Предмостие на Изток
В края на май и началото на юни 2002 г. в замъка Будмерице, седалище на словашките писатели и преводачи, разположено на около 35 км от Братислава, се събраха 16 поети от 9 страни (България, Румъния, Гърция, Югославия, Македония, Молдова, Полша, Словакия и Литва), за да разговарят за нуждите на посттоталитарна Европа и възможните съвместни инициативи, които да защитят националните култури в рамките на настъпващата глобализация.
Така бе учредено поетическото общество Cap a l'Est (в свободен превод "Предмостие на Изток"). В учредителната сбирка на първото поетическо движение на френскоговорящи поети от Източна и Централна Европа взеха участие и българите Кирил Кадийски и Аксиния Михайлова (избрана за национален секретар за нашата страна).
За почетни членове на движението бяха признати известният френски поет Бернар Ноел и словашкият поет Албер Маренчин.
Какво представлява Cap a l'Est?
Инициативата е на Мишел де Молн, директор на Театър Молиер - Дом на поезията в Париж, и се осъществява със съдействието на словашкото министерство на културата и Националния център за книгата в Париж. Проектът цели разпространението на поезията и въобще на книгата чрез театралното изкуство, както и създаването на постоянно място за срещи между поети от горепосочените региони. Инициативата предвижда не само обмен на идеи и преводи, но и съпоставки на ниво културна политика в представянето на лириката. Участниците в проекта искат да променят стереотипа, според който Париж и Берлин са единствените точки на културен обмен между Запада и Изтока. Те смятат, че срещите между европейските култури трябва да бъдат провеждани именно в географския център на континента...
Какви са мотивите за учредяване на движението?
Днес в литературата се забелязва тенденция към писане, което игнорира езика като носител на идентичност и се ориентира към изказ, приемащ езика единствено като средство за комуникация. Въпросната тенденция пренебрегва естетическите функции на езика под предтекст, че с това се улесняват четенето и преводът. Тоест езикът се превръща в механизъм за производство на текстове, предназначени за безформена маса консуматори. Това е следствие от волята на т. нар. "интернационален дух", който през последните години ожесточено критикува в името на "универсалната" култура всичко, което наричаме идентичност и традиция. Формирането на подобен език без идентичност, лесно преводим на другите езици и най-вече на английски, е истинска заплаха за родните ни езици.
В това се състои и предизвикателството: да намерим универсалното в частното и частното в универсалното, да успеем да развълнуваме световния читател, без да предаваме нашата идентичност, дълбоко индивидуална, но и споделена с традицията.
По време на третата среща в края на май тази година бе проведено литературно четене във Френския културен институт във Виена. И макар форумът на поети от Средна и Източна Европа да бе обявен в културната програма на австрийската столица, сред присъстващите посланици и официални културни представители нямаше българи. Не се чувствам лично засегната, но е обидно нашата литература и култура постоянно да се чувства като сираче, пренебрегнато от мащехата си.
Третата среща бе посветена и на организирането на франкофонски фестивал на поезията и театъра за страните от Средна и Източна Европа. Той ще се състои между 21 и 25 август т.г. в градчето Банска Щявница (част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, което със своята архитектура доста наподобява състоянието на град Авиньон преди учредяването на тамошния театрален фестивал). В рамките на изявите е предвидена и вечер, посветена на българската поезия.
Обмисля се и създаването на литературно списание на френски език, което да покрива цялата източноевропейска зона и да служи като духовен център на включените в движението общности.

Аксиния Михайлова