Скакауец или
Критика на телевизията


"Хиподил" са скандална българска рок-група, опитала първоначално да пробие родната поп-сцена с цинични, почти на границата на приличието и добрия тон текстове на песните си. Един от албумите им - "Надървени въглища", дори бе забранен за издаване на CD от Министерството на културата, а срещу групата бе заведено дело за разпространяване на материали с порнографско съдържание. Въпреки това песента от същия албум "Бате Гойко" стана хит и изстреля "Хиподил" от скромната роля да са "широко известни в тесни кръгове" до всенародната популярност. Ала групата не спря тук и съумя да направи още по-популярна песен - нарича се "Скакауец", която вече няколко месеца не слиза от челните места на топ-класациите и от тефтерчето на музикалните редактори.
Твърде лесно ще бъде, ако решим да обясняваме успеха на "Хиподил" и най-вече на тези две негови песни със скандалните текстове. Разбира се, "попържащи строфи" в тях не липсват, но не в тях се крие тайната на популярността им. Тук, струва ми се, има нещо повече: зад привидните, но упорито демонстрирани неангажираност и непукизъм, те представляват радикална критика на "обществото на спектакъла" (по Ги Дебор), тоест на киното и най-вече на телевизията като основни форми за конструиране, стабилизиране и рециклиране на настоящия социум. И ако в "Бате Гойко" това е не чак така пряко манифестирано, то в "Скакауец" обектът на критика (на критическа деконструкция, ако щете) е ясен, видим - това е телевизията в нейния български, сиреч доста посредствен вариант.
Текстът на песента също няма претенции да бъде връх на поетическото майсторство. Представлява "сбириток" от накъсани фрази, на пръв поглед без връзка помежду си, "обединени" около присъствието в употребяваните думички на звука "л". Той пък е свързан с повода за създаване на песента, чисто телевизионен впрочем: когато един пернишки участник в играта на Къци Вапцаров "Риск печели, риск губи" в устрема си да покаже знания, проглуши тв ефира с вика "Скакауец", отговаряйки на въпроса за свещения египетски бръмбар, чиито първи букви бяха "ска-". Ето го и самият текст:
"Скакауец, Скакауец (5)
Нема се пуъашиш, копеуъе! / Уъевски, цесека / Цески, уъесека / Скакауец / Нема се пуъашиш, копеуъе! // Гуъей го ти - хуъиган / Поуъицай с пистоуъет / Оуъеуъе! / Нема се пуъашиш, копеуъе! / Сеуъянин с коуъеуъо / Коуъебуъив с теуъефон / Кеуъеме!
Припев: ууу, скакауец (6х2)
Загуъедах се / Миуъо мишуъенце / Ауъангуъе, не е зуъе / Петио еуъемент / Нема се пуъашиш, копеуъе! / Уъиуъипут с интеуъект, / С обуъекуъо, / В коуъектив / Уъебуъебия / Нема се пуъашиш, копеуъе! Айде, мойто момче, кажи го пак, / Знам че го жеуъаеш / Тебе не ти требе жокер, ти си от там, / You can do it! / Я го знам беее!!! Скакауец!
Ее, ти се ууъя / По-уъекичко го казвай бе / Уъеко вуъево / Науъи си поуъигуъот / И оуъигофрен Припев: ууу, скакауец (6х2)
Уимонче с уъед / Пиуъе със зеуъе / Тва ние много добре го знаеме / Уъесно нема / Нема се пуъашиш, копеуъе! / Мисуиш уи / Еуъементарно, уотсън! / Пеуъенак / Миуъи ваниуъи / Скакауъец
Припев: ууу, скакауец (6х2)"
Тук има всичко, което срещаме по българските тв канали: и разпокъсаните и нескопосни програми, и диалектното говорене и сбъркана дикция на много от водещите, и еднаквите филми, които ни пускат те, и стремежа към все повече спортни предавания, и вторичността, безкритичното и безсрамно копиране на чужди телевизии ("Мили Ванили" са най-известните плейбек-изпълнители в историята на поп-музиката), и напълно безпочвената самоувереност на тукашните "тв звезди", и изобилието от пошли тв игри (сред тях "Елементарно, Уотсън" по M SAT блести с неподправена светлина), и препълнения с просташка фамилиарност ефир, и абсолютната незаинтересованост на българските тв оператори за производство на качествена и смислена собствена продукция, което издава презрителното им и неглижирано отношение към зрителя. Въобще става ясно, че "обществото на спектакъла" - каквото е то по нашите ширини - ни води към повсеместно и непоправимо оглупяване.
Надали "Хиподил" го знаят, но според мен със своята песен "Скакауец" те се превърнаха в авторите на най-радикалната и унищожителна критика на телевизията, осъществявана някога тук, в България.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин