Софтуерната демокрация
Като член на Сдружение "Свободен софтуер" искам да коментирам статията "BG: Linux v/s Microsoft" от г-н Филип Стоев, публикувана във вестник "Култура" бр. 24 от 2003 г.Понеже ще говорим за разни видове софтуер или компютърни програми, нека първо уточним понятията.
Свободен софтуер, това са компютърни програми, които гарантират четири свободи
[http://fsa-bg.org/freesoftware.html]:
Свобода -0: Свободата да изпълняваш програмата за всякакви цели.
Свобода -1: Свободата да изучаваш как работи програмата, както и да я нагаждаш към нуждите си.
Свобода -2: Свободата да разпространяваш копия на програмата.
Свобода -3: Свободата да усъвършенстваш програмата и да предлагаш подобренията си за полза на цялото общество.
Ние предлагаме в държавната администрация да се използват свободен софтуер и отворени файлови формати поради много причини, но основните са следните:
1. Искаме държавата да е свободна да ползва софтуера, който притежава за всякакви цели и произволен брой компютри, а не да дойде някой и да я изнудва, като каже "нямате лиценз за тази версия за тези цели, трябва да платите допълнително" или "не може компютърът ви да бъде толкова мощен". Искаме да сме сигурни, че никой няма да може да рекетира държавата, като изиска в един момент многократно по-големи суми от исканите днес, тъй като тя се е обвързала с несвободен софтуер. При свободния този проблем липсва, защото всеки може да го изучава и променя - конкуренция винаги ще има.
2. Искаме държавата и ние, гражданите, да знаем какво правят програмите. Например при обработката на изборните резултати единственият сигурен начин да се убедим, че програмите смятат вярно, е като видим какво всъщност съдържат и как функционират те. Познаването на това, как точно действат програмите и съответно компютрите и машините, управлявани от тях, става въпрос на национална сигурност и суверенитет, когато това са програми на военните и службите за сигурност.
3. Искаме да сме сигурни, че чрез ползването на затворени файлови формати държавата няма да принуждава потребителите да си купуват програми на определен производител и така да се превръща в негов маркетингов отдел. Трябва да се ползват отворени формати, които се поддържат от множество конкуренти.
4. Искаме инвестициите, които държавата прави в електронно правителство, да са защитени за обществото и всеки да може да сподели програмите, които държавата плаща с парите на данъкоплатците. Всеки гражданин плаща за програмите в държавната администрация, ето защо трябва да има правото да ги ползва. След като уточнихме понятията, нека да коментирам част от неверните факти в статията. Заблуждаващо е твърдението, че свободните програми не се продават от никоя компания. Напротив, те могат да се продават от всяка фирма. Има множество такива, като започнем от типичните Red Hat, SuSE, Mandrake, минем през мастодонти като IBM, HP, SGI и стигнем до Microsoft. Като част от продукта Windows Services for Unix [http://www.microsoft.com/windows/sfu/productinfo/overview/default.asp], Microsoft предлага именно свободни програми. В техническите среди отдавна е известно, че TCP/IP стекът на Уиндоус - тази част от операционната система, която ви позволява да ползвате Интернет, е заимствана от свободните операционни системи от фамилията BSD.
Друг неверен факт е твърдението, че Линукс е "парадокс на новата икономика". Той е закономерно явление, дължащо се на множество фактори, но може би най-известният от тях е Законът на Мур, който казва, че всеки 18 месеца броят на градивните тухлички в електрониката - транзисторите в чиповете се удвоява. Така процесорите могат да обслужват два пъти по-сложен софтуер. Сложността на програмите расте в геометрична прогресия - 2, 4, 8, 16 и т.н. Традиционните методи на производство, отделени групи програмисти, затворени в рамките на една фирма, не могат да се справят с този проблем. Разходите за създаването на софтуера растат и те се прехвърлят върху крайния клиент, във вид на лицензи, такси, поддръжка, допълнителни програми (например антивирусни) и т.н. Свободният софтуер съумява да избегне този капан и да намали разходите за производство, като повтаря процеса, който в естествени условия е довел до такива сложни структури като човешкия мозък. Еволюцията на свободните програми се базира на свободния обмен на идеи, опит и код (аналог на гените), бързото им прилагане в различни програми (аналог на размножаването), кръстосването и мутациите, и тестването от множество потребители в най-различни условия (аналог на естествения отбор и оцеляването на най-приспособените).
