Матрицата
или как се произвежда
американският консенсус
"Матрицата: Презареждане" е такава боза, че се наложи отново да пусна DVD-то с първата "Матрица", за да си припомня защо тогава бях зашеметен от лавината специални ефекти. И какво? Никакъв аргумент не може да устои пред сумата от 135,8 милиона долара, натрупана през първите четири дни прожекции в Съединените щати, самата сума доказва логиката на филма.
Сагата "Матрицата" се основава на коварна метафора: голяма част от човечеството е включено към интерфейс на виртуална реалност, създадена от супермощни машини, които трябва да смутят мозъците ни и да ограбят през това време биоелектрическата енергия от телата ни. Мощната машина за правене на филми AOL Time Worner успя да направи подвиг, сравним с плановете й за мърчандайзинг, с цел "Матрицата: Презареждане" да изпразни портфейлите ни.
"95% от американците са чували за филма", хвалеше се продуцентът Джоуъл Силвър пред седмичника "Entertainment Weekly" няколко седмици преди пускането на филма на екран. В страна, където 2/3 от населението не могат да изброят нито един от деветте кандидати на демократите за президентските избори, това е някакъв успех. Успехът със сигурност бе подпомогнат от "Entertainment Weekly", който в рамките на един месец помести две статии на първа страница за "Матрицата: Презареждане". Гениалното в тази стратегия на връзките с обществеността се състои в използването на абсурдния статут на култов филм заради първата му част. Претенциите на "Матрицата: Презареждане" не са само за помпозно холивудско продължение, напротив, то притежавало философска сила, която щяла да му позволи да развие ново поколение от метафизични Интернет-сайтове. И така във всяка представяща филма статия се споменаваше, че създателите му - братята Анди и Лари Уашовски, не дават интервюта. За да се подпомогне филмът, се обърнаха и към Корнъл Уест, професор в Принстънския университет, който за кратко се появява в "Матрицата: Презареждане" и съвсем не се притеснява от срещи с представители на пресата. Той каза пред "Тайм" (на първа страница), че "братята са много запалени по епическата поезия и философията, по Шопенхауер и Уилям Джеймс" и че "Лари Уашовски е много по-запознат с Херман Хесе от повечето немски учени". Братята Уашовски са с толкова благородна душа, повтарят ни до досада рекламистите, че стигнаха дотам да поставят спирачка в мърчандайзинга на Матрицата. Те ограничиха производните продукти на това продължение до игра на видео, Enter the matrix (Влезте в матрицата), екшън-фигурки, слънчеви очила (представени в People - друго списание на AOL Time Worner) и DVD-анимация. Освен това сведоха до минимум продуктите, свързани с филма: напитките Powerade, Cadillac, моторите Ducati и Heineken. Изглежда от страх някой да не ги обвини в предателство, братята Уашовски отказаха хамбургерите в Макдоналдс да бъдат повлияни от темата за "Матрицата".
Същото се отнася за AOL Time Worner, най-засегнатия от медийните гиганти към днешна дата - притиснат от милиарди дългове, вътрешни войни и разследване за злоупотреби, водено от Securities and Exchange Commission (орган, контролиращ борсовите операции). Даже и отслабнала, тази групировка намира огромни ресурси, за да може всичко, което реши да продаде, да се превърне в център на вниманието. Ние сме включени в матрицата на медийните гиганти; и тази наша включеност не е само за да ни принуди да си купуваме филми и други развлекателни стоки. Тези фирми могат да ни предложат и други, също толкова завладяващи и несъстоятелни истории, като "Матрицата: Презареждане", но с по-съдбоносни следствия. Така стана през последните години. Докато терористите от "Ал Кайда" подготвяха атентатите от 11 септември 2001, медийните гиганти активизираха продажбите на развлечения, като скандалите около Бил Клинтън, сексуалния живот на Гари Кондит или нападенията на акули. Всички тези разкази имаха основания. Но подобни мелодрами изтласкаха в периферията на масмедиите всички заплахи, които се развиват отвъд американското крайбрежие. Същата тактика възприеха медийните гиганти и когато се обединиха, за да повтарят разказите за режима на Саддам Хюсеин, диктувани от правителството.
Различните продукции, озаглавени: "Countdown: Iraq" ("Ирак: обратно броене"), макар и несръчни, показаха такава ефективност, че когато войната започна, 51% от американците смятаха иракчаните за част от въздушните пирати от 11 септември 2001.
А какво стана с арсенала на Саддам Хюсеин, с всички тези програми за ядрено и биологично оръжие, които Джордж Буш не спря да цитира, за да оправдае войната? Вчера отрова, днес нищо: безкрайният списък от тези ужаси, нито един от които не бе разкрит, се изпари от националното съзнание.
Влиянието на петте фирми, които работят за тази частична амнезия, не отслабва, напротив - засилва се. Федералната комисия по комуникациите (FCC, натоварена с регулирането на дейността на медиите) смекчи на 2 юни някои от редките ограничения относно правото на собственост, които, предполага се, засягаха тези фирми. Viacom (която държи CBS и Paramount) и News Corp. (на Рупърт Мърдок, който притежава телевизионния канал Fox и който е на път да поеме контрола върху гиганта на сателитите DirecTV) със сигурност ще си купят още няколко телевизионни канала. Но кой е информиран за това? Кой го е грижа? Организации, както леви, така и десни, напразно протестираха срещу засилената власт, давана на медиите; по-голямата част от американците не се интересуват от това.
Ако съществува герой в нашата сага "Матрицата", това може би е Бари Дилър, който говори доста по-ясно от Нео (героят на Киану Рийвс), въпреки че има по-малко опит в бойните изкуства. Дилър, който вече ръководи USA Interactive, беше генерален директор на Paramount, на Vivendi и на Fox. С изключение на полу-пенсионера Тед Търнър, той е единственият магнат от развлекателната индустрия, който не споделя мнението, че появяването на 500 телевизионни канала и неограничен брой Интернет-сайтове би предоставило нови източници на развлечение и информация. Той обяснява, че последните във всички случаи ще попаднат в ръцете на същите тези пет компании и че, с навлизането на свръхскоростните мрежи, фирмите, които контролират кабелните модеми, ще властват и в Интернет.
Тази концентрация на власт обяснява в голяма степен на какво се дължи гибелта на културата ни, като започнем от упадъка на телевизионните информационни емисии и стигнем до "причината, поради която филмите са посредствени". Те са посредствени, обяснява Бари Дилър, защото сега съществуват "двадесет властови кръга" около най-отговорните лица в тези големи компании. "Нито един от тези кръгове не се занимава с филмите", твърди той. "Те са само стока, която трябва да донесе печалба". Не трябва ли обаче медийните гиганти да са безмилостни заради конкуренцията помежду им? Дилър опровергава твърдението: "Тези фирми не са в реална конкуренция една с друга. Те се приспособяват една към друга. Филмите на Fox трябва да бъдат продадени в HBO. Warner Cable трябва да се спогоди с Fox, защото Fox има екипи от спортни журналисти. Те си говорят само един на друг. Не правят нищо за останалите".
Но нито Дилър, нито някой друг е в състояние да спре това прегрупирване на културната власт, ако публиката не е достатъчно информирана или засегната, за да протестира. Това обаче е хипотетично. Плащаме за посредствени филми, като им осигуряваме рекордни приходи. Колкото до актуалните новини, плащаме епическите разкази на таблоидите чрез огромни аудитории. Плащаме на непрозрачни политици чрез благоприятни социологически сондажи. Очакваме от журналистическата индустрия да романизира истината. По един или друг начин вече всички живеем в матрицата.

Франк Рич, Ню Йорк Таймс
Превел от френски Христос Пападопулос