Краят на идеологията

Ще акцентирам върху увода към стихотворенията, не и върху самите стихотворения; върху увод, който функционира като поредната травматична рекапитулация на литературните намерения и постижения на Владимир Левчев.
В "Защо формални стихове?" авторът (български поет, но в САЩ) аргументира относителността на литературните понятия:
- в социалистическа България "формалист" е официозната отрицателна квалификация за автор, който не се интересува от съдържанието, но променя формата;
- в капиталистическите Съединени щати "формалист" обаче е авторът, който уплътнява класическите литературни стандарти.
Но днес България вече не е социалистическа, а Владимир Левчев е принуден да балансира между българското си минало и американското си настояще и бъдеще. В резултат той ловко раздвоява формализма на "революционен" и "консервативен", на "изобретателски" и на фокусиран върху "рима, метрика, структура и изящество на езика". Затова, според своя автор, "Архитектура на промените" съдържа само "формални", елиътски, а от настоящата антология са изпаднали всички онези "изповедни" и "идеологически", уитмановски стихотворения...
(Владимир Левчев: донякъде цял, донякъде изпразнен.)
Разбираемо е, че на места визията на автора върху формализма е твърде формална, но какъв е този непреодолим ужас, организирал такива теоретични хватки, само за да дефинира отказа си от тях? Може би това е същият идеологически ужас, който отведе чувствителния, свенлив и измъкващ се от въпросите Владо Левчев чак в Америка...
Надявам се уводът да е грешка. Както и интерпретацията ми.

М. Б.





Владимир Левчев.
Архитектура на промените
.
Формални стихове.
Издателство Захарий Стоянов.
София, 2003.
Цена 4 лева.