Свободните програми се налагат поради намалянето на разходите за крайния потребител, а не заради увеличаването на монополните права и възможностите за изстискване на клиента. Създават се толкова много свободни програми, защото търсенето им е голямо. Най-простият пример е мотивацията на част от разработчиците на свободни програми - те удовлетворяват собственото си търсене на определени софтуерни нужди.
Що се отнася до "лудите млади", за които говори г-н Стоев, нека изтъкна, че свободата при разработка и обмяна на софтуер е присъща на компютърната "античност" - от 50-те до началото на 80-те години на миналия век. Това връщане към тези идеи по-скоро прилича на Ренесанс, а не на типичното противопоставяне на поколенията.
Г-н Стоев нарича твърдението "Безплатен обяд няма" аксиома. Като икономист съм съгласен, че то е вярно, но не е аксиома, а се дължи на по-фундаментални явления. Обядът не е безплатен, защото ресурсите за производство са ограничени. При софтуера основният ресурс за производството е човешкият труд. Свободният софтуер е по-добър, защото всеки стъпва на опита на предходните програмисти, както Нютон е стигнал толкова високо, защото е стъпил на раменете на гиганти. Трудът на програмистите не се губи, а е вплетен в програми, които всеки може да види и ползва. Несвободните програми са пилеене на ресурси, програмистите са ограничени и не могат да ползват труда на другите, а и не искат техният труд да бъде преизползван.
Стойността на свободния софтуер е много висока. Според едно изследване на Дейвид Уилър, само програмисткият труд, въплътен във Дебиан 2.2 (вариант на свободната операционна система ГНУ/Линукс), е над 14 000 човеко-години и струва над 1,9 милиарда долара [http://www.dwheeler.com/sloc/]. Оказва се, че всеки може да придобие това "софтуерно съкровище" безплатно или за жълто-бели левчета, но безплатността не е самоцел, тя е просто страничен ефект от свободата.
Въпросът "Как може да се печели от свободен софтуер, след като потребителите не трябва да плащат, за да го ползват?" е резонен. Свикнахме на рекетьорски набези. Свикнахме и антитерористичните сили да изпълняват ролята на бирника, когато някой е набеден, че ползва нелицензиран несвободен софтуер. Така въпросът става: "Как така при свободния софтуер, клиентът няма да бъде изнудван да плаща, ако не играе по свирката на производителя на софтуера?".
От свободен софтуер може и да се печели. Има най-различни модели - от продаване на фланелки или чаши със символите на свободния софтуер и се стигне до литература или компютри за работа с такива програми. Бъдещето е в предлагането на поддръжка и обучение за свободен софтуер. Опирам се на аналогия с други две сфери на човешката дейност, където има свобода на познанието, но участниците на пазара са не само добре заплатени, но и в нормалните държави са даже богати - медицината и правото. Всеки може да прочете учебник по анатомия, но като го заболи, отива на лекар. Всеки може да прочете закона и е свободен да се представлява сам пред съда, но адвокатите печелят много добре, не само като представляват хората в съдилищата, но и като прилагат своите знания и създават допълнителна стойност като изготвят договори, опирайки се на свободните за ползване закони.
Статията на г-н Стоев, която коментирам, се базира на дискусията за Проектозакона за използване на свободен софтуер в администрацията [http://www.parliament.bg/law_projects.php?id=490]. Този проектозакон е доста кратък - едва 4 члена и читателите на "Култура" могат да го прочетат и да си направят своите изводи. Той не иска да прогонва никоя компания, просто иска да наложи определени изисквания към софтуера. Всяка компания може да предложи решения - свободен софтуер, но дали ще го направи е нейно бизнес решение. Един много важен факт от проектозакона остава некоментиран, а е много важен. Това е стандартизацията и отвореността на файловите и документните формати. Документооборотът в администрацията е страшно важен. Отвореността на файловите формати може да се сравни с изискването документите да са написани на български език - така всеки може да ги прочете. Отворените файлови формати могат да се четат и пишат от различни програми. Представете си колко скъпо и неудобно щеше да бъде, ако документите бяха на нубийски. За да ги ползваме, всеки от нас щеше да се нуждае от преводач от и на нубийски - страшно скъпо за всички хора и фирми, и ужасно изгодно за гилдията на нубистолозите. Именно от това положение се стараем да избягаме с този закон.
