100 години Илия Петров
На 9 юли се навършиха 100 години от рождението на големия български художник Илия Петров. В чест на юбилея в галерията на "Шипка" 6 бяха показани негови произведения.
Портрети, големи фигурални композиции със социална насоченост и на исторически теми бяха основната част от експозицията. Дистанцията на годините позволява нов поглед към тези произведения, преосмисляне на постиженията и преоткриване на посланията им. Освен образи на негови съвременници - дейци на изкуството и културата и етюди на различни етнически типажи, изложбата представя и малко познат свят от образи, предаващи атмосферата на времето.
Откритие на уредниците на изложбата е "Автопортрет на художника" от 1928, създаден в духа на символизма. На гърба на тази творба през 1932 Илия Петров рисува камерната композиция "Благовещение" от цикъла "Голгота". Друго откритие е фигуралната композиция "На открито" от 1940, нарисувана върху гърба на прочутата историческа творба "Шипка" (1930-1932). По време на подреждането на изложбата уредниците установяват, че композициите "Групов портрет" (1920-те) и "Улични музиканти" (1930) са част от едно произведение.
Новооткритите факти за творчеството на художника са свързани с голямата трагедия в неговия живот - загубата на съпругата му през 1932.
Сред произведенията на Илия Петров от 20-те и 30-те интерес за публиката представлява дипломната работа на художника "Етюд". От този период са представени и по-малко популярни произведения от цикъла му "Чернозем", разкриващи стремеж към опознаване на родното, който не прекъсва през целия му живот.
Представените камерни творби показват Илия Петров в различна светлина като майстор на рисунката. Запознат добре с възможностите на графичните материали, той умело използва туш и молив, меките линии на кредата и сангина, изяществото на пастела и акварела, за да постигне внушенията си. Наред с многобройните ескизи и подготвителни етюди, в този дял на изложбата са представени поредица графични портрети на колеги на художника. Творбите от сериите "Септември 1923" и "Испания" и някои от илюстрациите към произведения на български писатели показват възможностите на експресивното въздействие на печатната графика, което Илия Петров използва съвършено при създаването на своите алегории.
Друга черта разкриват серията рисунки на голо женско тяло. Художникът рисува модела с различни материали, за да постигне желаното внушение за нежност, плавност и спокойствие. Изтънчената еротика в позите не е специално подчертана, а по-скоро загатната чрез играта на линии, светлини и сенки, чрез нюансите на монохромната рисунка.
Подобна чувствена атмосфера създават и пейзажите, които са изпълнени с трептенията на въздуха и простора на откритото пространство. Светлината и нежността на цветята са представени в няколко натюрморта на Илия Петров.
В изложбата са включени и рисунки на диви животни от серията "Зоопарк". В тях с няколко премерени точни линии с туш са уловени движенията на "неспокойните" модели. Тези рисунки не са просто тренировка на ръката, а своеобразни портрети на живата природа. Добрият портретист и в изобразяването на животните търси типажа, въздействието на образа и неговото психологическо, алегорично внушение.
Заложбите на Илия Петров като пластик се открояват много ярко не само в живописта и графиката, но и в скулптурните му произведения и малката пластика, почти непознати на широката публика.
Произведенията на Илия Петров - един от ярките представители на българската живопис на ХХ век, още дълго ще бъдат предмет за размисъл на изследователите.

Ралица Гелева-Цветкова