Дървесни отражения
Горан Бзенич

От 26 май до 6 юни тишината на язовир "Александър Стамболийски" отново беше нарушена от мощния рев на дърворезачки, от кънтенето на удари с длето и всякакви пособия, необходими за обработката на дърво. За трети пореден път край Павликени международният симпозиум по дървопластика "Росица" събра участници от България и Румъния, но тази година имаше и представители на Македония и Сърбия. Организаторите - художникът Иван Кънчев и Петко Йончев (ръководител на спонсориращата рекламна агенция "Фарвут" и председател на новооснованото сдружение "Art Rustica") - си бяха поставили за цел да превърнат симпозиума в интердисциплинарен, като разширят диапазона от представените видове изкуство. В заключителната изложба, освен дървопластика, бяха включени още живопис, фотография и рисунки, които ще бъдат събрани в каталог. Компанията тази година отново беше изцяло мъжка. Това ни препраща към древногръцкия symposion, където само мъже са се събирали на вино, раздумка и хубава музика, за да обменят свободно идеи. Но за да не прозвучи несериозно, ще отбележа, че участниците се забавляваха вечер със същата страст, с която през деня работеха.
Най-младият участник беше македонският скулптор Ангел Коруновски, който работи предимно в дърво, но тук се представи и с фотография. Той съчетава различни нарези по дървесната повърхност и постига богат фактурен ефект. Георге Фаркашиу, вицепрезидент на Съюза на румънските художници, се изявява като керамик, скулптор и живописец. Произведенията на скулптора Александру Папук от Румъния се базират на фигуративното, но се развиват към чистата пластика. Горан Бзенич беше представителят на Сърбия. Мащабните си скулптурни композиции той постига по конструктивен път, като съчетава едри пластични елементи. Останалите участници бяха българи - проф. Красимир Джидров, проф. Милан Андреев, доц. Иван Кънчев, Александър Иванов, Марин Флоров, Васил Минев и Младен Младенов работят основно в областта на пластиката - в дърво, камък, керамика. Николай Добрев и Тодор Тодоров показаха различен подход към реалистичната пейзажна живопис.
Обикновено една от важните цели на подобни "plein air"-ни прояви е поставянето на художниците при естествени и близки условия на взаимоотношения. Този факт отваря въпроса за важността на самия процес на създаване. Може да се каже, че действието, развитието във времето и актът на създаване са дори по-важни за участниците, отколкото завършеното произведение. Вечерите, посветени на разговори и обмяна на информация по разнообразни теми, разходките из почти дивата местност и най-вече времето, отдадено на размисли, играят определяща роля.
Забелязва се продължаване на тенденцията към конструктивно извеждане на пластичната форма (Иван Кънчев, Горан Бзенич). Дървото е материал, податлив на всевъзможни трансформации. В случая то прие най-разнообразни конфигурации. Ясно се отличаваха работите на керамиците (Георге Фаркашиу, Красимир Джидров) с гладката си, изчистена форма. Композицията на Милан Андреев привлече погледа с яркочервения детайл в горната част и абстрактната си конструкция. Но независимо дали пластиките бяха фигуративни (Васил Минев, Александру Папук) или абстрактни (Иван Кънчев, Младен Младенов), те се вписваха съвсем естествено в заобикалящата ги природна среда.
Тази година организаторите на симпозиума създадоха сдружението "Art Rustica", което събира хора от бизнеса и художници. Тяхната цел е подпомагането и представянето на различни изкуства, както и създаването на трайна материална база, в която да се организират културни прояви.

Светла Петкова