Някои от подписалите чуждестранни театрали съпровождат подписа си със следните думи:
Авиньон, 5 юли 2003
Апел до българското правителство
В момента, когато културната ситуация във Франция е екплозивна и се намираме пред жестоката липса на подкрепа от страна на френското правителство за стачкуващите театрални творци и трупи, аз често си мисля за чудесната работа на театър "Сфумато", който обаче от три години е без покрив.
Бих искала да изкажа възхищението си от тази прекрасна трупа и да изразя надеждата си, че за да се довърши и открие новата си сграда, тя ще получи помощта и доверието на своето правителство, което не може да забрави дългогодишната българска традиция на подкрепа и взаимност, която обвързва града и неговите творци.
Театр дю Солей - Картушри
Ариан Мнушкин

23 юни 2003 г.
Пожелавам ви този апел да има отзвук и ви уверявам в най-топлите си мисли за вас.
Брижит Салино
в. "Льо Монд", Париж

26 юни 2003 г.
Скъпи приятели от "Сфумато",
Прибавете подписа ми и името на нашата организация ("Интеркулт") към апела за подкрепа.
Както знаете, аз следя и ценя работата ви от години и ви пожелавам успех в трудния културен пейзаж в България. Надявам се скоро да имате здрав покрив над главите си и работата да продължи.
С топли чувства,
Крис Торч, директор

26 юни 2003
Скъпи приятели,
Познаваме усилията и борбата ви за поредния строеж на сграда за вашия театър.
Ние сме с вас в тази битка, с цялата си любов и професионално уважение, заради работата ви, която имахме възможността да видим по време на гастрола ви в Милано.
Сигурни сме, че вашият дълъг творчески път и опитът ви ще допринесат за получаване на финансирането, необходимо, за да постигнете главните си цели.
С най-искрени чувства,
За Пиколо театро
Розана Пурчия

26 юни 2003 г.
Скъпи Маргарита и Иван,
Пиша ви, за да заявя, че подкрепям вашата работа с пълна сила и с цялото си сърце, че съм готова да направя всичко възможно в подкрепа на акцията ви, че вашият творчески глас е уникален и че той трябва да продължи да се чува във вашата страна и в чужбина.
Подписвам това писмо, за да бъде предоставена необходимата помощ за вашата работа. С приятелство, възхищение и безапелационна подкрепа.
Мари Декуртийо, издател и продуцент, Париж

26 юни 2003 г.
Скъпи приятели от театър-лаборатория "Сфумато",
Стъписани сме да научим, че още не сте се настанили във вашата театрална сграда. Повече от три години инвестирате в този проект и е крайно време той да приключи. Ако не хвърлите котва, рискувате енергията и талантът ви да се обезсилят.
Ние тук, във Франция, сме много загрижени за вашата съдба - всъщност имахме възможността да оценим изключителността на творческите ви постижения и качеството на връзката ви с публиката, с институционалните партньори, с пресата и медиите.
С представленията, които показахте на френските фестивали с международно участие - Авиньонския фестивал, фестивала в Нанси, а също и в Париж, в театър "Ла Тампет - Картушри", вие придобихте репутация, която силно надхвърля границите на нашия континент. Така вие допринасяте за представянето в международен план на един много позитивен образ на българската нация чрез творческия капацитет и оригиналността на нейните артистични екипи.
За да продължим красивото приключение "Черното руно" - спектакъл, представен в театър "Ла Тампет - Картушри", ние обсъждахме възможността да приемем последната ви постановка през сезон 2003/2004.
Горещо ви желаем българските държавни органи незабавно да ви осигурят необходимата помощ за довършване на строежа на вашия театър, а също и да ви дадат необходимите средства, за да продължите дейността си и да я развивате както в български, така и в международен план.
С цялото ни приятелство,
За театър "Ла Тампет",
Мари-Ноел Боайе

27 юни 2003 г.
Скъпи приятели и колеги от "Сфумато",
Марсел Бозоне ме упълномощи да ви предам текста на апела до българското правителство, скрепен с подписа му. Той ви уверява в пълната си подкрепа и приятелството си с надеждата, че много бързо ще бъде намерен изход от настояшата ситуация, в която се намира театърът ви.
Приемете най-сърдечните ни поздрави.
Естер Пьонуй

Искате ли да отворя дебат във вестника?
Кураж!
Жан-Пиер Тибода, в. "Либерасион", Париж