Какво е да си мъж днес?

През 60-те години, когато жените масово се опитват да дефинират себе си, те провъзгласяват мъжа за норма и твърдят, че само жената е принудена да определя себе си през изречението "аз съм жена". Довод, който - както е добре известно - кара Симон дьо Бовоар да заключи, че жените винаги са мислени като втория, като другия пол, а на мъжете никога не им се налага да казват "аз съм мъж" и да го доказват.
Книгата на Елизабет Бадентер обаче твърди тъкмо обратното. Тя казва, че мъжът много повече от жената се изгражда чрез разграничаване, защото за да бъде мъжът мъж, му е нужно да се отдели от майката (не съм бебе), от женския пол (не съм момиче) и накрая му е нужно да докаже и че не е хомосексуалист. С други думи, до фразата "аз съм мъж" според Бадентер се стига много по-трудно и тя съвсем не е безпроблематична. В този смисъл нейната книга обръща перспективата и смело заявява, че в последното десетилетие на ХХ и първото десетилетие на ХХI век нещата с половете и идентичностите много са се променили и мъжете не по-малко от жените са вплетени в питането за "мъжката загадка" и не по-малко им се налага да се себедефинират и доказват. Което от своя страна разклаща устоите на по-традиционния феминизъм, който и до днес базира твърденията си на схващането, че мъжът е нормата и в този смисъл книгата представя една по-сложна картина. Тя предлага един модел на свят, в който и мъжете, и жените са еднакво объркани и разколебани, еднакво търсещи, в който идентичностите не са фиксирани, а са конструкти, съграждащи се спрямо много и много фактори, защото и мъжествеността, и женствеността, оказва се, се придобиват, а не се получават наготово. И в който разликата между половете варира според обществото - може да е подчертана, но може да е и едва забележима, доколкото днес в много общества "трудно се различават младежът от девойката".
Струва си да се каже, че "XY на мъжката идентичност" е своеобразна част от популярните в англоезичния свят "Изследвания за мъжа" (Men`s studies) и точно както много от "женските" изследвания заговаря за мъжа като за неизследвания, тъмния континент, търси примери от литературата, чрез които да докаже сложните идентификационни механизми, по които става формирането на мъжката идентичност, насища с примери от емблематични автори като Филип Рот и Пат Конрой, мотивирайки, че "след душата на Платон и разума на Декарт идва ред на секса - в него се съдържа цялата истина за човешкото същество". Обърнатата перспектива обхваща и патоса да се говори за мъжа като своеобразна жертва, жертва на женската еманципация, донесла му "криза на идентичността". Защото колебанията идват, когато жените предявят претенциите си към "неговите" роли и откажат да са просто майки и домакини. Тогава видими стават мъжката уязвимост, несигурната мъжка роля, паническият страх от феминизацията.
"XY на мъжката идентичност" разширява един важен културологичен дебат, настоявайки, че полемиката какво е жената - биологическа даденост или конструкт, или идеологическа постройка, засяга със същата сила и мъжа, и в този смисъл някак снема противостоенето, мисленето в опозиции и отваря към едно по-спокойно мислене, което иска да види сдобрени същества - и помежду им, и със самите себе си. Сдобрени дотолкова, доколкото са станали мъже и жени, които не нараняват женственото и мъжественото у себе си.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Елизабет Бадентер.
XY на мъжката идентичност
.
Превод от френски Росица Ташева.
ИК Колибри.
С., 2003.