Из книгите на...
Събирането на библиотека е огледало на човека и неговата душевност. Книгите представят своите притежатели в съкровената светлина на вътрешния им свят, стремежи, интереси и мечти. Многохилядните тиражи на едно издание не пречат всяка отделна книга от тях да се превърне в уникат, в единствено по рода си произведение, което попълва съкровищницата на човешката мисъл. Чрез книгите си ние изразяваме себе си, а когато поставяме в тях своите бележки, знаците за своето притежание и присъствие - незабелязано допълваме тяхното съдържание с нещо от себе си. Знаците на диалога ни с книгата, на съвместното ни съществуване са най-различни, но един от тях от векове се е превърнал в белег на изтънчен усет и любов към книгата - екслибрисът. Това малко художествено произведение е като пътеводна звезда, която следва мисълта из безбрежния океан на познанието. То отразява избрания от собственика си път към истината и мъдростта.
Съществуването на изкуството на екслибриса през дългогодишната си история се е превърнало не само в обект на графична изява на много художници, но и в предмет на колекциониране поради високата художествена стойност и индивидуалност на всеки отделен вариант. Една от колекциите на екслибрис в България се съхранява като отделен фонд в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", в който има произведения на български и чужди автори. Наскоро фондът беше значително обогатен по повод 125-годишния юбилей от основаването на библиотеката.
Началото на тържествата в чест на този юбилей не случайно започна с провеждането на Първото международно биенале на екслибриса в България. Мотото на Биеналето "Свободата" най-точно характеризира не само същността на екслибриса като творческа изява и присъствие в духовната култура, но и подсказва, че това е една от първите институции след Освобождението на България. Създаването й през 1878 година е символично за българското общество, за което духовността и просвещението са били синоними на свободата.
Правото на свободен избор не престава да бъде израз на силния, търсещ творчески дух. Затова мотото на Биеналето привлече над 200 художници от България и чужбина, които в своите графични творби представиха нарасналите възможности на графичните техники, необятните възможности за създаване на алегории и съвременния прочит на философското понятие за свободата. Авторитетно жури под председателството на проф. Мартин Байенс от Белгия определи наградите за най-добрите произведения. Голямата награда спечели Петър Великов с екслибриса за белгийския фармацефт Л. Дейринг. Наградата за дълбок печат бе присъдена на Юлиан Йорданов, а като най-млад автор беше отличен Тарас Ковач. Специалната награда на журито за цялостен принос в развитието на печатната графика беше присъдена на проф. Петър Чуклев. Специално място беше отредено на творбите на Преслав Кършовски и Николай Янакиев, които ни напуснаха през 2003 година.
Международният екслибрис център - София, който е инициатор и организатор на Биеналето осъществи издаването на богат каталог с представените произведения, съставен от Албена Спасова. Преди да заемат мястото си във фондохранилищата екслибрисите бяха подредени в изложбената зала на Народната библиотека.

Ралица Гелева-Цветкова