Посланията
За младите музиканти

Драги млади колеги,
Най-първо, разбира се, от сърце бих ви пожелал в близко бъдеще да довършите успешно и достойно курса в консерваторията и - както вече казах на някои от вас - в деня, в който си вземете дипломите, да почувствате в себе си непреодолимото, изгарящо желание тепърва да започнете да учите музика. Защото, известно е, че никоя консерватория под слънцето не е в състояние да направи повече за младия човек, освен да се опита да трасира неговите бъдещи пътища към големите истини в нашето необятно изкуство.
На второ място (а колко бих искал именно това да е на второ място!), бъдете твърди, бъдете понякога дори жестоки към себе си, вложете цялата амбиция на своята чиста младост в изключително трудното изграждане на истински благородни, толерантни, високоетични личности, така фатално необходими не само за света на музиката, но и за всяка по-голяма или по-малка човешка общност.
И накрая, най-малкото, което оттук нататък бих могъл да направя за вас, това е безспорно да бъда винаги и с удоволствие на ваше разположение по всички въпроси, които биха ви вълнували като музиканти и диригенти (и не само като музиканти и не само като диригенти).
На добър час!
Станете знаещи и можещи професионалисти. Изградете от себе си преди всичко истински, висококачествени хора!
Ваш Добрин Петков
Из писмо на Добрин Петков до студентите - негов първи випуск (1981-1982) от класа му по дирижиране в Българската държавна консерватория

За призванието на диригента

Редно ли е изпълнителският стил през различните епохи да се изменя и, следователно, едни и същи произведения днес да звучат по един начин, а утре - по друг, не биха ли протестирали за това авторите, ако можеха? Не биха. Авторите поначало обичат произведенията им при различните изпълнения да добиват различни, верни според тях физиономии. Те дори се радват. Може би защото това им дава възможността да откриват все нови и нови неща в собственото си творчество. Няма нищо по-естествено и закономерно от измененията на изпълнителския стил. Те са функция на вечната тенденция на самия живот към непрекъснато външно обновяване. Изрично подчертавам външно, защото дълбоката вътрешна същност на живота и произведенията на изкуството остава неизменна. Мени се само светлината, чрез която се разкрива вътрешната, перманентна същност...
Всички анализи, цялото изучаване на произведението, имат една-единствена цел - изпълнителят да стигне до колкото може по-определено виждане за пиесата или, както е прието да се казва, "да дойде до своя концепция". Но "своя концепция" не значи: искам да направя "Ероика" такава, каквато никой досега не я е правил", а по-скоро:"искам да направя "Ероика" такава, каквато аз смятам, че Бетовен би искал да я чуе..." Установената вече концепция е всъщност само едно относително понятие, едно понятие в движението, тя се дооформя във времето, а понякога и видоизменя. Всеки от нас знае, че когато посегне отново към Четвърта симфония на Брамс след 5 или 6 години, много вероятно е да я види този път в по-друга светлина...
Авторитетът пред оркестровия музикант е нещо много специално, нещо трудно уловимо. В един добър оркестър повече от половината колеги са концертиращи артисти, професори или доценти. В работата си на артисти ние сме действително равни и диригентът в случая не е нищо друго освен пръв между равните, а авторитет между равни се постига трудно... Авторитетът във всяка една област на живота не се гради в дадени минути. Той се гради някак си в цял един човешки живот. Авторитетът не се гради само по време на работа. Той се гради изобщо - от самия контакт на личността с хората, от начина, по който личността живее между хората. Оттам, оттам се раждат нещата и ако, да речем, в обикновения живот човек няма авторитет, той няма да го получи и на пулта. Колкото и да бъде съвършен на пулта, няма да го получи никога.
Никой няма плоча от Бах, за да чуе как той си свири, да речем, сюитите... Никой няма плоча от Бетовен, за да знае как той си дирижира Пета симфония. Такъв документ не съществува. Има графика, има чертички и точки, ти трябва да извадиш заключение всъщност какъв трябва да бъде звукът. Тосканини ти го представя по един начин, Мравински - по друг, Фуртвенглер - по трети, Бруно Валтер - по четвърти, всеки вижда нещата от честния ъгъл на своето зрение. И това е то интересният момент в тази професия. Диригентът е също като режисьор, който поставя трагедии от Шекспир. Там има думи, има изречения, има мисли, обаче как ще стане това на сцената, никъде няма указания. Ето например един критик беше писал, не помня, може и да е била дама критичка, в сп."Българска музика": "Жалко, че тази вечер "Егмонт" не прозвуча в обичайното си темпо". Ами, извинете, това е една абсолютна глупост! Какво значи обичайното темпо на "Егмонт"! И в този смисъл би бил много хубав отговорът на знаменития Рихард Щраус, който казва:"Ами, братко критик, ти имаш връзка с рая и знаеш кои се верните темпа, аз цял живот не мога да разбера кои са верните темпа!"...
Трябва да си убеден в това, което свириш. Или малко по-силно казано, малко по-реално казано, трябва да си влюбен в това, което свириш. Иначе няма да го изсвириш достатъчно добре.

За Бетовен

Начинът на музикалното изказване, езикът му е много по-близък по дух до изчистените, пестеливи и разкриващи голяма дълбочина похвати на фламандските живописци, на един Рембранд например, отколкото до атмосферата на галантната парфюмирана Виена. ...
Всички сме чели, че Бетовен е пишел бавно и трудно. ... Дължи се на фанатичния му стремеж, амбиция всяко следващо произведение да бъде ново, различно, друго, да не се повтаря. ... Бетовен е знаменит, несравним и в това отношение. За всяко следващо произведение той прави нов - различен от предишния - архитектурен план, проект, влага някаква нова основна творческа идея и почва да търси музика, теми, които съответстват, подчиняват се и са способни да разкрият именно новата идея. И точно затова е пишел бавно. И именно по тази причина той постига най-трудното за твореца - да не се повтаря, произведенията да бъдат различно замислени. Всяко ново произведение - нов свят.
В изкуството има два основни творчески момента, които всеки е длъжен някак си да разреши. Хората отдавна са ги определили с простите думи - какво и как. За да си истински творец, трябва да имаш: 1. Какво да кажеш на хората и 2. Трябва да знаеш как да го кажеш. ... Съчетанието на едното с другото е много щастливо и рядко обстоятелство. То е най-съществената предпоставка за огромното предимство на Бетовен пред много други големи творци.
Той работи изключително с квинтесенцията на човешките чувства, мисли и проблеми. Начинът му на изказване е суров и прям, логиката на мисълта - неумолима. Архитектурата, т.е. формалната постройка, блести от съвършенство. Докато има хора, те никога няма да се наситят да преживяват отново и отново Бетовеновите високоблагородни мисли и чувства, да общуват с неговия величав и загадъчен дух, да произнасят името му, обладани от чувство на пълно вътрешно смирение, благоговеене, страх и пиетет.

Из архива на Добрин Петков

Подбор Яна Пенкин

Яна Пенкин е журналистка в Радио Франс Ентернасионал - България, внучка е на Добрин Петков.