Промяна на оптиката

За модерните европейци от началото на ХХ век сред значещите и привлекателни имена са тези на Фрейзър, Фройд, Бергсон, Уилям Джеймс. Особено за литераторите и писателите, които експериментират с техните теории в не един или два свои романа. Специално братът на Хенри Джеймс, Уилям Джеймс, привлича автори като Вирджиния Улф, да кажем, с идеята си за опита като непрекъснат и неразчленим поток от събития (онова, което ще бъде определено като "поток на съзнанието"), а малко по-общо - и с теорията си за прагматизма, според която значението на понятията и идеите се определя от техните практически последици, от резултатността им, а под истина се разбира успешността и полезността на тяхното прилагане в опита.
На българския читател Уилям Джеймс е известен най-вече с възгледите си за прагматизма и затова появата на едно от ключовите му изследвания върху религиозния опит, каквото е "Разновидностите на религиозния опит", си е същинско събитие. Още повече, че българското издание е изключително сериозно ивпечатляващо.
То е сериозно и впечатляващо не просто по тематика, но и по направа. Книгата е изключително прецизно преведена и редактирана, снабдена е с множество бележки, и което е най-важното - съпътствана е от обширна въвеждаща студия на редактора Михаил Шиндаров. В нея Шиндаров подробно се спира на личността на Джеймс, на принципите, характерни за мисленето и философията му, на особеностите на прагматическото отношение към религиозната вяра и на същината на прагматизма по принцип, на представата на Джеймс за религиозния опит и морално-практическите му възможности. Говори и за особеностите на прагматичната представа за смисъла на вярата, за религиозната и атеистичната интерпретация на религиозния опит и Джеймсовия експеримент за тяхното съчетаване, обяснява защо подходът на Джеймс позволява доверяване на разума, спира се върху основанията за разбирателство между вярващите от различни религии и на възможностите за постигане на практическо съгласие между вярващи и невярващи. Предговорът не пропуска да постави и въпроса защо 100 години след написването си книгата е важна както за вярващите, така и за невярващите и мотивира нейната актуалност тук и сега. И най-сетне, студията на Шиндаров демонстрира способност да се говори за религията и вярата по начин, по който в България все още рядко се говори.
Малко по-конкретно вече, "Разновидностите на религиозния опит" представлява цикъл от 20 лекции, съсредоточени върху описанието на религиозния характер на човека, върху религията като лично преживяване. А перспективата, от която това се прави, е психологията. Оттук някак неизбежно става съсредоточаването върху съвестта на човека, неговите схващания и предразсъдъци (заменими имена на религията според Джеймс са съвест и нравственост), защото - многократно имплицират лекциите - личната религия е по-фундаментална и от теологията, и от църковните институции. Затова и може да се каже, че "под религия авторът разбира чувствата, действията и преживяванията на отделния индивид, доколкото чрез тях се установява отношението му с това, което той смята за божествено. Религията е онова допълнително измерение на чувството, което му придава дух на ентусиазирано приемане, което отваря пътищата към мистицизма и възвисява".
Изследването на Джеймс събира различни теории и примери от литературата (ерудираността на автора е респектираща), които използва, за да онагледи тезите си; движи се по ръба на обяснението и коментара, на фикцията и опита, на преподаването (просвещаването) и откривателството, и достойно изпълнява амбицията си да просветли и уясни същината на религиозния живот, заключаваща се във вярата, че има невидим ред и че върховното човешко благо се състои в настройването в хармония с него.

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Уилям Джеймс. Разновидностите на религиозния опит. Издателство София - С.А.. София, 2003 г.