Критика на стереотипизирането

"Стереотип" е един от често употребяваните термини в хуманитаристиката, когато се критикуват медийният дискурс, представянето на Другия или идеологическите схеми, в които сме вписани. Честата употреба обаче се позовава обикновено не на някаква дефиниция, а на интуитивния всекидневен смисъл на думата. Тази непрецизност се отразява отрицателно на теоретичната основа, на която стъпват критиките и това поражда прагматичната нужда от изследване на стереотипите.
Именно на тази нужда отговаря и книгата на Майкъл Пикъринг "Стереотипизиране. Политиките на репрезентация". Тази книга представлява теоретично и историческо изследване на стереотипите, мисленето за стереотипите и тяхното функциониране в различни контексти. За Пикъринг стереотипът е едностранна представа, която създава усещане за стабилност и е в служба на запазването на порядъка, сигурността и господството, като настоява за тяхната непрекъснатост. Оттук онова, което вследствие на стереотипите е печалба за едни, се явява като загуба за други. Има обаче една дилема, която лежи пред мисленето за стереотипите и която самите стереотипи се опитват да забравят. Дилемата е следната: човек може или да избере пътя на по-малката съпротива и да приеме готовите представи, които му се предлагат, или да потърси една не толкова едностранна представа. Забравянето за съществуването на подобна дилема, което според Пикъринг характеризира мисленето на стереотипите в медийните изследвания и социалната психология, води до парадокса на стереотипа: от една страна той е нещо недобро, което не бива да приемаме, но от друга мисленето е невъзможно без стереотипи. Тази двойственост е откриваема още у Уолтър Липман, който е първият въвел научно понятието за стереотип в началото на ХХ век.
Парадоксът би бил разрешен, ако се направи необходимото разграничение между категории и стереотипи и се покаже историческият характер на стереотипите. Мисленето за стереотипите е допълнително подпомогнато от "въпроса за Другия", върху който са центрирани огромна част от хуманитаристичните изследвания от последните десетилетия. "Другият" не е друг, а е "одругостяван", правен Друг. Понятието за Друг помага да се разкрият властовите отношения между обектите и субектите на стереотипизирането, чиито позиции сега ясно са изложени като неравнопоставени. Одругостяването е превръщане в обект, при което Другият е разцепен - говорят за него, но като за друг, за някой, който той не е, приписвайки му стереотипна идентичност. След извеждане на теоретичната основа, Пикъринг разглежда функционирането на стереотипи при формиране на националната идентичност, където обикновено хетерогенното различие е хомогенизирано в стереотипа за Другия, най-често представян като примитивен и опасен. Това му дава възможност да преразгледа от гледна точка на стереотипите и съвременните постколониални изследвания, за да продължи с анализ на стереотипите за "патологично" и "чужденец", като криещи проблемите на приетото за "нормално". Изследването на Пикъринг предлага едно ясно разбиране за това какво е "стереотип", но може би донякъде подведен от проблемите за идеологията и властта, той счита, че стереотипът е винаги стереотип на обект, натоварен с негативни характеристики, срещу което може да се възрази, че винаги когато господстващите произвеждат негативни стереотипи, те със същия жест създават и позитивни стереотипи за самите себе си, които да ги представят непротиворечиво и аисторично. Един от другите проблеми в изследването е разбирането за Другия, защото начинът, по който Пикъринг говори срещу одругостяването, крие риска от желание за асимилация в "Същото". Трябва не само да признаем абсолютната другост на всеки друг, но и да разкрием другото в себе си, като правещо ни сложни и противоречиви същества, за да можем да отправим необходимата радикална критика към стереотипизирането.

Дарин Тенев

Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина






Хетерология


Michael Pickering, Stereotyping. The Politics of Representation, Palgrave, 2001.