Сборяново - между сензацията и манипулацията
През есента на 1982 г. в България бе направено едно от най- сензационните и до днес археологически открития - това на тракийската царска гробница при с. Свещари. Изключителната стойност на този паметник, последният от нашите земи, включен през 1985 г. в Листата на световното културно наследство, бе стимул за създадения от Археологическия институт с музей при БАН екип с ръководител ст.н.с. М. Чичикова, в сътрудничество с НИПК и други институции, да започне осъществяването на мащабните и системни археологически и интердисциплинарни изследвания на целия район, обявен през 1988 г. за Национален историко-археологически резерват "Сборяново". Двадесетата годишнина на тези изследвания бе отбелязана между 28 май и 1 юни 2003 с провеждането под патронажа на президента Георги Първанов на Международната конференция "Гетите - култура и традиции. 20 години Свещарска гробница", и на Кръгла маса "Археологическият резерват". В нея участваха с доклади, съобщения и дискусии около 50 специалисти: археолози, реставратори и консерватори, архитекти и историци - античници и османисти, специалисти в областта на опазването на културното наследство от България и чужбина (Израел, Сърбия, Япония и др.).
Висока оценка за приносите на екипа и значението на конференцията бе направена в писмата на президента на републиката Георги Първанов, на председателя на БАН акад. Иван Юхновски, на областния управител на Русе, на председателя на Българския национален комитет на ИКОМОС, на Ротари клуб, на проф. Александър Фол и др. Конференцията бе осъществена с финансовата подкрепа на Археологическия институт с музей при БАН, на Министерството на културата, на Balkanpharma и др. спомоществователи.
През изминалите 20 години в "Сборяново" бяха съсредоточени усилията на многоброен екип от археолози и други специалисти в прилагането на съвременна методика в изследването и опазването на неговото археологическо и архитектурно наследство. Именно те го превърнаха в единствения български резерват, където днес посетителят може да попадне сред автентичната обстановка на едно забележително тракийско религиозно и политическо средище от I хил. пр. Хр. Тук могат да бъдат посетени гробници и могили, светилищата и градът на траките, изключителни паметници на ранното и късно българско средновековие, да се усети недосегаемият полъх на срещнали се тук религии и древна обредност. Сътрудничеството и доверието между българските специалисти в името на едно общо дело са явление, което няма аналог в страната ни. Такива са и контактите с чуждестранните специалисти от Италия и Франция, Германия и Русия, Япония и Холандия и т.н. Единодушно подкрепеното становище за включването на целия резерват в Листата на световното културно наследство, защитен от новата Конвенция за културния пейзаж, е знакът на това сътрудничество.
Срещата бе равносметка за направеното досега в областта на археологическите открития и интердисциплинарните изследвания, свързани с културата на тракийските гети, за значението на българските земи в разработването на многостранната Евразийска проблематика, за приложените високопрофесионални подходи в консервацията, реставрацията и опазването на световния паметник и на цялостното наследство на резервата. При посещението в "Сборяново" специалистите от екипа представиха на място проучваните паметници, тяхното значение и проблеми пред една уважавана колегия.
Обсъдени бяха пътищата за по-нататъшното утвърждаване на "Сборяново" като средище на международна научна, културна и туристическа дейност.
На кръглата маса в Разград, посветена на "Археологическия резерват", бяха поставени остро проблемите, засягащи състоянието на паметниците, финансирането и управлението на резерватите като цяло и на "Сборяново" конкретно. Бяха обсъдени перспективите и вариантите на нови механизми на опазване и управление в духа на международните тенденции и законодателство.
Поставен бе и въпросът за авторските права и интелектуалната собственост на изследователите на археологическото наследство и дейностите по неговото опазване.
Публикуваният в последния брой на "Култура" разговор с Йордан Стефанов "Сборяново" - сензационните открития тепърва предстоят", ми напомни, че на нашата покана към редакцията на вестника да изпрати свой представител на конференцията не се отзова никой - нито за откриването и заседанията в Националния археологически музей, разположен на стотина метра от адреса на редакцията, нито за пътуването до Свещари. Не ни зачетоха представители и на другите вестници. Единствено журналистката Велиана Христова, талантлива и с позиция към проблемите на археологическото ни наследство, откликна. Благодарим й за хубавия материал, посветен на Свещари и на величието на гетите.
Без да се спирам на заелия две страници разговор на театроведа Никола Вандов с Йордан Стефанов - краевед и първи директор на основания две години след началото на археологическите проучвания Исперихски музей, бих искала в допълнение да напомня за книгите, вече библиографска рядкост, "Тракийската гробница при с. Свещари" от М. Чичикова, Ал. Фол, Т. Иванов и Т. Теофилов и "Обредът на обезсмъртяването в древна Тракия" от пишещата тези редове, за поредицата "Хелис" т. I-III, за първите археоастрономически наблюдения на един прекрасен краевед и творец - Борис Илиев, за мащабните фотограметрични заснемания като начало на нова методика на регистриране на археологическите обекти в България и т.н.
Именно сред малките могилки открихме първото доказателство за ранното българско присъствие тук. Цялостното третиране на резервата като единна система, развивала се през вековете, позволи в това изключително място да се проследят напластявания на култури и религии, контакти на забележително отдалечени разстояния.
От самото начало на проучванията в "Сборяново" идват на посещение или за съвместна работа български и чужди специалисти - най-често - гости на Археологическия институт, които високо оценяват не само откритите от нас паметници, но и сътрудничеството с нас. Идват студенти от български и чужди университети, като напр. включилите се през последните две години студенти от Лозана, обединени от създадената там "Група за тракийски изследвания". Европейският археологически център в Бибракте, Франция, оказва съществена помощ. В Националния археологически музей можете да видите резултата от сътрудничеството с Френската академия - реконструкция на полихромията на Свещарската гробница в мащаб 1:1, дарена от френските колеги за годишнината.
Смея да твърдя, че основен дял в изследванията на "Сборяново" има Българската академия на науките, със своите специалисти и със сътрудничеството с наши и чужди научни и културни центрове и университети. Иначе така "важният" въпрос дали един резерват в България може да има главен ръководител, поне получи известния отговор, че "такова животно нема".
На 2 септември 2003 г. в Съюза на архитектите се открива изложба за "Сборяново" във връзка с Европейските дни на културата и предстоящото представяне на резервата за групов паметник на ЮНЕСКО. Доклади на археолози и историци от БАН, на реставратори и архитекти ще бъдат изнесени на 9, 12 и 15 септември. Надяваме се, че "Култура" ще изпрати свой представител, за да почерпи информация от тези, които са открили и приобщили към световната култура наследството на "Сборяново" и възнамеряват да направят и следващите стъпки.
В идните месеци се очаква обнародването на том IV на поредицата "Хелис", както и на каталога "По стъпалата на времето".
Очакваме избора на култура.

26 юли 2003
София

Ст.н.с. Диана Гергова,
АИМ - БАН,
Председател на Организационния комитет на Международната конференция "Гетите - култура и традиции" и главен ръководител на археологическите проучвания в "Сборяново"



Бел. ред. Благодарим на ст.н.с. Диана Гергова за допълненията към публикуваните в бр. 30 от 25 юли 2003 г. материали за ИАР "Сборяново". Проблемите на наследството и професионалното им отразяване винаги са били в центъра на вниманието на "Култура" - естествено, че ще продължим да публикуваме текстове и върху проучванията и социализацията на "Сборяново". Надяваме се госпожа Гергова да бъде между нашите автори.

К