Гласовете на тялото

Ружа Лазарова е българка, която от десетина години живее в Париж и пише на френски. "Кръстосани сърца" е нейният втори роман, той предизвиква известно внимание и положителни отзиви във френските медии. Винаги е хубаво, когато нашата млада интелигенция, напуснала България, се открои със значимостта на своя културен принос в друга държава, а пък похвала за художествено писане във Франция е наистина нещо трудно и важно. В този смисъл мога само да присъединя и своите/нашите поздравления.
След това вече трябва да се взра критически в книгата. Кратка реплика от рецензента на L'Express ми се струва симптоматична със своята елегантна двусмисленост: "една хубава малка книжка..." Бих я перифразирала по следния начин: една много премислена във всяко отношение книжка. Нека да започнем с най-видимото, с обема. 160 страници са добра граница, на която всяка интрига свършва, преди да успее да доскучее. После езикът: твърде беден, ако си спомним за Пруст, дори за Балзак, но доста точен, когато помислим за начеваща писателка-чужденка. Интригата има достатъчно свързани перипетии, за да се съгласим с жанра роман, но всички те са щрихирани и плътно притиснати в рамките на камерната, умерено психологическа, "лична драма".
Манталитетът на текста е също така любопитно премерен. От една страна, това е мисленето на млад, модерен, образован, наблюдателен, интелигентен човек. От друга страна - умерената сантименталност на масовия (френски) читател, ясни стереотипи в представите за това какво означава "да бъдеш французин" (и) днес, предпазлива липса на предизвикателство към клишетата на утвърдените (макар и френски) представи за "мъжкост" и "женскост". Защото, тук вече трябва да кажем, главният персонаж на книгата е млада жена, дошла по класически начин от провинцията, за да учи в Париж. Единственото необикновено нещо у нея са гърдите й. Първо, защото са размер 95 F, и второ - защото могат да разговарят помежду си. Колкото до "мъжкостта", никак не е трудно да предвидим как ще се проявява тя при така сложилите се обстоятелства, независимо дали е френска, или не.
Всичко това, разбира се, ни възвръща към прастарата идея за воайорството на мъжа и към не толкова старата за тялото на жената. И все пак точно това попадение - огласяването на гърдите - тяхното снабдяване с поглед и разум, е печелившият ход на книгата. Всичко остроумно, находчиво, небанално идва оттук. Щастлива идея, която успява да направи един добър (кратък) роман и която - както завършва фразата на L'Express - наистина "заслужава да бъде подкрепена". А освен това ни кара да чакаме: какво ли ще проговори другия път?

Милена Кирова







Думи
с/у думи

Ружа Лазарова.
Кръстосани сърца
.
Превод от френски Венелин Мечков.
ИК Пан.
С., 2003.