В Космополис, издаденият през май т.г. в Щатите роман на класика Дон ДеЛило, централният персонаж обича "да чете стихотворения, наситнени сред бялото пространство, прогорени в хартията буквени щрихи". Стиховете го карат да осъзнава дишането си; те оголват мига за неща, които иначе не е готов да забележи. Ерик Пакър избира четивата си по дължина и ширина, търсейки стихотворения от четири-пет-шест реда; вниква във всяко внушение, а чувствата му се носят из бялото пространство около редовете... Въобще, белотата на страницата е насъщна за духа на стихотворенията.
Предполагам, на виртуалния Пакър биха му паснали идеално най-новите работи на Екатерина Йосифова, публикувани в кн.1/2003 на пловдивското сп. "Страница". Катя, може би най-авторитетната днес българска поетеса, е префинила своите стихотворения, оставяйки им само етическата пищност, трескавата горчивина.
В броя са публикувани и 3 стихотворения от Вислава Шимборска, "Рейнско-балканско" - чудесен откъс от роман на погнусения Александър Андреев (вж. спазъма в заглавието), "Морето съвсем отблизо" от Албер Камю. Избрана е нова проза от Любов Кронева, Леони Ходкевич, Стефан Бонев, Цветан Минчев, нова поезия от Йоланта Стефко и Мая Дългъчева, поливалентният критик Митко Новков експанзира към още едно поле (този път той рецензира хомосексуалното желание). Бих фокусирал вниманието към два от традиционно изобилните в "Страница" немски текстове: "Сампрас плаче. Сълзите като събитие в телевизионния спорт" от Маркус Шауф и "Стил и стилизиране. Пънкът или надмогване на делника". "Тайните на Урановия клуб" от Христо Протохристов пък е прекрасен образец на научна популяризация.
В последната книжка на пловдивското издание има важни и спорни страници на Борис Минков (вж. коментара му за романовия дебют на Албена Стамболова). Както и нито важни, нито спорни бележки на Младен Влашки за възможния нов живот на жанра "литературна анкета", който той бил виждал в злочестото произведение на Светлозар Жеков с Кирил Кадийски...

М.Б