В България има достатъчно човешки и фирмени ресурси за въвеждането на свободен софтуер. Много фирми са изразили готовността си да предложат такива решения. Един икономически закон твърди, че всяко търсене създава и съответното предлагане. В момента лицензните такси единствено за базовия софтуер - операционна система и офис приложения са огромни. С преминаването към свободен софтуер тези средства могат да се изразходват за нещо повече над операционната система и офис пакета - обучение, допълнителни програми, поддръжка и така нататък. Административният апарат разполага със системни администратори, които трябва да се обучат. Обикновените чиновници няма да има нужда да бъдат преобучавани толкова много, защото работата им най-често се състои в рамките на едно приложение. Един интересен факт - част от държавните служители, съвместно с други доброволци подкрепят тези идеи и в момента пишат книга за Дебиан (вариант на ГНУ/Линукс) [http://lug-bg.sourceforge.net/debian-book/].
Свободният софтуер е революционна технология, само за 12 години от създаването на Линукс (част от операционната система ГНУ/Линукс), той е в основата на три от 10-те най-бързи компютъра в света [http://www.top500.org/list/2003/06/]. Тайните служби на САЩ разработват своя публична версия на Линукс [http://www.nsa.gov/selinux/]. В областта на Интернет свободният софтуер просто помита конкуренцията. Примери за това са програмата за обслужване на Интернет страници - Апачи, програмата за изпращане на електронна поща Сендмейл, програмата за обработка на адресите в Интернет - Байнд. Всяка от тях държи над 60% от пазара [http://news.netcraft.com/archives/web_server_survey.html].
Свободният софтуер има успехи в администрацията на страните от Европейския съюз - съвсем скоро стана ясно, че администрацията на третия по големина германски град Мюнхен ще мигрира към SuSE Linux (вариант на ГНУ/Линукс) [http://www.suse.co.uk/uk/company/press/press_releases/archive03/munich.html], а ако искате, можете да проследите и програмата на холандското правителство за Отворените стандарти и Софтуера с Отворен код [http://www.ososs.nl].
Свободният софтуер няма да представлява протекция - стимулиране на българските производители за сметка на чуждите. Той дава шанс на българските софтуерна индустрия да престане да бъде "индустрия на отблясъците", но не поднася успеха на тепсия. Кой ще победи е въпрос на конкурентна борба. Това ще е много по-добре от сегашното положение, когато, купувайки всеки компютър, плащаме лепта на определен монопол, която пък в основната си част отива зад граница.
Г-н Стоев прави аналогия между ползването на свободен софтуер - Линукс и карането на "жигулка" - както потребителите на ГНУ/Линукс се гордеели, че могат да "извършат чудеса" и да правят всичко, така и опитен потребител на "жигулката" можел да закърпи положението, когато го нападнала неволята и резервоарът му се развалил. Хубаво, но нали не всички са така опитни? Аналогията е много вярна. Да - свободата на софтуера позволява на опитните потребители да оправят всичко сами, както и добрият шофьор-механик. Но свободата означава, че можете да занесете жигулката на най-различни автомонтьори, да купите гуми от един производител, но свещи за двигател от друг и така да намерите най-доброто качество за най-добрите пари. Тези права има и потребителят на свободен софтуер - да ползва поддръжка и части-програми от най-различни източници. Аналогът на несвободния софтуер е жигула със заварен капак на двигателя - не можете да го отворите и да видите какво се е повредило, но и автосервизите не могат. Единствено производителят на "заварените жигулки" може по свое усмотрение да реши да поправя или не развалените неща, да ви иска произволна цена, но и в един прекрасен момент да заяви, че жигулките повече няма да се произвеждат и поддържат, а ако вие искате да возите баба на село, трябва да си купите най-новата Супер-екстра-хипер лимузина за 10 пъти повече пари. А когато сте се примирили с този нерадостен факт и проливайки скъпернически сълзи давате парите, ви казват, че няма да може да си купите лимузината, а само да я вземете под наем. Но това не е всичко - опитът на неупълномощени лица да поправят неподдържаната жигула се преследва по законов път - подобно на силите на реда, които преследваха помагащия техничар-водопроводчик от филма "Бразилия" на режисьора Тери Гилиъм.
Пред този кошмар е изправена всяка фирма, избрала несвободни програми. Като данъкоплатци, ние искаме да избегнем това в държавната администрация.

Александър Шопов