Нощта преди горите във Франция
Нощта преди горите от Бернар-Мари Колтес. Постановка Владимир Петков, хореография Мила Искренова, музика Стефан Вълдобрев, драматург Исмаел Жюд, сценография Петър Митев, художествено осветление Доминик Дардан. Участват Aнатоли Лазаров, Борис Георгиев, Милен Николов, Георги Златарев, Росен Белов и Виктор Бисеров. Копродукция на Театър "София", Театрална компания "Контрапункт", Национален драматичен център на Нормандия - гр.Каен, Национален драматичен център на Лотарингия - гр.Нанси, и Френския културен институт - София.
Спектакълът "Нощта преди горите" тази година бе представен два пъти във Франция. В Каен от 19 до 22 март и в Нанси от 7 до 10 май в рамките на Международния театрален фестивал "Пасажи". И двата пъти специалисти и публика възторжено аплодираха младите български артисти. Публикуваме със съкращения някои от отзивите във френската преса.

Ефектът е впечатляващ. Във враждебна градска среда, сведена до основните й структури (кабели, железа, блокове бетон), групата от млади актьори-танцьори от театър "София" сътворяват един фрагментиран герой. Това е начин да се покаже липсата на равновесие, да се подчертае самотата в групата, да се изложат на преден план вътрешните конвулсии. И въпреки всичко това не е мрачен спектакъл. Защото зад всичко се усеща поривът към другия, показва се отсъствието, но едновременно с това и нуждата от любовта към другия. Този герой без име ни разкрива, че щом надскочим собствените си ограничения, щом превъзмогнем комплексите си, вече сме на прага на надеждата и светлината, които ни възвишават. Или това, което Исмаел Жюд нарича "желание за бягство" и което е първият знак за надежда.
Яник Бютел
В. Ouest-France, 19 март 2003
Превела от френски Ваня Жечева

В Нощта преди горите от Бернар-Мари Колтес, режисьорът, в екип с хореографката Мила Искренова, води актьорската си група към обществото на унижените и оскърбените.
От текста и от състоянията в него Владимир Петков извлича звукова партитура, поетична пантомима, в която звучността на текста е подета от отражението на взривеното слово. Постановката представлява хорово движение, доведено до симфонична поема, в която ритъмът се нарушава постоянно, давайки простор на мисловното начало, където актьорът се въплъщава в едно крехко тяло. Или по-точно, в едно тяло в равновесие, сдържано, лишено от нужния за осъществяване на желанието порив. В този лабиринт от ангелски пози и жестове излъчващи сексуалност, пред погледа се очертава картина на трепетно безпокойство, проблясък раздиращ нощта, в който е потопено враждебното градско пространство, къс красота изтръгнат от низините. Шестимата актьори, които пресъздават комплексността на единствения персонаж, обрисуват посредством хореографията на Мила Искренова и музиката на Стефан Вълдобрев общност от тревожни гласове и изоставени тела. Най-малкото, което може да се каже, е, че е красиво. Но най-вече да накараш Колтес да затанцува е спечелен облог. Може би, защото словото е придадено с цялата си подвижност, откъсвайки се изцяло от психологическата маска. Може би, защото този Колтес, поставен от Владимир Петков, намиращ се между словото и движението, ни препраща към онова състояние на театъра, което е подчинено на изработването от актьора на специфичен сценичен език. Един език, който ние не познаваме, но който разбираме... като по чудо.
Яник Бютел
В. Ouest-France, 21 март 2003
Превела от френски Ваня Жечева

Българските артисти преразглеждат Колтес чрез една гальовна, сериозна и красива до сълзи хореография.
"Нощта преди горите" е пиеса добре позната в Нанси. Трябва да имаш самочувствието на българите от Театър "София" (България), за да се направи от тази история на самотния човек един групов спектакъл, колкото говорим, толкова и танцувален. И това е едно истинско щастие!
С хореографията на Мила Искренова и драматургията на Исмаел Жюд младите актьори от София, гъвкави като котки, се плъзгат, впускат се, възпират се, срещат се и се докосват, притискат се и се отблъскват, чертаейки в пространството с телата си светла метафора на невъзможността да се общува.
Шестимата танцьори-актьори в тази история, вдъхновени от творчеството на Пина Бауш, но също и от жестовата партитура на Морис Бежар и от работата на Жером Робинс (хореографът на "Уестсайдска история") приличат на малки цветни топчета, изпаднали от счупена бутилка. Те се плъзгат в празното пространство, падат на земята поради отсъствието на мечтаната любов - никога ненамерена или от самота - изключително тежка за понасяне. Те произнасят думите спокойно, като риби в буркан и се огъват като бамбук, раздвижван от вятъра. Правят пируети, разделят се и се събират непрекъснато в същите отношения, сякаш водени от паметта на телата си; сенки, носени от други сенки. Изразителни като танцьори на танго, те играят трагичната пантомима на доверие, насилие, присмехулство, прелъстяване и отвращение. А когато говорят, техният български език - топъл и ромолящ като португалския, става ехо на жестовете им - точни и чувствени.
За този, който обича танца, а не само театъра, това е наистина един много красив и вълнуващ спектакъл.
Жерар Шарю
В. L'Est Republicain, 9 май 2003 Превела от френски Райна Фетваджиева

Атмосферата би могла да изглежда мрачна. Младите актьори, облечени изцяло в сиви костюми, излизат на сцената, тичайки един към друг с движения внушаващи притеснение, страх и бягство. Страх от другите, с които се пресича единствената и самотна личност, страх от тъпаците, страх от чужденците, пред които се показват, страх да не бъдеш нищо. Тази самота, която притиска героя, е изпълнена от желание за любов, от търсене на едно същество от плът, което той е срещнал случайно, но не намира отново.
Пиесата се играе на български с надписи на френски, което помага за разбирането, но отнема малко от удоволствието да следиш актьорите на сцената, защото цялата магия на постановката е изключително в играта на актьорите, които правят много добро представление, едновременно физическо и експресивно.
Последователно, всеки един от шестте мъже представя на сцената самотника. Той се изразява с думи, докато неговите братя или неговите двойници се изразяват с движения. Лицето подкрепя думите и описаните сцени, кавги, блъсканици, тупаници в метрото, вълнуваща разходка, любовни връзки представени с една отлична правдоподобност най-често обагрена с хумор, който отнема от мрачната страна на този персонаж, загубен като дете в нощта.
Публиката възнагради с възторзи този пърформанс на актьори и постановката с продължителни аплодисменти.
Жан-Люк Жорж
В. L'Est Republicain, 9 май 2003
Превела от френски Райна Фетваджиева