Българският балет на 75
Премина още един празник. Талантливи прекрасни млади хора изпращаха на сцената посланията на прекрасното ни изкуство. За нас в зрителната зала беше радостта и... тъгата.
Седемдесет и пет години. В исторически план това е малък период, но в същото време е огромен, ако се разгледат събитията и творческият път през тези години - от балетната школа на Пешо Радоев и първите пионери до днес, когато ни познават по целия свят. Всички мои колеги, между тях и аз, с гордост носим името на България навсякъде, където сме ценени.
Нашите творци през годините имаха не само личните си артистични постижения, но изпълняваха и своеобразна просветителска мисия - дадоха корените и развиха класическия балет, направиха го част от живота на различни слоеве от обществото ни. Техният труд даде плодове, достойни за възхищение и уважение. Нашата страна даде и сега дава таланти - познати и признати в Европа и Америка. Даде първия мащабен професионален международен балетен конкурс. Доведе ни до първите места в световното балетно и танцово изкуство.
Това се видя, макар и твърде бегло, в гала концерта, представен на сцената на Националната опера - София. Талантливи млади колеги дадоха увереността, че балетът ни има бъдеще.
Въпросът е: мисли ли държавата за това бъдеще, за артистите на балета и за изкуството ни изобщо.
До 1990 година националният ни балет се състоеше от 131 артисти. Днес те са 57. Пенсионният закон за балетните артисти е проява на пълно неразбиране и незачитане на изкуството ни, на процесите в него и на необходимостите му, за да бъде жизнено. Сред публиката беше министърът на културата. Бих се радвала да присъстват и други представители на правителството или поне на комисията по културата в парламента - да видят някои реалности, които няма да могат да бъдат видяни от кабинета. Българският балет е заслужил внимание и грижа. Не липсата на пари в държавата, а липсата на отношение към балетното изкуство доведе до сериозна криза и гони младите кадри масово в чужбина.
Всъщност какъв юбилей празнуваме?

Калина Богоева