Право на отговор
На това място читателите на в. "Култура" можеха да четат статия за Илинденско-Преображенското въстание, чиято стогодишнина честваме с дълбоко и искрено преклонение. Вместо това съм принуден да пледирам пред тях в собствена защита срещу обвиненията на режисьора Атанас Киряков и кинокритичката Светла Иванова, които в предишния брой преиначават истината за създаването на документалната поредица "Македоно-одринска революционна галерия". Тъй като името ми се споменава повече от десет пъти на цяло вестникарско фолио, длъжен бях да потърся право на отговор. Макар и неравностоен по обем, той поне ще даде факти за размисъл. Идеята за поредицата "Македоно-одринска революционна галерия" възникна към края на 80-те и в първоначалния си вид трябваше да представлява сборник с биографични портрети, които чрез съдбата на различни дейци, войводи и четници да пресъздават историята на македоно-одринската борба. Идеята не можа да се осъществи, но по-късно няколко биографични портрета се появиха по страниците на вестници и списания, други залегнаха в основата на мои книги.
През 1998 г., по повод 95-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание, БНТ излъчи по мои сценарии документалните филми "Апостолът от Кукуш" (Гоце Делчев) и "Спомен за Илинден", които бяха повторени на следващата година. През септември 2002 г., когато организационната подготовка за честването на въстанието вече набираше скорост, предложих идеята за създаване на телевизионна поредица "Македоно-одринска революционна галерия". Тя се прие добре и от името на Инициативния експертен комитет, който подготвяше учредяването на Националния комитет за честването, написах писмо до генералния директор на БНТ, към което приложих концепция и анотации на осемте филма. За съжаление идеята се озова в нечисти ръце.
По неизвестни за мен причини БНТ възложи създаването на документалните филми на фирмата "САНИ 2001" ЕООД с управител Даниела Ванцети Гайдарска. Фирмата има предмет на дейност, свързан предимно с транспортни и автосервизни услуги, покупко-продажби, реекспорт и други подобни дейности. В качеството си на изпълнителен продуцент на БНТ, управителката на "САНИ 2001" е преотстъпила правата си на своя съпруг Людмил Гайдарски, който е привлякъл за оператор тъста си Ванцети Радев. Той пък се оказва дългогодишен приятел на Киряков. Освен от роднински и приятелски връзки, снимачният екип се обединяваше и от друга обща черта - нито един от тях не беше участвал в създаването на документални филми за македоно-одринската борба.
Киряков представя сценариите ми като "консултантски тезиси", а Иванова ги намира за "скучни". Пропускат обаче следния факт. Киряков се запозна със сценариите още преди Коледните празници през 2002 г. Договорите с продуцента подписах на 15 февруари 2003 г. Два месеца Киряков хленчеше по телефона и ме молеше да подпиша договорите. Тогава не само харесваше сценариите, но дори си издейства от фонда на БНТ видеокасети на предишните ми филми. Всъщност дотогава Киряков нямаше абсолютно никакви познания за историята на македоно-одринската борба. Не беше чувал имената на проф. Любомир Милетич и Христо Силянов, не беше виждал техните книги, не беше прочел нито ред за героите на бъдещите филми. Бях потресен от неговата некомпетентност, тъй като повечето хора обикновено имат някаква обща култура по въпроса.
Именно тази некомпетентност и непознаване на историята породиха конфликтите, които съпътстваха създаването на документалната поредица. Киряков твърди, че е компенсирал бездната в общата си култура с "ровене" в книги и със срещи и разговори с "разни хора". Това е смешно. Не два-три месеца, години са нужни, за да вникне човек в същността и смисъла на македоно-одринското движение, да опознае неговите дейци, да проучи архивните документи. Като сценарист и като историк, който повече от 20 години изследва освободителните борби на Македония и Одринска Тракия, не можех да толерирам аматьорски упражнения и експерименти.
Противопоставих се срещу желанието на режисьора и продуцента във филмите да има "пикантерии", както те се изразяваха. Възразих срещу включването на епизоди, свързани с братоубийствени борби и междуособици, датиращи десетилетия след въстанието. Отказах да приема фалшифициране на текстовете на проф. Милетич, който е записал спомените на Яне Сандански на езика, на който са му разказани, а не на езика, който се вписваше в концепциите на Киряков. Не се съгласих филмът за Гоце Делчев, който открива поредицата, да започва с тенденциозно подбрани от разни места изречения на Яворов, които стъкмени заедно представяха борбата на македонските и тракийските българи в изопачен вид, сякаш е била насочена не срещу тиранията на Османската империя, а срещу Русия, славянството и православието. Такива евтини манипулации, присъщи на политическите митинги, са недопустими за документален филм, посветен на свято дело и на свят човек.
На 9 юли т. г. в продължение на три часа председателят на Македонския научен институт проф. Димитър Гоцев, ст.н.с. Тодор Петров и аз напразно се опитвахме да убедим делегирания продуцент Мария Пеева и юрисконсулта на БНТ Яна Иванова, че песента "Ако умра, ил загина" не е подходяща като музикален фон във филма за генерал Иван Цончев. Двете представителки на БНТ не уважиха и писменото мнение на проф. Илия Манолов от Благоевград, когото Киряков с присъщия си одиозен тон нарича "някакъв специалист". Според професор Манолов, посочен изрично от академик Кауфман като най-добрия познавач на проблема, въпросната песен е авторско произведение на скопския певец Йонче Ристовски и е създадена в началото на 50-те години, за да обслужва антибългарската концепция на македонизма, да подменя автентичните песни на македоно-одринската борба.
Киряков е много горд, че успя да се наложи, макар за мен и досега да е чудно как представителите на БНТ жертваха авторитета на една национална институция в името на личен каприз. Няма да се учудя обаче, ако в скоро време видим по телевизията документален филм за Шипченската епопея, озвучен с песента "Камъните падат". Формално погледнато, мнозина харесват подобни песни, а текстът донякъде съответства на историческата обстановка. Поне такива бяха аргументите на официалните представители на телевизията, която претендира да е Българска и Национална!
Трудно е да се отбраняваш с вързани ръце, особено когато те нападат двама. Затова по повод многобройните клевети и инсинуации в статията на Светла Иванова ще се огранича само да опровергая една лъжа. Познавам президента на Република България и неговата съпруга. Познавам лично и някои от предишните президенти, сегашни и бивши министри, депутати и политици. Никога и по никакъв повод не съм спекулирал с техните имена, не съм си служил с чужд авторитет, не съм използвал политически протекции. Тези, които ме познават, могат да го потвърдят.
В цялата тази история един герой през цялото време оставаше скрит. И сега поради липса на място няма да мога да го изкарам на видело. Надявам се обаче, че Георги Данаилов все някога ще добие смелост и ще разкаже как се оправдават хонорари с чужди сценарии.
Направих много компромиси, за да могат зрителите на БНТ да видят документалната поредица "Македоно-одринска революционна галерия". Клеветите и подлостите на Киряков и компания ще се забравят, историческата истина за въстанието ще остане.

Проф. Светлозар Елдъров
член на Националния комитет за честване на
100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание