Македонията на сърби и българи
Централните мотиви, които градят образа на Македония, по принцип се повтарят и в двете страни: еднородните братя, страданията от чуждата "неестествена" власт, красивата природа, славната история... Честотата на употребата и начинът на взаимно преплитане обаче подреждат тези мотиви в една йерархия, която е различна и в двете страни.
В България и на ученика, и на войника се предава преди всичко образът на Македония като земя, населена днес от сънародници, братя българи. Тази представа се засилва от емоционалната мобилизираща мощ, идваща от честото сливане със страданието: жителите на областта са не просто българи, а мъченици, пъшкащи под инородна власт, под "робство". У читателя се събужда възмущение и негодувание против "ненормалното" положение, силно желание то да бъде поправено. В часовете по български език и литература особено въздействащ е образът на опоетизираната прелест на родната природа; в занятията с войниците - примерът на съвременните герои, които с оръжие в ръка (най-често - излизайки от редовете на самата редовна армия) се бият за свободата на областта, обливайки я с родна кръв. Най-показателното в българския случай е, че и трите водещи образа (братята българи, природата, съвременните герои от последните десетилетия) са автономни от историята, от "сенките на миналото". Разбира се, историята също влиза в действие, при това не само на страниците на учебниците по този предмет. Относително многобройните адаптации на пасажи от Иречековата "История на Българите" (книга, която стандартизира и кодифицира разбирането на българите за историята им) са обаче предимно фактологични описания, които сами по себе си имат слабо въздействие върху читателя. В България миналото е само един от аргументите в подкрепа на създаваната версия за съществуващата българска нация. То - в съответствие с възприетото линейно време на прогреса - все повече се разглежда именно като "минало", като нещо отлетяло във времето, не-настояще; съвременният свят съвсем не е тотално пронизан от историята.
Обратното, в Сърбия се запазва цикличното време на епоса; тоест миналото е и настояще. Съответно "златният век" на предкосовска Сърбия и последвалият постепенен упадък ("времето на "пропадането") се преповтарят многократно за най-различни периоди, в миналото и в съвремието. Фолклорно-историческите образи на "Славна Сърбия", на героите Душан Велики, Крали Марко, Милош Обилич и др. пронизват сръбската идентичност. Те доминират и при представянето на Македония: всички останали мотиви, градящи образа на областта - еднокръвните братя, страданието, новите юнаци - са производни от тях.
Така очертаната противоположност между България и Сърбия не бихме искали да абсолютизираме, тъй като и в двете страни все пак биха могли да се намерят отделни случаи, които да свидетелстват за точно обратното. Несъмнено е обаче, че поне като тенденция възпитанието на ученика и войника в съответните страни е подчинено на тези противоположни концепции за времето. Концепции, за които може да се предположи, че определят до голяма степен културното (и не само културното) развитие на двете нации в ново време.

Наум Кайчев

Из "Заключение"то на Македонийо, възжелана, заглавието е на редакцията

Наум Кайчев завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1994-95 г. е гост-докторант в Оксфордския университет. Специализира в Белград, Атина и в Централноевропейския университет в Будапеща. Доктор по история, преподавател в Софийския университет "Климент Охридски".