Смисъл в провала
През 1985 в Париж Владимир Сорокин публикува романа си "Трийсетата любов на Марина" (български превод Иван Тотоманов). Той определя тази своя творба като жалон: "(...) приключих с периода на соцарта и задълбах в проблема на телесността в руската литература."
"През 80-те идеологията претърпя крах на всички равнища - продължава Сорокин по повод "Трийсетата любов на Марина". - В съветската първична единица - семейството - жената беше най-деидеологизираното звено, за разлика от мъжа, децата и старците. По всяка вероятност процесът на деидеологизацията почна именно от нея и именно на физиологическо равнище. Жената най-ярко демонстрираше ненормалността на обществото ни и въплъщаваше трагизма на времето. Тя беше подложена на въздействието на две унищожаващи сили: природната, минаваща през вагината, и идеологическата, с която й пълнеха главата. И тези сили, както се казва, не можеха да постигнат консенсус: или трябваше да си зашиеш вагината, или да си резнеш главата".
"Трийсетата любов на Марина" е най-ударната публикация в книжка 2/3, година 23 на литературния двумесечник "Факел". Прочее, виртуозният формалист Сорокин съчленява чудовище: либертинското лесбийско повествование се изражда в хипнотичен производствен роман, чиито последни страници (поне в моите уши) звучаха в андроповско административно крешендо. А сензационните жанрови метаморфози стриктно следват преображенията на героинята в подгаврящо търсене на изгубения смисъл...
В "сексуалния дял" на броя четем и Игор Смирнов ("Колективната плът се управлява от закона", интервю), Мишел Фуко ("Сексуалност и власт", лекция), Жан Бодрийяр ("Прозрачността на злото", есе за екстремните явления).
В дял "Новият световен безпорядък) са публикувани Норман Мейлър ("Новата империя", есе), Марк Боудън ("Хиляда и една истории за един тиран", портрет на Саддам Хюсеин), Саддам Хюсеин ("Крайната цел на САЩ е Русия", стенограма), Владимир Буковски и Елена Бонер (Отворено писмо до Джордж Буш), Аркадий Ваксберг ("Под знамето, червеното..."), Юрий Мухин ("Животът и смъртта на другаря Сталин", опит за биография), Алексей Герман и Светлана Кармалита ("Целенасочена агитация", отворено писмо), Наум Коржавин ("Пак за Сталин", есе), Евгений Рейн ("В тунeла на сенките", стихотворения; "Призрак сред руините", повествование в разкази; "Всичко е от лукавия", разговор).
В дял "Ваlkanika" са публикувани Милорад Павич ("Сервиз за чай 'Уеджууд'", разказ), Дубравка Угрешич ("A Walking Woman", есета), Горан Стефановски ("Защо Балканите не са секси", есе), Видосав Стефанович "Сухото дърво в мъртвата гора", есе), Зоран Джинджич ("Политиката като литература", есе), Елена Шерман ("Един красив старинен балкански обичай"), Растко Мочник ("Историческите аналогии са опасен съветник", разговор).

Отново и отново "Факел" образова своята вярна публика в ценностите на смисленото човешко общежитие, превеждайки на български онези идеологически, морални и естетически ресурси, които не ни достигат, за да осъществим докрай социалната трансформация (или поне да проумеем провала й).
Браво на Георги Борисов и съмишлениците му!

М.Б.