Европа, търсена и необходима
Мисля, че една от най-големите драми в човешкия живот, както в индивидуален план, така и в общосоциален, е това, че намеренията за изкупление се появяват единствено вследствие от бедите, вместо като резултат от трезвия, рационален размисъл относно наистина уместните за собствения ни интерес възможности. В един от първите (и най-хубави) романи на Жул Верн за инициацията, "Пътешествие до центъра на Земята", младият главен герой чува от наставника си, че ще получи "уроци от бездната". Е, в нашия случай сякаш единствено уроците от бездната са в състояние да вкарат в някакви рамки поведението ни, да променят блуждаещото му или гибелно лутане, като дадат идеи за цялостни решения на проблемите, които го разстройват. Несъмнено сред най-скорошните уроци от бездната, които получихме (и чиито последици все още наблюдаваме), наказателната война срещу Ирак е най-забележителният пример. Тази масирана агресия срещу една диктатура, която до онзи ден намираше толкова много симпатии в нашите демокрации, в това число и в държавите, които я нападнаха, разкри достатъчно убедително безсилието на неувереното международно право и разчисти, за нещастие, все по-чистия път пред новия световен порядък, основан само върху едноличната воля на най-могъщата военна сила, вместо върху договорености, приети от всички правови държави. Крехките международни институции, замислени през миналия век, сега изглеждат изоставени или най-малкото превърнати в експонати от музей на добрите политически намерения, вече загубили правовия си смисъл в неравния и притеснителен световен пейзаж, в който се намираме. Пред това връщане към нищото, пред този урок от бездната, европейските държави, които се стремят да се видят обединени по същество (но днес са по-разединени от всякога), непременно трябва да преценят всички "за" и "против" евентуалната промяна на историческото си направление.
То се знае - нито една от големите европейски държави не може да излезе с убедителната претенция да смъмри САЩ, да ги укори за имперските им щения. Нашата войнствена колониална традиция ни прави твърде неподходящи цензори на амбиции, които до онзи ден лично сме споделяли и, нещо повече, може да се каже, че първи сме измислили. Но двете трагични световни войни, започнати на нашия континент, насадиха у повечето европейци твърдата увереност, че трябва да се потърсят международно регулирани формули за избягване или, в най-краен случай, излизане от сблъсъците на интереси в мащаб, който надхвърля границите на нациите-държави. Става дума както за световното управление на материални блага като петролната енергия или водата, така и за защита на социални ценности като образованието, демократическите свободи и човешките права. Без съмнение, сигурността е важен принцип, но днес вече е явно, че светът става по-сигурно място, когато се бори не само срещу тероризма, а и срещу мизерията, неравенството и несправедливостта, била тя политическа или икономическа. Повече от шест милиарда човешки същества не могат да продължат да живеят във враждуващи племена, водени от безмилостни божества, без правни устои и без реално да оказват помощ на по-слабите.
Важното е не просто да си прав и да защитаваш правотата си или да я налагаш с оръжие, а да прилагаш силата, която социалният напредък ти дава, за да установиш началата на едно общо споразумение, в което всички човешки същества да се чувстват съпричастни и от което да извличат полза. Идеята за прогреса, родена и толкова пъти изопачавана в Европа, би трябвало не само да се отнася до някаква повърхностна "модернизация", която помита препятствията пред капиталистическата експанзия, а и до ангажимента за разпространяването на права и задължения, които зачитат човечеството като множествено творение. И е пределно ясно, че "цивилизоване" е нещо повече от "модернизиция" на пазарите или технологиите.
За този цивилизаторски проект Европа се оказа недостатъчна, а трябва да бъде необходима. Трябва да бъде необходима, разбира се, само ако става въпрос за Европа, обединена не просто около космополитните идеали, постулирани от Просвещението, а и в защита на по-късни завоевания, като "социалната държава", светската идея за политически строй или юридическите гаранции за всички (преди известно време френският философ Жан-Пиер Файе даде следната прекрасна формулировка: "Европа е там, където няма смъртно наказание"). А такова европейско единство се нуждае от Конституция, която да очертае фундаменталните принципи на съжителството в институционален вид, както и от единен глас на външната си политика, и от задържаща военна сила, която да гарантира сигурността на континента без необходимост от користното закрилничество на този и онзи.
Не става въпрос да се борим за превръщането на ЕС в непристъпна твърдина - достатъчно е да стигнем до стабилна в последователността си Европа, която може да си позволи да остане отворена и целенасочено щедра пред глобалните необходимости, от които никой вече не може да се отдръпне безучастно. Днес повече от всякога нашите нации се нуждаят от останалия свят, защото ужасни събития ни доказаха, че и най-могъщите страни не бива да живеят изолирано. От друга страна, светът има нужда и от европейския глас, плуралистичен както всякога, но хармоничен и чист. Време е европейските граждани, не само "прогресивните", но и "цивилизованите" в най-отговорния смисъл на думата, да изискаме от нашите правителства да предприемат онези наложителни мерки, с които нашето ангажирано единство да стане факт. Така ще докажем, че сме схванали правилно поне част от поученията на дебнещата бездна...

El Pais, 31 май 2003 г.

Фернандо Саватер
Превод от испански Нева Мичева

Фернандо Саватер е роден на 21 юни 1947 година в Сан Себастиан, Испания. Философ и писател, бивш преподавател по етика от Баския университет и настоящ професор по философия и литература към университета Комплутенсе в Мадрид, известен с ангажираната си позиция на публицист и борец за човешки права, както и с продуктивното си перо (петдесетина книги с есета, романи и театрални произведения). Едно от най-сериозните му начинания е платформата "Стига вече!", чрез която организира интелектуалци и редови граждани за мирни акции срещу тероризма на ЕТА. За нея Саватер и неговите съмишленици получи наградата "Сахаров" на ЕС.