Честито!

Академичният хор на 70
Преди десетилетия ехото от страна на английската критика след една от многобройните изяви на българския академичен хор бе "Българийо, не спирай, направи го пак!". И сега, когато хорът отбелязва своята 70-годишнина, този възглас сякаш отново звучи, непомрачен от превратностите на времето. Любомир Пипков наричаше този състав "музикалната младост на нашия народ". И какво друго може да представлява тази компактна маса от свежи и искрящи гласове на красиви и талантливи студентки и студенти под палката (през последните пет години) на неудържимата в своята пламтяща емоция Дарена Попова. Репертоарът на хора е великолепно разнообразие на епохи, стилове, чувственост, пуританство и чудатости, на творби от първите векове на хоровото изкуство, та до наши дни, на автори от Испания до Тексас, от класиката до фолклора и модерната музика.
И струва ми се, че който и да е от слушателите ще забележи пристрастието на прецизния хоров апарат към творчеството на българските автори. Винаги съм приемал този факт като своеобразен наркотик, от който не може да се откъсне нито диригент, нито изпълнител. За достойната, истинската българска публика това е невероятно привлекателна сила, а за чужденците - повод за висока оценка и възхищение. Десетки ценни награди от конкурси ни убеждават в точното усещане и преценка на международните журита и уважението на слушателите извън страната.
През годините Академичният хор "Ангел Манолов" стана люлката, отгледала чудни гласове, прославили изкуството ни. А творческият му диапазон се простира от нежната лирика до ураганния феномен на българския вокал.

Проф. Петър Льондев