Румяна Атанасова -
атракция на движението


Малко ми беше неудобно, че съм сред двайсетината слушатели на една пианистка, която още от младите си години бе дала всички видове заявки за свое място на концертния подиум. Румяна Атанасова, ученичка на Панка Пелишек като студентка вече бе известно име с конкурси, обещаващо слава и подобни съблазнителни неща.
По-късно тя се установи във Франция, чухме, че учи при Ивон Лефебюр. И после изобщо изчезна за България. До миналата година, когато изнесе рецитал в София, който за съжаление изпуснах. Но от Агенцията за Камерна музика не изпуснаха шанса да я поканят на "Софийско лято" и тази година. С една програма, която днес малцина пианисти поемат. Програма на виртуозния блясък, на изрядния технически апарат по отношение на движението, на "пръстовата концентрация", която е твърде изнервяща като задача за мнозина напоследък. Програма на клавирната мощ - Вебер (Соната в ми минор), Брамс-Паганини (Вариации) и пиеси от Ференц Лист (от Leggierezza до Парафразата по теми от "Риголето" на Верди).
Това, което най-напред прави впечатление на човек като мен, който помни съвсем младата Румяна Атанасова, е нейният различен днес чисто физически маниер на свирене. Тя използва по-нисък стол, ръцете са много близко до клавиатурата; тялото е изправено, почти неподвижно, с лек наклон назад. И всъщност силата, мощта, блясъкът - всичко е съсредоточено в ръцете... Впрочем подобен стоеж май се предпочита от мнозина най-големи и дълголетни в изкуството си пианисти. Дали на това се дължи изумителната нейна подвижност; лекотата, с която се сменят контрастни параметри - фактурни, динамически, технически (припомнете си само какво представляват Вариациите на Брамс)? Не знам. Но знам, че Атанасова просто те приковава с моженето си и с излъчването на неугасващ интерес към това, което свири. Да не говорим за равнището! И изведнъж осъзнаваш, че всички приказки за "празната приповдигнатост и виртуозност" на романтичния репертоар отиват "на кино", когато чуеш подобно нещо. Осъзнаваш още, че той, репертоарът става тъкмо празно приповдигнат, когато недостигат идеи и апарат за тяхното реализиране. Румяна Атанасова притежава щастието да има и двете. И затова може би от изпълнението й идва свежият дъх на току-що откритото. Въпреки дълголетната й практика.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо