Русистиката като хит
- Как смятате, удар или дар за българските русисти беше 10 ноември 1989? Имаше ли русистиката у нас непроявени поради идеологически възбрани ресурси?
- Добре е, че ми задавате този въпрос, защото тъкмо русистиката не може и никога не са я оставяли да бъде "чиста наука". Аз нито искам, нито мога да забравя, че русистиката беше в орбитата на голямата политика, че тя беше сред т.нар. "идеологически дисциплини". И когато дойде възможността за промяна, неминуемо се задейства механизмът на махалото: ако преди "обрата" доминиращата идеологическа схема можеше да изтласка добрите, но "непослушни" професионалисти, след това - в началото на 90-те години - имаше желание за пълно отричане и измитане на русистиката от общественото съзнание. Да, аз разбирах този процес - действително имаше алергия към съветското. Спомням си въпроса: "хубав ли е филмът или съветски?". Сега думата "съветски" за младите е по-скоро историческа реалия, но тогава между "руски" и "съветски" съществуваше синонимия. Чак към края на 90-те нещата се промениха качествено...
- Може ли смяната на геополитическата ориентация да рефлектира върху отношението към конкретна филология?
- Може, ако науката, образованието са пряко подвластни на политическата конкретност или пък конкретни хора припкат да угаждат. Но в сериозната наука май рядко се срещат. Понякога обаче политическото ориентиране си прави и шеги - като при идването на Горбачов на власт през 1986: спомням си как в една от тогавашните учебни програми със скрито удоволствие включих думата "перестройка", а днес едва ли някой от студентите подозира какво значеше даже такъв жест. Затова появата на Горбачов в "Шоуто на Слави Трифонов" за мен онагледи края на един голям мит; мит, който от самото начало не сме осъзнавали като такъв. И докато гледах, си спомнях първото въодушевление, с което се посрещаше отварянето на архиви, снемането на забрани върху имена и заглавия. Тогава започна да се гледа подозрително на абонамента на руски вестници и списания. Самата филология усещаше присъствието и отсъствието на Русия от нашето социално битие, а ние, българите, не можем да не мислим и за нея през последните 150 години.
- А имаше ли научни авторитети, с чието негласно покровителство можехте да контрабандирате важни, но все още недопустими литературни съдържания?
- Имаше, разбира се, но бих се позовала на самите литературни авторитети. Да не се лъжем, нито един литературен факт не можеше да бъде пълно табу. Е, все пак си беше "ледниковият" период, предшестващ глобализацията, и ние (онези, които искаха да знаят повече за "забранените" неща) се занимавахме предимно с надничане през пролуки, насочвайки вниманието си и вниманието на студентите към автори и заглавия, които бяха забранени, но не изцяло. Защото съществуваше официален списък на позволени автори. Някои от тях имаха отделни забранени творби. Да речем, Пастернак - представям го като поет, но трябва да мълча за романа "Д-р Живаго". Докато Солженицин беше тоталното табу.
- И какви обходни пътища намирахте, за да задоволите поне собствения си интерес?
- Моето поколение имаше редкия шанс през поляците да разбира какво точно става в руската литература. Аз научих полски още в началото на 70-те като докторантка в Минск, където предпочитах да бъда най-вече в полска среда. А поляците не се страхуваха! Там го нямаше онзи филологически официоз, който тегнеше тук и беше сложил катинар на устите на мнозина, че и на умовете им. През Полша имахме поне достъп до западните "съветолози". А ние си оставахме "съветисти"... Вижте как времето изличава тези езикови "тайни" - днес няма деление. Ето ви стари идеологически знаци.
- Чувствахте ли се едновременно надзиравани и пренебрегнати?
- Мисля си, че в спомените, освен ако не са дълбоко трагични, лошото се изличава. Сега не ми изглежда толкова страшно, но пък и до днес не обичам някой да застава точно зад гърба ми... За пренебрегването? Зависи от кого. Литературоведът е първо читател, никога не съм се чувствала пренебрегната от големи писатели. А в науката се иска и търпение, и много смирение. Просто да си гледаш работата, да се поразровиш. Легендарните "Записки на Тартуския университет" се получаваха в библиотеката на Софийския университет, макар и на микрофилми. Неконюнктурната русистика у нас търсеше оазисчета тъкмо през примера на Лотман - занимавахме се със семиотика или пък със стихознание... Там, където можеше да се прави чиста наука.
