На театър по света - най-новата книга на Калина Стефанова има подзаглавие "Резюме на една любовна история". Става дума за любовта към театъра. Историята обхваща периода от 1993 до 2002. Четенето на книгата, в която са описани гледани от авторката чужди спектакли, е увлекателно и поучително. Така сбито и ясно, така развълнувано и точно досега не съм чел за опита на чуждия театър. Книгата ни внушава окуражаващата мисъл, за възможната общност на нашия театър със световния, не ни създава нито илюзии, нито комплекси. След първите 50 страници читателят вече е преодолял завистта си към Калина Стефанова, която пътува до Лондон или Сингапур по-често, отколкото ние до Свищов (например), при това с късмета на влюбения най-често попада на шедьоври. При тези условия да обичаш театъра не е трудно. И авторката ни дава приемлив шанс за това чрез внимателните и замислени разкази за гледаното. Тя умее да описва, но и елегантно да се отстрани от видяното, да го обобщи, да осмисли процесите. В книгата има някои досадни грешки: сгрешени или дискусионно изписани имена и заглавия, които вече имат гражданственост у нас: немският драматург е Хайнер (а не "Хайне") Мюлер, операта на Верди е "Бал с маски", градът в ЮАР е Кейптаун... Неточности, които не намаляват нито полезността на книгата, нито удоволствието от осигуреното ни от авторката театрално пътешествие. Те лесно могат да се поправят в следващо издание, чиито нови раздели ще бъдат: 2003, 2004, 2005...

Никола Вандов