От Америка за българската гайда

Наскоро един японец, научил български и дошъл да следва в България зaради нашия фолклор и гайдата, попита: "Защо няма книга за българската гайда?" Наистина, нямаше. Но тези дни такава книга пристигна от... Америка. Разбира се, трудно е да се нарече "The Bulgarian Gaida (Bagpipe) by Vergilij Atanasov" книга. За разлика от Гутенберговата епоха, началото на третото хилядолетие предлага нови възможности за "четене" и тиражиране на информация. Първото монографично изследване за българската гайда излиза във формат мултимедиен диск, осъществен пилотно като CD-R. Автор е известният български органолог Вергилий Атанасов, който ни напусна през август 2002 и не дочака публикуването на своя труд. Авторските права принадлежат на Атанасов и на Марта Форсайт, която е издател на диска и същевременно, заедно с Боряна Александрова - и преводач на текста. Дискът съдържа текстово-визуална част от 107 страници и аудио-музикална част със 17 музикални примера. Приложена е софтуерна програма за разчитане на информацията от потребители на Windows.
Текстът започва с кратка биографична справка за автора Вергилий Атанасов (1921-2002), придружена с портретна снимка. Следват Предговор и Въведение с благодарности. Първата глава на книгата разглежда гайдата като наименования, устройство, изработване. Втора глава е посветена на музикалните аспекти на гайдата. В трета глава герои са свирачите на гайда. Проблем на следващата глава са гайдарският репертоар и неговите социални функции. Отделна глава е посветена на историята и географското разпространение на гайдата по българските земи. Част от текста е обособена като нотирани музикални примери.
Визуалната част от диска, освен съпътстващите текста снимки, схеми и рисунки на гайда и нейните части, съдържа галерия от 21 фотографии и репродукции. Снимките са правени между 1903 и 2002 г. от Феликс Каниц, Вергилий Атанасов и Димитър Папазов и представят гайди, гайдари, празници и обреди. Поместените репродукции са от картини и литографии на художници като: Феликс Каниц, Николай Павлович, Антон Митов, Никола Образописов - не само информация за мястото на гайдата в селските празници на българите, но и доказателство за присъствието на фолклорния факт в българското изобразително изкуство.
Звуковата част от диска включва 17 звучащи примери, сред които популярни български мелодии и хора, изпълнени от известни гайдари като: Никола Атанасов, Илия Димитров, Пейчо Пейчев, Стефан Захманов и др.
"Българската гайда" беше представена в Американския културен център на 19 март 2003 г. Премиерата започна с встъпително слово от сина на автора Николай Атанасов, продължи с представяне на мултимедийния диск от н.с. Любен Ботушаров от Института за изкуствознание при БАН и завърши с изпълнения на гайдарите Асен Караилиев и Димитър Тодоров.
Появата на такъв труд и неговото представяне дават поводи за много и различни размисли - от повратки към българската традиционна музика, нейните изследвания и изследователи; през все по-уплътняващия се дискурс на другите за нас, преведен в конкретния случай като интерес на чужденците към българския фолклор; до вечните въпроси за саморефлексията към културата ни. Във формата на отзив трудно можем да си позволим проблематизиране. Все пак, можем да си зададем въпроса защо един толкова емблематичен български традиционен инструмент, който има своя великолепен изследовател, намира чак сега своето лице в монографично изследване? По същество "Българската гайда" е първо монографично изследване от български автор. За българската гайда вече са писали по нещо Карел Махан, Васил Стоин, Райна Кацарова, Иван Качулев, американските изследователи Марк Леви и Тимоти Райс, появи се и книга за гайдата в Македония от Б. Дзимревски. За сведение, според запознати, Вергилий Атанасов, най-изявеният български органолог, има ръкопис от близо 1600 страници, посветен на различни български традиционни инструменти. Непубликуван. Като толкова много необходими за българската култура книги, за които все нямаме пари, но и нагласа, разбиране, воля.
Американците, както се оказа, ги имат. Предговорът на "Българската гайда" съдържа някои мисли на известни американски етномузиколози за Вергилий Атанасов. Погледнати от друг ъгъл, те могат да ни подскажат откровения и за българската традиция, както и за отношението на българина и на другия към нея. Вергилий Атанасов е наречен "отворен, пълен със знания, винаги готов да помогне" (Марк Леви), "вървяща енциклопедия" (Ив Моро), "отзивчив, любознателен, с чувство за хумор, умение на теренист" (Мартин Кьониг), "активен, опитен, почтен, умен" (Карол Силверман). Всички тези чужденци след 60-те години на ХХ век идват по различно време в България и намират един и същи човек, който е не само техен гид по българските села, но и техен водач към българската култура и духовност, както и преводач на особения език, на който държавната бюрокрация пренаписва традицията и цензурира опитите на чужденците да я възприемат.
Американците намериха своя Вергилий към българската гайда. Ние и българската гайда намерихме своите американски издатели на 1/13 част от наследството на Вергилий Атанасов. А колко са ни необходими Вергилиевци, за да преминем през чистилището и преди да сме загубили връзката с традицията си, да я постигнем като духовност, като научна интерпретация и книжнина. Да я изживеем без комплекси от мизерност и провинциализъм.

Венцислав Димов & Лозанка Пейчева





Vergilij Atanasov,
The Bulgarian gaida (Bagpipe)
- книга-мултимедиа.
Издание на Марта Форсайт, Бостън.