- И все пак, може ли филологията да бъде неутрална?
- Не! Колкото и академизмът да организира една стерилна среда, навън ти пресрещаш всякакви други типове отношения, говор... Никой не иска филологията да бъде неутрална, но тя просто не трябва да позволява да я употребят. А българската русистика няколко пъти е преживявала точно това. Слава Богу, академичните среди имат значително повече толерантност, както и усет към трайното. Моят избор беше преподавателската участ, там беше и упованието ми. Причиняваше ми болка да наблюдавам идеологическата тежест, налагана над твореца, но пък точно заради това избрах да изследвам руската литература: там беше описано всичко, което може да те погнуси в условията. Давах си сметка, че руската литература е просто големият ми шанс за познание. Аз самата съм българистка и след белоруската литература, която учих специално, избрах руската може би заради драматичния й духовен опит. За него можеше да бъде прочетено между редовете много повече, дори в силно цензурираните издания.
- Как обаче се справихте с преработването на лавината литературни факти, натрупани в перестройката?
- Студенти и преподаватели четяхме заедно. Наваксвахме с четенето на самите оригинали и се оказа, че очакването перестройката да се случи ни е научило да отсяваме новата конюнктурна литература от новата класика.
- А как я разпознавахте? Как различавахте клюката от автентичните свидетелства?
- С нюх. Просто не трябваше да се дава ухо на викащите; особено на тези, които се изкарваха по-католици от папата. От една страна, течеше уплътняване на представата за руската литература, за това, което е било написано през изминалото "съветско" време. След като се начетохме за 2-3 години, започна да се избистря и способността за избор. Останаха само творбите, които можеха да се защитят и художествено, а не само като етическа претенция, не само като демонстрация на социален опит. Даде се свобода да присъстват шедьоврите на руската литература.
- Струва ми се, че се справихте по-бързо в сравнение с колегите ви историци.
- Без съмнение те също се променяха през последните години. Забелязвам, че днес се опитват да следят как се чете руската история на Запад и така да разширят периметъра на своята собствена работа. Все пак историците очакват да се случи фактът, който да бъде интерпретиран. А литературата е много по-еластична и мобилна, тя се занимава с виртуалното. Като че ли Русия е много по-интересна за литературоведите, отколкото за историците: преди да се разгърнат в реалността, големите социални утопии и антиутопии се бяха случили в литературата. Но голямо историческо изследване за забранената или забравената Русия у нас още не се е появило.
- Как се градеше филологическата компетентност по руски език у нас през последните 13-14 години? Какво става с най-младите?
- В училище вече не се изучава задължително руски език, той е свободноизбираем предмет. Запазиха се няколко от т.нар. руски училища, а все пак този, който опитва да упражнява граматически компетентно руския, трябва да е минал специална подготовка - особено поради трудността с падежите. Що се отнася до висшето образование, от 1989 насам близо стотина души годишно у нас завършват руска филология - а фактически само тя захранва социалния пласт на добре говорещите руски език тук.
- Сиреч основен ресурс за вас при кандидат-студентските кампании са възпитаниците на руските училища?
- Що се отнася до специалността руска филология - да. Дотук обаче говорих за българската русистика изобщо. И така, във всички факултети по славянски филологии (в различните университети те, разбира се, са назовани различно) успя да се запази специалността руска филология. Някъде тя е двойна специалност, но пък вторият език дава още възможности за студентите. В Софийския университет обаче за специалността руска филология се кандидатства само с руски език, респективно изпитът не е никак лесен, но би трябвало да гарантира качество.
