички художници, които си играели на архитекти, и на всички архитекти, които се правели на хуманитаристи. "Тук хората не се занимават със своите си дела!", заключи възмутено той.

Анахит Хачикян