Акцията 31 май
Инициативата е пазена в тайна до последния момент: в събота на 31 май 2003 група именити интелектуалци оповестява на страниците на няколко водещи европейски вестника своите идеи за насоката и характера на бъдещата европейска външна политика. Инициаторът на акцията, Юрген Хабермас, обосновава във Frankfurter Allgemeine Zeitung съвместно с Жак Дерида защо точно след Иракската война, подложила единството на Европа на тежко изпитание, е настъпил подходящият момент за ново дефиниране на европейската роля в света. В същия ден в пресата във Франция, Германия, Италия, Испания и Швейцария в подкрепа на Хабермас излизат допълващи призиви: по инициатива на Дерида Liberation издава на френски подписаната съвместно с Хабермас статия, в рамките на тази акция италианските вестници La Repubblica и La Stampa публикуват статии на Умберто Еко и Джани Ватимо, в испанския El Pais излиза статия на Фернандо Саватер, в швейцарския Neue Zuricher Zeitung - статия на Адолф Мушг, а в немския Suddeutsche Zeitung като директен отговор на Хабермас излиза статия на Ричард Рорти.
Авторите са предимно философи, които с тази инициатива поемат своя публичен дълг на обществено-политически ангажирани интелектуалци. Една от целите на инициатора е дискусията за бъдещето и миналото на Европа най-сетне да се проведе трансгранично из целия континент. Докъде обаче се простира Европа, остава открит въпрос. Както може да се види от мястото на публикациите, тя се простира поне от Франкфурт и Мюнхен до Париж и Цюрих и от Рим и Торино до Мадрид. Със сигурност нейните граници са и по-широки. Но дали - както участието на Рорти позволява да се допусне - тя "достига" до Америка, е по-скоро съмнително. Още повече, че с тази трансгранична акция инициаторите свързват идеята да се проправи път за обща европейска външна политика и то тъкмо в кръга на "европейското ядро", т.е. на онази Европа, която пренебрежително беше определена от членове на администрацията на Буш като "старата Европа".
Есето на Хабермас и Дерида е замислено като контрапредложение на "Писмото на осемте" от 31 януари, в което по инициатива на Великобритания и Испания правителствените ръководители на осем държави, членки и кандидатки на ЕС, обявиха своята подкрепа за американската външна политика. За разлика от тях двамата философи призовават към извънполитическо обновяване на Европа, което не може да мине без една атрактивна културна визия. Според Хабермас огромните антивоенни демонстрации от 15 февруари, когато в почти всеки по-голям град на континента милиони хора излязоха по улиците, "биха могли да влязат в историята като сигнал за раждането на една европейска общественост". Защото няма съмнение, че в своето широко отхвърляне на предприетата от суперсилата война срещу Ирак населението на Европа разви едно досега несрещано самосъзнание, което може да изиграе ролята на значим тласък към утвърждаването на ново чувство за европейска идентичност.
Решаващата поанта в пледоарията на Хабермас и Дерида за обща европейска външна политика (целяща защитаването принципите на международното право, а не логиката на превантивните войни, отстояваща мирното уреждане на конфликтите чрез политика на "сближаване", а не стратегията за "сплашване" чрез военно превъоръжаване, приемаща за ценност толерантността към другия, а не инстинкта за самосъхранение чрез неговото демонизиране), се заключава в това, че от шестте държави-учредителки на ЕС и Испания трябва да се формира най-напред едно дееспособно европейско ядро, което да преодолее външнополитическото безсилие на Европа, резултат от правото на вето на всяка държава-членка, и така да се създаде баланс на хегемониалните амбиции на САЩ.
Централен за всички европейски автори е въпросът за една - както пишат Хабермас и Дерида - "атрактивна, дори заразителна визия за бъдещата Европа". Ако този въпрос не се постави така, че от него да последват политически решения, това, според Хабермас, ще означава, че "ние, интелектуалците, сме претърпели неуспех". От своя страна интересът на Рорти е обвързан с неговата американска перспектива и това придава на статията му по-особено звучене в рамките на проекта за седемте призива. Но все пак и неговата надежда се изразява в това европейското ядро да не изоставя волята за независимост, развита в последните месеци срещу унилатерализма на Вашингтон: защото и самата Америка се нуждае от силна Европа.

Тодор Полименов