На четири очи:
Беседа за политиците


Много успешният министър (по негови думи) Божидар Абрашев - пък и не само той, почти всички български политици - ръка трябва да целуват на Цветанка Ризова и да я благославят в молитвите си, защото без нея и предаването й "На четири очи" по Нова телевизия публичният им образ съвсем щеше да увехне и се спихне. Те са най-недолюбваната част от българското общество (особено когато са на власт, но и в опозиция не са кой знае колко обичани), което Цветанка Ризова им дава възможност - ако не да поправят, то поне да смекчат, разговаряйки с тях честно, почтено, открито. Без много заобикалки (въпреки често употребяваните от нея условно наклонение и извинителен тон) тя ги поставя на везната на общественото внимание, като е достатъчно коректна да не бъде много язвителна и груба, а със спокойна и в същото време откровена, не спестяваща никоя злободневност реч им предоставя шанса да (се) обяснят, защитят, оправдаят. Да се представят в положителна светлина (стига да могат), да изложат и своята гледна точка, която - въпреки че изглежда обратното, в повечето случаи е заглушена, маргинализирана. Вестниците, радиата, телевизиите наистина дават думата на властимащите (и на другите от тяхната черга на "политическа класа"), но тя бива тотално потъпкана от последвалите анализи, коментари, че и подигравки. Дотам, че вместо да са най-чуваемите хора в държавата, политиците като че ли са обречени да бъдат най-нечуваемите: те наистина говорят, обясняват, разискват, дебатират и убеждават, но всред всеобщия шум публиката вижда само, че си мърдат устата, след което - вярна на всеобщото убеждение - си казва с презрение: "Какви ли пък поредни глупости ги плещи тоя?"
"На четири очи" предпазва политическото точно от тази поглъщаща гласа му опасност. Гостът е сам в студиото, няма риск думите му да не бъдат чути, да бъде недоразбран или пък погрешно цитиран. Разбира се, той е подложен на процедурата, наречена "Неудобен въпрос", но заедно с това е поставен и в доволно комфортната ситуация да има възможност да отговори, да дообясни и доразясни позицията си. Както стори например Божидар Абрашев по въпроса с Младежкия театър и с недостига от средства за сградата на Театрална работилница "Сфумато", както същото преди него сториха и Надежда Михайлова, и Антония Първанова, и Стоян Чешмеджиев, и Едвин Сугарев. Всички те разполагаха с благосклонно подарено им време да дадат свой вариант на отговор за щекотливите моменти от живота и дейността им, поставящи ги в неблагоприятна обществена светлина, да са достатъчно добре изслушани, уточнени и разбрани и от самата водеща, и - чрез нея - от нейната публика.
Всъщност по отношение на политическото Цветанка Ризова играе ролята на презвитер Козма по отношение на богомилите, но с обратен, + знак: ако благодарение на неговата "Беседа против богомилите" днес ние знаем достатъчно много за тънкостите на тяхното учение, то благодарение на нейното "На четири очи" - истинска "Беседа за политиците", ние знаем достатъчно много за техните мотиви, основания и предположения, довели ги до осъществяването на едно или друго действие. В студиото й те не са онези недолюбвани от всички обществени персони, за които "или лошо, или нищо", а конкретни, на моменти чак всекидневни хора (министър Абрашев в това отношение беше особено трогателен), със своите човешки чувства и мисли, които поставят образа им на фокус, правят го близък, ясен, разбираем. Политиката, политическото и политиците не като официалност на комюникетата, а като топлина на разговора: тъкмо това е, което прави за тях Цветанка Ризова в своето предаване "На четири очи" и тъкмо затова те трябва да й бъдат безкрайно благодарни - без нея публичният им авторитет щеше да бъде с пъти по-окаян, отколкото е в момента.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин