Мислене и минало

Злокобният - ако речем да използваме този превод на Фройдовото Unheimlich в качеството му "заинатено да се завръща" - женски въпрос изникна в началото на деветдесетте като кристално ясен, а все пак неразпознат симптом за дискурсивния провал на така наречения преход. Със самото си поредно пристигане този въпрос беше приклещен между две мощни нови преси. От една страна, пазарът, който издига парите като едничка ценност и разчита на консумаристки образи на демокрацията, множени чрез медиите и рекламата - и множащи традиционни употреби на мъжко-женските отношения. От друга страна, дейността - и парите - на международни фондации, опосредявани от местни неправителствени организации, които разчитат на транслитерацията на повече или по-малко преводими понятия (джендър, гей, сексуален тормоз, джендър мейнстрийминг...).
Съзнателно или не - по-скоро несъзнателно, което не значи по-малко ефективно - и двете тенденции набавят свой собствен исторически разказ. Единият е разказът за автохтонната и фундаментална мъжко-женска идилия между семейството и проституцията, прекъсната от комунизма и подновена след промените. Другият е разказът - който, веднага се вижда, е в чуден синхрон с предишния - за постиженията на западния феминизъм, който услужливо ни предлага да продължим оттам, докъдето те са стигнали. И двата разказа заличават както генеалогията на успехите и провалите на комунистическия проект за решаване на неравенството между половете, така и осъществената от този проект амнезия относно предхождащите го и затрити - нерядко безмилостно - от него женски движения. Парадоксалното следствие от тази конфузия е, че дебатите върху феминизма след промените са продължение на дебатите на ancien regime тъкмо когато си въобразяват, че са най-гордо бунтовни - а това прави тези дебати синекдоха на общата ситуация, една тема, която ще подминем тук.
Книгата на Андреа Пето "Жените в унгарската политика 1945-1951" е опит да се противостои на тази вбесяваща дискусионна ситуация, като се противостои тъкмо на нейния аисторичен характер. Изследването й се стреми да коригира опростените схеми както на научните, така и на медийните дебати относно жените преди и след комунизма. За Пето пътят минава през архивите и през любовта към забравените документи - забравени не току-тъй, защото приносите на жените по-принцип са забравяни, а тъй като архивите са десетилетия наред засекретени. Като се възползва от отварянето на архивите, унгарската историчка се стреми да навлезе в "скритата история" на женските сдружения и на жените в политиката в кризисния период на преход към еднопартийна система. Изследването й се стреми да проследи процеса, чрез който "жените са мобилизирани, демобилизирани и ремобилизирани за политическа активност" след Втората световна война. То демонстрира как унищожаването на женските сдружения и създаването на официалния "Демократичен съюз на унгарските жени" (за всичко това ние имаме своите аналози) слага край на възможността за институционален натиск, защитаващ интересите на жените. От друга страна, този период е съпътстван от отварянето на политическата кариера за жените и Пето посвещава част от книгата си на биографиите - и на индивидуалните гласове - на такива жени. За Пето разкриването на скритата история на жените е необходим момент от разбирането на общата история.
"Вярвам, че начинанието да разберем защо и как нашето мислене продължава да носи миналото в себе си е част от несекващата философска критика, която е толкова съществена за свободата..." - пише тя. Историята на самата Андреа Пето и на нейната книга по странен и знаменателен начин се оформя като притурка към това нейно начинание. Преди около три години Пето беше уволнена самолично и в разрез с академичния правилник от ректора на Централноевропейския университет, а книгата - приета от Издателството на Централноевропейския университет и вече оповестена в каталога му - беше съответно отхвърлена. Така не само чрез своята книга, но и чрез повратите в своята и нейната съдба, Андреа Пето ни изправя пред въпроса какво и как ще гарантира свободата, която - нека тук обърнем нейната мисъл - е толкова съществена за философската критика и за мисленето въобще.

Миглена Николчина







Хетерология


Andrea Peto.
Women in Hungarian Politics, 1945-1951
.
New York: Columbia University Press, 2003.