Лицата на сънищата

Има автори, които пишат за сънища и сънища, които разказват за своите автори. Книгата на небезизвестната Аннемари Шимел може спокойно да влезе и в двете рубрики. Макар и авторката, добре позната с безбройните си изследвания върху ислямската култура и духовност, да не се нуждае от сериозно представяне, все пак достатъчно е припомнянето на двадесет и осемте езика, с които Шимел работи и близо седемдесетте години (на Шимел предлагат докторат на шестнайсет години!) запознаване и посвещаване на магията на изтока, чиито резултат е и безчетната й литературна продукция.
"Сънищата на халифа. Сънищата и тяхното тълкуване в ислямската култура" е книга за истината на съня, а не истината за него. Тя не крие освен това женскостта на своя автор, както често се случва в научни текстове, а по-скоро я експлицира и превръща в добре овладян дискурс (едно от публикуваните на разни езици заглавия на Шимел е "Душата ми е жена. Женското в исляма").
Книгата е продукт на дългогодишно запознаване с арабски, персийски, турски и индо-мюсюлмански източници, както и на онова, което се открива в личния, в някакъв смисъл съкровен-откровен опит на автора. Търсени са мотиви най-вече от мистичната поезия и философията на ислямския свят - езиците и символите на съня, неговите "места", носители и получатели, религиозните теми или теологията на съня и всички особени пространства с онирично присъствие, включително и онова на смъртта и отвъдното. Любопитна и неслучайна, разбира се, е частта, посветена на жените и съня, която свръх всичко включва и глава за позитивните сънища с жени (традиционно женското присъствие в съня се счита за твърде подозрително). Но онова, което като че ли е тема на всяка тема в една книга, която надзърта в богатството на ониричната култура на исляма, е не друго, а именно лицето на съня. Тъй като въпреки цялата си многоликост и нееднозначност сънят не е лишен от собствен лик, не е изтръгнат от истината, в която пребивава и се открива.
Ru'ya е думата, която в класическия арабски обозначава съня. В действителност тя има значението на лице, лик, тъй като обикновено се свързва с истинния, ясновиден сън, докато най-общо използваният днес израз hulm в класическия си смисъл е по-скоро свързан със споменатите в сура 12, 44 объркани сънища - adgath ahlam - гъсталакът на сънищата. Още повече собствен глагол за самия акт на сънуване отсъства във всички ислямски езици - сънят се вижда, а не се сънува. Неподвластен на съня обаче е Бог, според казаното в сура 2, 255: "Не Го обзема нито дрямка, нито сън" и в този смисъл сънят се възприема като знак за битийна немощ, който по този начин посочва и неговата съмнителност. Ангелите също така не спят, тъй като по думите на арабския скептик ал Маари (-1057) "Смъртта е дълъг сън, който никога не свършва; сънят е кратка смърт, която отново се завръща".
Така от една страна се подчертава несигурността на сънищата, от друга страна обаче се допуска, че сънят може да бъде и откровение, чийто източник е самият Бог. Положението се усложнява от факта, че Бог може и да смущава неверниците и злодеите с объркващи сънища. Тъй или иначе всеки един опит за обяснение на действителността на съня и сънуването се съобразява със стиховете от Корана (39, 42): "Аллах прибира душите по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви - в съня им. Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре и връща другата до определен срок." Така и средновековната култура се оказва по свой начин влюбена именно в тайнството на съня, за което свидетелстват многобройните, съчинени по това време книги за съня, един вид съновници. Друг средновековен източник пък установява, че сънищата са числено определени и се явяват на човека в точно определени моменти във времето - така смъртта не може да го постигне, преди той да е изсънувал всичките предварително определени нему сънища.
Проблемен остава също въпросът за отношението между пророческото откровение и съня. Така например Ибн Рушд счита разликата между wahy - пророческото откровение, ilham - дареното на избрани хора вдъхновение и съня за чисто количествена. В подкрепа на такова твърдение стоят често цитираните думи, приписвани на самия пророк, че сънят представлява 1/46 (или още по-малко) от дарбата на пророкуването. За всеки случай верската традиция настоява именно на качествената разлика между двата вида разкриване - сънят никога не е напълно подобен на пророческото откровение!
Преживяването на действителността на съня, която се открива винаги като тайна (макар и подлежаща на дешифриране), позволява запознаването както със съноведството на суфизма, така и интроспективния поглед към собствения сън, към моя сън, към истината на моя сън, в която истина съм въвлечен безусловно. Подобна теза, разбира се, превръща текста на Шимел (както всеки метафизицизъм) в реакция срещу едно възможно и може би дори привично чисто механистично обяснение на феномена на съня на принципа input/output.
Въпреки всичко обаче авторката припомня в заключение думите на Али, първият шиитски имам, че ангелите писари, които записват всички мисли, думи и дела човешки, не си отбелязват онова, което казват малките деца, душевноболните и онези, които сънуват.

Тодор Тодоров

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Annemarie Schimmel,
Die Traume des Kalifen. Traume und ihre Deutung in der islamischen Kultur
,
Beck Munchen 1998