Теорията и практиката
като образ и подобие


"Благовестие" е информативно, елегантно дозирано и ненатрапчиво предаване за християнство с вдъхновена и търпелива водеща - Ана Мария Кръстева (кой казва, че имената не предопределят попрището?) - която методично, с ведро настроение и без оглед на безбройните пречки работи за реабилитирането на религиозните теми в ефирното пространство. Всяка неделя след осем по "Христо Ботев" Ана Мария Кръстева отбелязва църковни празници, кани в студиото събеседници, способни да дадат енциклопедични сведения и максимално обективни тълкувания на любопитни въпроси, отваря телефони за преки включвания, прави анкети по улицата, посвещава минути за разговор за нетленното и търси форма да приобщи слушателите към нещо толкова крехко в препатилата си старост като религията. Защото "за спасението са необходими две страни". И ако трудът й има спорни страни и неравности в крайния си вид, то поне е цялостен, добронамерен и компетентен, какъвто рядко се чува по радиото (тук няма да зачекваме леко кичозните елементи като говоренето на "-ме", миговете за поезия, четена от Ириней Константинов или музикалните мишунги в стил Николай Гяуров преди Горан Брегович и след Тоника, защото бутафорните орнаменти си вървят по правило с религиозните представления).
Предимството на "Благовестие" е, че може да разчита на неизброими поводи - всеки ден по няколко светци и мъченици, неизчерпаемата Библия, планина от факти от местната и световна история. И тъкмо в този смисъл заслугата му е сериозна - зад лесните поводи се крие трудна причина и тя е образователна, облагородителна, идеална. На фона й бледнеят дори напреженията, които се появяват в местата, където по принцип може да се очаква напрежение.
Пример е пресечната точка на теорията и практиката. Ана Мария Кръстева е културен, надежден глас, който кани "експертните" гласове на свещеници в ефир и това теоретично е най-добрият подход. Но на прекалено много от духовниците им липсва дух, размах и културен багаж, така че впечатлението е обратно на възнамеряваното - и ето практическата спънка. Говори се често за "обзетото от духовна слепота общество", за "битовите" и суеверни измерения на вярата у българина, за посечени мъченици, чудотворни мощи и за търговци в храма, но някак си не се излиза от красивата словесна теория, боравеща с грехопадения, съблазни, зли сили на ада, Геена огнена и кръстове, за да се влезе в банална конкретика и ангажименти (защото други са радиата и предаванията, които излъчват "реклами", поощряващи работодателите да наемат слепи хора, или средния мирянин да си вземе детенце от детски дом). Умно и приятно е "Благовестие" да излиза от рамките на София и да посещава село Лозен или Банкя с техните манастири, църкви, потомствени попове и така нататък, достойно е и да прекрачва рамките на неясното настояще в посока към конюнктурното онзиденшно минало на нашето православие. Но на практика критиките са генерални, възмущенията - намекнати и досадното усещане за aut bene aut nihil стратегия на прибраното приказване разваля настъпилото отначало умиротворение. (Савонарола вопиеше срещу разложението в самата религиозна система и свърши зле.)
За щастие "Благовестие" не съгрешава в основните надменности, с които ни е познато нашенското християнство от последните десетилетия - екзалтация в теорията и немарливост в практиката. Ана Мария Кръстева я е грижа и нейното предаване е направено съвестно, тя не си позволява да се изявява като притежател на истината (макар и да не си позволява също да погледне към други истини - други религии или други форми на прослава на Троицата) и да наблюдава нелюбопитно как минават дните. В този смисъл всички недостатъци на "Благовестие" са недостатъците на настоящето положение на религията, всичките му предимства - успех на неговите автори, а развитието му - чакано и обещаващо.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато