Да слушаш Добрин Петков

Пети клавирен концерт от Бетховен със солист Николай Евров и Четвъртата симфония на Шуман - два от записите на Добрин Петков са проимали късмета да бъдат издадени на компактдиск. Като зна(е)м какво е Добрин Петков за оркестровата ни култура, за музиката ни въобще - а кой още знае, всъщност - първото ми изречение, което с примирена радост отбелязва един факт в нашата (не)културна практика е, като се замисля, направо страшна, смъртоносна диагноза за способността на музикантската ни гилдия да преценява, да поставя приоритети и да гради памет. Добрин Петков почина преди 16 години. Още беше социализмът в България; така да се каже и пари уж имаше, и фабрика за плочи уж имаше... Но реално я нямаше личността с перспектива и замах веднага да преиздаде всички негови записи на компактдиск. Днес личностите, които държат някакви суми за разпределение, пак ги няма (ама как ги няма само!) и фабриката за плочи нещо съвсем я няма (то си е направо мистерия)... Само едно има - преобладаващият страх на седящите на съответните отговорни постове - директори ли са, министри ли са, заместници ли... да поемат отговорността и да кажат в лицето на енергичните средностатистически (не)таланти: "Ще направим това за Х, той е наш приоритет, защото е голям!" И да си поемат негативите, естествено. Вследствие на това всеобщо заболяване сред нашего брата музиканта (зер, много сме деликатни, така наричаме страхливостта си, че утре знае ли се) нямаме нищо от най-големите ни диригенти. Или почти нищо! Не се издава, не се продава, не се печата, не се! Но пък каква медиокрия се е развихрила - който не е засвирил, той не си е намерил пари да "врътне едно дискче". Страшно е чак!
И понеже тази година е 80-ата от рождението на големия Маестро, излиза компактдиск, както разбирам, частна инициатива на неговата дъщеря с издател Фондация "Тергум" и БНР. Прескачам "любезното съдействие на НЦМТ при МК", защото разбрах сумата, преценена за подобно издание от Центъра (София е много малък град), и за мен това не е съдействие, а отбиване на номера. Надявам се, че компактдискът се продава нормално, защото тъкмо публиката на Добрин Петков, а и нейните вече наследници, би посегнала към него. Надявам се, че той би бил много полезен и за младата генерация диригенти - особено тези, които в момента се въртят в неговия кабинет.
Те ще могат да чуят как Добрин Петков редеше своя оркестър - тук той музицира с радиооркестъра, който не беше "неговият" оркестър. Но диригентската му същност е цялата вътре. Най-напред - Концерт за пиано - 5 (Бетховен) с Николай Евров - блестяща работа! Направо чудо! Съвършена архитектоника, изваяна от диригента и солиста в рядко срещано съгласие. Всъщност Добрин Петков знаеше как да се "спои", как да "заработи" в мисловна хармония с всеки солист. Особено когато той беше музикант от класата на Николай Евров - с ясна идея за формата, звукова култура, с впечатляваща, мощна техника; а и спомняйки си системата на Добрин Петков, си представям колко срещи и разговори са имали върху партитурата, преди да направят този запис през 1972 година. За да достигнат до пределната обективност, която внушава звуковата материя, до въздействието, изразено и в писменото наследство на Добрин Петков. (Ето: "Начинът му на изказване е суров, прям. Логиката на мисълта - неумолима, а архитектурата, т.е. формалната постройка, блести от съвършенство. И безспорно автор, който съобщава такова съдържание по такъв начин, не търпи в интерпретирането си нито излишно емоционално размекване, нито усложняване на мисълта или изразността... или пък принизяване на естетиката на цяло към по-низши сфери на човешката чувствителност..." - из "Мисли за Бетховен", публ. в "За Добрин Петков", съст. Л. Николов.) Следват мащабът и колосалната енергия на интерпретацията на Добрин Петков на Четвъртата симфония от Шуман. Какво от себе си е изразходвал този велик музикант, за да извае по такъв начин необикновената сплав между класическата традиция и свободата на нейната трансформация: логика и поетика, конструкция и импровизационност, разтваряне на романсовата лирика и търсене на нейната рефлексия в съответния дял на скерцото - всичко на мястото си! Всичко е изсвирено и същевременно сгъстено, "премълчано", стаено в красивия личен поток на съзнанието. Защото звуковият порядък на Добрин Петков говори за изключителна концентрация по време на процеса; съдържа в себе си красотата, величината на познанието и на непреклонната музикантска мисъл, съпътстваща навсякъде полета на интуицията.
Как хубаво е да си припомни човек всичко това!

Екатерина Дочева







Вградени
ноти