Философската инерция
на битието


Битието е инерционно, философско, пълно с небивалици. "Някой омагьоса битието" осмисля Мирозданието чрез търсенето на "изначалната частица". Частицата, която си остава в Нищото, което пък постоянно се променя. Ако забележиш някъде Нищото за първи път, вторият път, като го видиш, ще разбереш, че не е същото. "И други такива работи" изрича Николай Гроздински и ни оставя да се търкаляме инерционно надолу с Нищото и неговите търсачи - блажените крави.
След приказното, смешното, неистинското, фантазното, неподлежащото на анализ - изведнъж идва... самотата, тъжната философия за живота, фактите от битието, задушаването, виждат се ръбовете на вселената. Изпъква, удря те истината: не можеш да се подготвиш за смъртта - изобщо не можеш. Не можеш и да влезеш в смъртта с навиците от живота, в който всичко става насила. А ако извървиш пътя до Отвъдното, ще кажеш: "Няма отвъдни работи, ние сме купчина сгурия". След тези пропадания в "дупките на битието" авторът отново открива убежище в небивалиците, в омагьосания живот...
Всъщност не става ясно кой е истинският свят и къде е нашият дом - при хипопотамите или в Отвъдното! Едно е ясно - всички сме "необосновани предмети". А философската инерция на битието е човешката инерция и желание за пробуждане, душевна чистоплътност, пълно съвършенство, абсолютно щастие... Не че хората имат нужда от тези несъществености, просто заложената търсаческа инерция в нас е твърде силна...
Николай Гроздински се доближава до приказното начало на Емилия Дворянова от "Passion или смъртта на Алиса". Тя обаче залага на по-лиричните и усамотени фантазни моменти, докато Гроздински преплита и узаконява истините за битието чрез въпроси, които понякога са доста нелицеприятни. Философското и при двамата автори е алтернатива за съществуването, идея за един по-щастлив свят. Казано по друг начин: животът е доста причудливо решение... или по-скоро нечие причудливо решение...

Дияна Иванова





Николай Гроздински.
Някой омагьоса битието
.
Издателство Изток-Запад и ИК Весела Люцканова.
София, 2002.