Гледки от бездната
Излишните... Така с една дума и, разбира се, с голяма доза приблизителност бих си позволил да формулирам статута на хората, чиято единствена професионална легитимация е знанието. Преходът безпогрешно ги абортираше от местата, където се взимат решения, от центровете на публичността, и за да се върнат там, те трябваше да играят най-малкото двойна игра, да търсят паралелни легитимации, което в последна сметка значеше сами да се заемат със собствения си аборт. Няма да обсъждам причините, защото това обикновено води до мрънкащо обвинение срещу неизвестен извършител. По-скоро ми се иска да припомня, че създаденият преди време от Александър Кьосев проект "Нова публичност" предлагаше изход или поне идея за изход. Тя се състоеше в организирането, вместо на поредния дебат, на дебат върху дебатите, който за разлика от тях вече можеше да се изнесе в академичното и близките до него публични пространства и да получи научна легитимация.
Вън от конкретните резултати и перипетии на проекта, той успя да постигне един важен ефект: насочи интереса към формата на съвременните български дебати. Струва ми се, че този формат може да бъде определен като фаталистичен или, което в случая е същото, като екзистенциален, защото, в която и област да се води дебатът, все стига до въпроса дали тя всъщност съществува. Политическият дебат е дебат дали съществува политическа система (особено след идването на царя), или тя възпроизвежда патриархални, магически, племенни и пр. отношения. Икономическият дебат е дебат дали съществува икономика или, докато тя затихва в светлата си част, в сенчестата престъпно се преразпределя. Правният дебат е дебат дали съществува съдебна система или тя, ако не играе на страната на престъпниците, не е в състояние да им попречи. Медийният дебат е дебат дали съществуват свободни медии или само комуникативни инструменти на различни корпоративизми.
Историческият дебат е дебат дали съществува минало или е по-добре да го забравим, за да дадем шанс на комунистите да налеят основите и на демокрацията. Етническият дебат е дебат дали българското общество е мултикултурно или културните различия могат да бъдат притежание единствено на партията - парламентарен балансьор. Социалният дебат е дебат дали хората умират от старост или защото няма кой да плати социалната цена на старостта. И т.н.
Фатализмът на дебатите създава объркващото усещане, че новата публичност е взривена от сблъсъци на позиции, мнения и риторики, но въпреки това не е в състояние да произведе дебат. Просто защото той се води над екзистенциалната бездна, в опасна близост до нищото и периодично изтича тъкмо там. Както предупреждава Ницше, "ако дълго се взираш в бездната, бездната също започва да се взира в теб". Тези гледки от бездната се провиждат най-релефно, когато публичните субекти започнат да си търсят ново лице. Напоследък наред са НДСВ и СДС.

Георги Лозанов