Македония -
пак любов и мъченичество
- Наско, богатата ти филмография на документалист се обогати с още една тема - борбата за освобождението на Македония. Тя обаче, както обикновено се случва с нейната интерпретация, ти донесе и нов скандал. Какво се случи?
- Българската национална телевизия бе възложила на изпълнителния продуцент Людмил Гайдарски реализирането на 8 документални филма за главните участници в Македоно-Одринската епопея, а той на свой ред ме покани за режисьор. Македонската тема отдавна ме интересува, но за първи път ми се удава случай да работя по нея. За нас, документалистите, всеки филм е предизвикателство: да навлезеш дълбоко в материята, да проучиш източниците... Прочетох сценариите, написани от историци (6 от сериите са на Светлозар Елдъров и 2 - на Тодор Петров). Те не ме удовлетвориха, приличаха на консултантски тезиси и започнах да се ровя из книгите на проф. Милетич, Силянов и др., срещах се и разговарях с разни хора, за да изградя собствена представа за образите на героите върху конкретните факти, посочени в сценариите. Бях щастлив, защото открих невероятно интересни неща. Влюбих се в тези смели българи и се опитах да разбера в дълбочина тяхната самоотверженост, противоречивост. Особено силно впечатление ми направиха светлата личност на Гоце Делчев, уникалният генерал Иван Цончев, очарователният Даме Груев, находчивият Борис Сарафов, силно противоречивата фигура на Яне Сандански - потресаваща е драматургията на живота му (той е необразован, за разлика от всички останали)...
Конфликтът започна от несъгласието на Светлозар Елдъров с моето неудовлетворение от сценариите (с Тодор Петров нямахме проблеми). В практиката и аз, и колегите ми неведнъж сме се сблъсквали със сценарии от специалисти в определена област, които нямат представа от кино, но в процеса на работа сме натаманявали нещата. С Елдъров се натъкнах на чудо невиждано. Казах му, че за мен и като човек, и като документалист е важно 100 години по-късно да кажем цялата истина за събитията от днешна гледна точка, пък и това е далеч по-интересният подход... И така филмите щяха да са много по-дълбоки. Той категорично отказа. "Няма да позволя някакви некомпетентни хора да разговарят по тази тема. Ние, историците, имаме определено становище, което не трябва да се променя". Надявах се, че на по-късен етап ще мога да направя нещо в тази насока, но в един момент, в присъствието на целия екип, помолих да се обърнем към добър сценарист, който да пипне това-онова и особено да изглади нетърпимия дикторски текст (разбира се, това си е професионалната деформация на историка, пишещ за четене, а не за кино). Тодор Петров се съгласи веднага, но Елдъров не разреши и запетая от текста му да се сменя. Дори забрани във филма да влиза нещо, което той не ни е показал! Като аргумент съобщи, че е професор (той е ст. н. с.), че има публикации във Ватикана и три сценария за телевизията и никой няма да го учи как се пише за кино. Свикнал съм в екипа да е сговорно и се притесних, а после проумях, че той просто смята режисьора и всички останали за илюстратори на неговата недосегаема теза. Пълен абсурд! Дори когато монтирахме, бяхме подложени на психически тормоз от неговата агресивна намеса... Помолих го все пак да напише втори вариант. Същата работа. Тогава помолих Георги Данаилов да редактира текста, още повече, че е вътре в темата. След редактирането г-н Петров сърдечно му благодари за намесата, а Елдъров започна да плаши със съдилища. Наложи се от "Филмаутор" да му пишат писмо с енциклопедична справка за ролята на режисьора в киното, а там пише, че "когато сценаристът има забележки по реализацията на неговата идея, окончателното решение взема режисьорът на аудио-визуалното произведение".

- Особено в документалното кино сценарият е твърде условна база.
- Разбира се. Макар че в случая става дума за исторически факти и Георги Данаилов не се е отклонявал от концепцията на Елдъров. Текстът стана хубав, с чудесно внушение и страшно много помогна за крайния резултат.
- Явно сте постигнали споразумение, след като предстои излъчване на филмите по БНТ. На каква цена?
- И самата телевизия бе подложена на атаки, така че оттам ме помолиха да направя някои компромиси, за да се избегне скандалът... За убийството на Сарафов и Гарванов в сценария пишеше, че има множество снимки от погребението. Оказа се, че няма нито една, освен снимка от моргата. Обаче на едно от местата, където търсихме, виждам пощенска картичка с убитите Сарафов и Гарванов. Като документалист ми се видя страшно интересно - шокът от това убийство е толкова силен, че чак картички са издадени!
- Тя присъства във филма за Сарафов.
- Вече я няма. Това е единият компромис. Елдъров категорично отказа да я приеме, тъй като това давало някакви акценти, непонятни за мен, които работели против филма. Вторият компромис беше по повод следващия епизод - всички знаем, че техният екзекутор Тодор Паница 20 години по-късно е убит в Бургтеатър от Менча Кърничева, жената на Ванче Михайлов. Тоест братоубийствената вражда продължава, да не говорим, че все още се среща и днес. Елдъров изрично ми забрани, защото не било подходящо за едно честване да се говори за братоубийствената война след въстанието. А той самият има текст във филма за Сандански: "Законът прощава, но хората - не". И до днес е така - паметната плоча на лобното място на Сандански едва ли не всяка година се чупи и се поставя нова... Според мен това изискване на историка е абсурдно, защото от резултатите от братоубийствената война можем само да се поучим, да осмислим много неща, което е далеч по-важно от създаването на самия филм, та ако щеш, и от фанфарите на честването. Шокиращо несериозно поведение за професионалист. Третият компромис бе свързан с епизод с биографията на Гоце Делчев от Яворов, където той дава оценка за освободителната война и ролята на Русия и православието. Сценаристът категорично забрани, тъй като Яворов не бил компетентен, не бил историк. В същото време във филма има други неща от Яворов, които са удобни на г-н Елдъров.
- Жалко, че този епизод е паднал, тъй като той даваше цвят на филма, заявявайки отношението на Яворов както към приятеля му Гоце Делчев, така и към имперските интереси на Русия.
- Сблъскахме се с категорично отричане на субективността в творческия процес по създаването на един филм. И децата знаят, че същите тези сценарии, ако се правят от 10 души, ще бъдат 10 различни филма. И единствената възможност да е изцяло на сценариста би могла да е, ако той самият седне и го направи.
- Доколкото разбрах, сте имали проблеми и около езика на героите.
- О, те са още по-смешни. Г-н Елдъров ми пише, че всички са говорили на литературен български език, че "Яне Сандански говори на изопачен македонски диалект, а това е фалшификация на исторически документ. От записаните от проф. Милетич спомени се вижда, че Сандански се изразява на български език." В същото време, когато аз извадих нещо друго от проф. Милетич, Елдъров каза, че при него не всичко е вярно. "Подобна тенденция за македонизиране на езика се забелязва и във филмите за Гоце Делчев и Сарафов. Българската историческа наука е доказала по безспорен начин, че и двамата са писали и говорили на литературен български език. Затова е прието думите с е двойно да се предават според съвременната норма: няма, нямат, вярата, а не нема, немат, верата." Без да съм специалист, му отговорих, че и сега много хора екат. Освен това се обърнах към лингвиста проф. д-р Иван Колчев от Македонския научен институт, който написа мнение абсолютно в моя подкрепа: "Интелигентите от Западна България и в миналото, и до днес, продължават да екат... За художествен колорит екавизмът в произношението може да бъде запазен. Освен това, Сандански е от с. Влахи, живял е дълго време в Дупница, т.е. в западно-българския шопски район, където също се ека. Екавизмът характеризира и до днес Софийско, Видинско, Ломско и съвсем не може да се смята за македонска особеност. Това не е изкривяване на историческия факт, а стара и нова реалност - и днес екат в парламента народните представители от Западна България. Екането на революционери от Македония не означава, че не говорят на книжовен български език". Така че с езика във филма се преборих, само махнах представките со и во при Сандански, което според мен също си беше каприз на Елдъров.
- Наред с изящната музикална партитура, подбрана от Мариана Вълканова както винаги адекватно, в отделните филми звучи по една от най-известните македонски песни като своеобразна интермедия...
- И с тях имахме проблеми. Най-смешно беше в серията за генерал Цончев. Там сложихме "Ако умра ил' загина, не мой да ме жалите", която точно пасва на рицарския му жест. Г-н Елдъров веднага реши, че тази песен е сръбска, че дискредитирала името на генерал Цончев и че на всичкото отгоре в нея се говорело за червено вино, а той бил въздържател. Препоръча ми да се обадя на проф. Кауфман. Обадих му се. Той се изсмя. Отрече да е сръбска песен и ми каза "Даже да е сръбска, какво от това, след като възрожденските химни са по чужди песни: "Къде си вярна, ти, любов народна" е по гръцка, а "Боят настана" е по турска?". Обаче г-н Елдъров намери в Благоевград някакъв специалист, според когото "Ако умра..." е написана от македонист от Скопие, че тя ще бъде използвана от враговете на България... Музикалното оформление е нещо, което подкрепя образа, то е елемент от атмосферата на филма. Нелепо е да се търсят в него идеологически аргументи. Изобщо работата ми върху тези филми бе по-страшна от едно време - сблъсках се с изкривени амбиции, със съображения за дебнене на врага, параноя за компрометиране на България... Просто ме е срам за компромисите, които допуснах, но ги направих в името на филмите. Защото има и чисто човешки момент - ако бях поканен директно от БНТ, щях да се боря докрай, както съм го правил с държавата едно време - и в Шесто са ме викали, и филми са ми спирали... Но в случая парите са преведени на изпълнителния продуцент и ако кажа не, ще обрека този човек цял живот да плаща неустойки. Не можех да си го позволя. Да не говорим, че Гайдарски беше безупречен като продуцент и ме подкрепяше докрай в творческите ми търсения. Най-тъжното в тази одисея е, че за една кауза се срещат две воюващи гледни точки и се повтаря македонската история.

Разговора води Геновева Димитрова


Атанас Киряков е известен български режисьор. Завършил е ИДЕК, Париж (1963). Филмографията му се състои от няколко десетки документални и научнопопулярни заглавия, сред които "Вестоносци на вековете", "Да спасим въздуха", "Писани яйца за радост", "За служебно ползване", "Оцелелите", "Обречените", "Цяр" и др. Носител на много награди. С "Концерт за флейта и момиче" (1980) дебютира в игралното кино. От 1993 е продуцент на свободна практика. От 1999 до 2002 е директор на студия "Време".
Разговор с
Атанас Киряков



С враг врагувам - мера според мера,
с благ благувам - вера зарад вера.
"
П. К. Яворов