- Задавам ви тези въпроси, защото повече или по-малко явно заниманията с Русия започват да стават хит...
- Дали?! Но не бих пожелала русистиката да стане хит, защото сме преситени от нов "Голям брат" - това отново би било по идеологически причини. Струва ми се, че преживяхме достатъчно мъчителни моменти през безвремието, когато знаехме, че не принадлежим на старата съветистика, а никой не ни припознаваше като нови гласове. Обратът в днешната позиция на русистиката дойде с поредицата докторантски защити някъде в средата на 90-те. Тогава се случи и новото припознаване. Е, точката над и-то сложи проф. Никола Георгиев, който каза: "Аз вече знам, че има българска русистика". Аз се радвам, че той я видя отвън, а сетне започна и откровеният диалог. Миналата година Никола Георгиев и Радосвет Коларов заедно с колеги-русисти реализираха прекрасната книга "Разказът 'Шинел' на Гогол - сътворен! направен? съшит??". Благодарение на Никола Георгиев започна сговарянето ни във филологическото пространство, а пък и по-младите има кой да ги чуе.
- И ако академичните русисти вече успяват, как успяват студентите ви?
- Успяват тези, за които мотивация е знанието за екзистенциалния опит, напластен в руската литература. Сега имаме магистратура по руско литературознание и там интересът действително е професионален.
- "Култура" вече отбеляза вашия учебник "Руска литература XIX - XX век"...
- Начинът, по който студентите приеха учебника, ни даде голямо самочувствие. Малцина имат кураж днес да пишат учебник, а с тази книга ние ще влезем в библиотеките на много чуждестранни университети.
- Какво обаче се случва с нивото на преводната руска книжнина у нас? С количеството и качеството на преводите?
- За количеството: в средата на 90-те със свещ търсехме преводи от руски. Май само сп. "Факел" мъждукаше, показвайки ни мостри от ставащото в Русия. Но когато миналата година правих поредната програма по нова руска литература, се оказа, че повечето от включените произведения са вече преведени. Колкото до преводачите - останаха хората, които искат да покажат на български най-стойностното, а и най-спорното от руския литературен живот: Бродски, Солженицин, Венедикт Ерофеев, Пелевин, Сорокин... Не се издава много, но всеки, който търси и се ориентира за актуалното, познава литературата, може да намери. А филолозите трябва да бъдат насърчавани да ползват самия оригинал.
- Усещате ли стабилна институционална подкрепа извън тази на университета?
- Силни донори не сме срещнали може би и защото не сме от хората, които умеят настойчиво да се молят. Аз се отнасям с голямо подозрение към активността на някои фондации. Диалогът с Руския културно-информационен център в София не е прекъсвал, но би трябвало да бъде по-ефективен. Тепърва има да се изчиства от ненужни конотации. Ние не можем да очакваме едни от други онова, което е ставало миналия век, преди 1989 г. Онези, които официално представят Русия в София, вече разбират, че ще говорим за руската литература на български и така, както я възприемат българските учени-русисти.

Въпросите зададе Марин Бодаков


Доц. д-р Румяна Евтимова е преподавател в Катедрата по руска литература към Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". Тя е един от създателите на учебника "Руска литература XIX-XX век", автор на редица статии и студии по проблемите на руската литература. Сред по-значимите й изследвания са посветените на поезията от "Сребърния век", на творчеството на Набоков, Бродски, на руската утопия и антиутопия от ХХ век. Преводач от руски, беларуски и полски. Съставител и автор на уводната студия в "Антология на беларуската поезия" (2000). Доц. Евтимова чете лекционни курсове по История на руската литература от ХХ век.
Румяна Евтимова пред вестник Култура




В София нови руски книги предлагат следните книжарници:

Книжарници "Книгомания"
(www.knigomania.bg):
- бул. "Прага" N17;
- бул. "Левски" N28;
- бул. "Витоша" N9;
- ул. "Шипка" N6;
- ул. "Шипка" N34 (РКИЦ).

Книжарница "Индекс", ул. "6-ти септември" N15 (както и в офиса на фирма "Индекс", ул. "Христо Ботев" N2, ет.5).