115 години Дора Габе
Последната августовска седмица Добрич посвети на "своята" Дора Габе, празнувайки 115-ата годишнина от рождението на поетесата:
- две тематични изложби (в опразнения Дом-паметник "Йордан Йовков" и в Художествената галерия);
- вечер на сп. "Пламък" и неговата "добруджанска" книжка, придружена с рецитал на публикувани в нея местни поети;
- тържествено градско събрание, на което за първи път бе връчена учредената през 2002 от добричката община Голяма национална награда "Дора Габе" (присъждана на 5 години);
- нарочен брой на в. "Антимовски хан" - "първи вестник за животопис и култура", издаван от Сдружението на писателите в града...
Имах възможността да посетя две от празничните вечери.
На първата директорът на сп. "Пламък", поетът Георги Константинов представи хем Дора Габе, хем добруджанския брой на своето издание, по стечения на обстоятелствата настанено в апартамента на голямата поетеса (иначе дарен на най-младата българска литература). Сложната наивност в живота и творчеството на авторка, която няма "нито една минута / незапълнена с раздяла", обаче изискваха автентични компетентност и ангажимент от говорившия... (Още повече, че най-после има качествени изследвания върху Дора Габе.)
В трафаретно-възклицателното си слово "квартирантът" на поетесата "откривателски" отбеляза значимостта на връзката между П.К.Яворов и Дора Габе и изрази учудване, че тя не била разисквана от критиката. Бих му препоръчал да прочете преди всичко издадената в книга от "Литературен вестник" дискусия върху Яворовите "Теменуги" и връзката им с редактираната от него като поетеса (вж. стихосбирката й "Теменуги"), и като жена (вж. стихотворението й "Женска кръв") Дора Габе.
В последвалия рецитал, духовито воден от Драгомил Георгиев, чухме Марина Константинова, Генка Петрова, Уляна Андреенко, Петранка Божкова, действително заразителната Камелия Кондова... Етически самозаклинания и естетическа несвоевременност, декларации за саможертвения смисъл на писането, голяма обич към малкия град, мантрата "Добруджа", тъга по емигриралите синове и приятели... В много свои черти днешните добрички поетеси стереотипизират визията на Миглена Николчина за първото поколение в българската женска литература (Дора Габе, Елисавета Багряна): митична женственост, любовна разточителност, хомоеротична идентификация със символната майка Габе (а и Добруджа), щедро и щастливо разпиляване на енергия... (Предполагам, подобни квалификации ще ужасят техните носители.) Да, литературните среди в Добрич разпознават като съвременна литература творби, които аз не бих разпознал като такава. За разлика от мен обаче те вярват в жизнената сила на самата литература. И пълната за рецитал радостна зала не може да не ме трогва.
На тържественото събрание пък Георги Константинов преповтори, раздувайки я, снощната си реч, а родственицата на Дора Габе и Боян Пенев Виолета Пенева, чиито дарителски приноси са несравними, описа с етнографски педантизъм софийския дом на голямата поетеса и възпя дори най-миниатюрни парчета от нейното всекидневие.
След това кметът на града инж. Лъчезар Росенов раздаде гласуваните награди. Емблематичната добричка поетеса Елка Няголова стана, разбира се, първата носителка на Голямата награда "Дора Габе", връчена й за значими художествени постижения в духа на естетическите и хуманистични послания на голямата българска поетеса и за цялостен принос в литературата. Отличие за популяризиране творчеството на Дора Габе бе присъдено на ИК "Пламък" заради въпросната (прочее, финансирана от общината) книжка. Отличие за органично пресъздаване на духовните измерения на добруджанския свят в българската литература получи поетът Иван Атанасов. Елка Няголова обяви, че прибавя финансовото изражение на наградата към сумата, с която тя и съпругът й в най-скоро време ще построят чешма в центъра на Добрич. И показа на публиката, че съзнава разликата в мащабите между себе си и великата Габе и умее да ги запълва с добрина и благодарност.
За седмица духът на Дора Габе беше с нас.
Но не защото сме го привикали по най-уместния начин, а защото се държим така, сякаш от 1983 година, годината на нейната смърт, в интерпретациите на Дора Габе, а и в собствения ни живот, не се е случило съвсем нищо.
Потъваме в носталгия, разпръсваме се във всекидневието, самоизолираме се, патетизираме, подминаваме сгъстената тишина...

Марин Бодаков