Специалности в НХА
Изящен факултет: Живопис, Скулптура, Графика, Плакат, Стенопис, Книга и печатна графика, Изкуствознание.
Приложен факултет: Керамика, Текстил, Дизайн на детската среда. Промишлен дизайн, Сценография, Резба, Консервация и реставрация. Пространствено оформление, Порцелан и стъкло, Метал, Мода.


През последните няколко години галерията на ул. "Шипка" 6 отваря пространствата си за дипломните работи на студентите от Националната художествена академия. Тазгодишните магистри и бакалаври от двата факултета - приложен и изящен, подредиха работите си между 30 юни и 5 юли на 3 от етажите в галерията.
В деня на откриването на изложбата залите бяха претъпкани с хора - бивши и настоящи студенти, преподаватели от Академията, родители и приятели. Но, покрай еуфорията от завършването и подреждането на работите в приемания за най-представителен български изложбен салон, организаторите сякаш забравят няколко важни условия, необходими за професионалното изграждане на експозиция. Организирането на изложбата започва да се превръща в традиция, което предполага професионален подход и ясни цели, подкрепени с адекватна за престижа на НХА реализация.

През годините, откакто изложбата съществува, се утвърди практиката нейното присъствие да не се разгласява. Дори плакат май нямаше?! За нея знаят само ограничен кръг приближени на дипломантите. На пръв поглед в залите има някаква схема на подреждане. Първият етаж е отреден за "изящниците" - от дясно на ляво са разположени първо стенописците, до тях плакатистите, после живописците. Проектите за детски книги и учебници на специалност "Книга и печатна графика" заемат малко място в залата, но пък се отличават с оригинални пластични идеи и привличат със свежите си цветове. На този "компресиран" етаж само графиците не са успели да се сместят... и са ги качили на втория етаж. Другите две зали са за приложния факултет - има и пространство, и въздух, дори на места в повече. Типична изложба-преглед на изкуството на младите в стил, познат като "младежка изложба". Но пък този начин на подреждане сякаш е най-подходящ, а може би "организаторите" просто не са се замисляли за нещо различно и следват инерцията.
Най-сериозен недостатък в експозицията е липсата на ясна стратегия. Изложбата би могла да се превърне в най-престижното лице на Академията. Да предоставя информация за учебните програми - нещо изключително важно в случая. Да изявява най-ярките си таланти по подобаващ начин. Вместо това се сблъскваме с организация, граничеща с небрежност. Резултатът е, че експозицията остава встрани от вниманието и на публика, и на медии.
Покрай изложбата можем да обърнем внимание и на системата на обучение в НХА. В основата на структурата й продължава да стои утвърдилият се модел изящно - приложно (като винаги се приема, че изящното е по-духовно, съответно по-висше и от по-висока класа). Необяснимо е подвеждането на специалности като "Плакат", "Книга и печатна графика" или "Изкуствознание" под знаменателя "изящни". За да ги обсъждаме обаче, трябва да си служим с тези понятия.
Специалност "Книга и печатна графика" е с уникален статут, тъй като съчетава приложност и изящност, а напоследък дори развива работите си в пространството (Капка Кънева, Книга-играчка "Иглу"; Иванка Тачева-Тотева, Пространствена книга-игра "Приказкодумница"). При плакатистите разнообразието на идеите и високото качество на изпълнение, показани в изложбата, трудно биха могли да изявят някой на преден план. Докато при стенописта безкрайното количество етюди в никакъв случай не играе положителна роля. Сред тях се губят действителните качества на реализираните стенописни проекти.
Приложните изкуства (въпреки че, както се вижда, границата между изящно и приложно вече почти липсва) винаги са били носител на динамичния напредък по отношение на формата, на пластичността. Това може би се дължи на по-близката им връзка с реалния живот и на необходимостта от съответствие с изискванията в съвременната ситуация. Докато изящните все още често остават затворени в собствената си ограничаваща рамка. Голяма част от живописните композиции са повторение на стиловия модел на конкретни преподаватели, което омаловажава техните достойнства. С малки изключения (Аглика Петрова, Дея Вълчева, Мария Миразчиева) те са безжизнени, сиви и дори еднообразни като жанр (предимно интериори и пейзажи). В сравнение с тях графиците са успели да разчупят модела, като пред традиционното черно-бяло са избрали разнообразни цветни решения и са ги развили в абстрактна или реалистична форма.
През последните години се забелязва желание за осъвременяване на учебните програми, което проличава най-вече в работите на приложниците. Обикновено те са много по-атрактивни за публиката. Може би защото работят с триизмерна форма в пространството. Оригиналността на идеята при тях е от изключително значение. Традиционната представа за текстил или керамика е напълно изместена в полза на пластичните пространствени решения. Работите на текстилците от ателието на проф. Анна Бояджиева веднага привличат погледа с мащабните си конструкции, обеми и пластика и индивидуалността на почерците. Като цяло обаче връзката със стари модели на обучение остава. Студентите от "Изкуствознание" например [според собствения ми опит (1996-2001)] все още получават предимно теоретична подготовка в областта на историята на изкуството, докато на практика съществуват съвсем различни изисквания, за които те се оказват неподготвени след края на обучението.
Привличането им като участници и дори съорганизатори в изложбата би им дало възможност да приложат на практика усвоените знания.
Специалности като "Порцелан и стъкло" или "Метал" в момента са абсолютно неатрактивни. Допреди няколко години поне резбарите привличаха вниманието с пластиките си. Може би вината не е толкова в студентите, колкото в архаичното обучение.
Прилагането на новите технологии би трябвало да личи най-вече от проектите на "Промишлен дизайн" и на "Пространствено оформление", но уви. В Академията използването на компютри все още е привилегия на малцина. При сценографите технологичното присъствие е по-явно (проекти и реализация на видеоклипове). Освен тях, те показват снимки от реализирани спектакли и макети, от които можем да съдим за доброто качество на създадените от тях костюми и декори.
Може би по-пълна представа за състоянието на отделните специалности би могла да се получи от дипломните защити, но не всички имат възможност да ги посетят. Именно изложбата трябва да представя Академията в цялост, но всъщност в нея някои специалности изобщо не са включени ("Мода", "Изкуствознание", "Консервация и реставрация").
Подреждането на дипломните работи в заключителна експозиция би трябвало да извежда тенденции, резултати и изводи за обучението в НХА. Не е ясно обаче дали тя може да бъде показателна за качеството на завършилите студенти, след като не се излагат всички работи, което поставя въпроса за подбора и за това кой го прави. Не навсякъде е обозначено ясно коя е специалността, кой е екипът от преподаватели, каква е задачата... Вместо да запълва дупка в програмата на СБХ, изложбата трябва да намери достойното си място, за да й бъде отделено необходимото внимание, защото не е без значение какво се прави в Националната художествена академия.