А, като аман от анонимни редактори и анонимни преводачи
Б, като баста пред боклуци като предлаганата ни
от издателство Екслибрис "Биографична енциклопедия" на Марк Мейсън

И така до края на азбуката
Преди повече от десет години - по времето на разрояването на медиите и навлизането на млади, с невинаги достатъчно знания, хора в тях, като следствие от ползването предимно на англофонски информационни потоци и т.н. - географските названия, имената на исторически личности, на действащи политици, на хора на изкуството започнаха неудържимо да се поанглийчват. Можеше да се прочетат куриози като "катедралата Сейнт Базил" (черквата Св. Василий Блажени в Москва) или като Ричард Строс (Рихард Щраус). Разказваха се случки като тази: в последния момент дежурният редактор да забележи във външнополитическа информация предложеното име Чарлз Де Гол.
В хаоса на онези години всички тези случаи бяха отминавани с искрено веселие или с високомерие - включително, струва ми се, и от нашата езиковедска общност.
Днес обаче, както е видно от публикувания на тази страница текст, сме изправени пред "хаос в названията" в българския език; пред колебания дали Уошингтън или Вашингтон, дали Пекин или Бейджин; изправени сме пред заплахата поради липса на норма за основните опорни точки в познаването на света и неговото минало, каквито са имената и названията, езикът ни да изгуби всякаква приемственост, да изгуби основна функция: да назовава - в общ код! - окръжаващото ни.
Руският език например прави разлика между името на Виктор Гюго - така е влязло през 19 век в него името на големия френски писател - и на неговия родственик, художника Жан Юго, живял по времето на други руски езикови норми. Защо българският при всяка промяна на езиковите нагласи се стреми да нагоди към тях не само съвременните имена, но и топоними и имена от историята (какъвто случай е постоянната смяна Бетовен - Бетховен през целия 20 век)?
Надяваме се, все пак (въпреки песимизма на проф. Илчев), че по - да го наречем обобщително - Случая "Биографична енциклопедия на Марк Мейсън" поне езиковедите ще вземат отношение.


Хр.Б.


В последните седмици на юли и по радиото, и по вестниците рекламираха т.нар. "Биографична енциклопедия" на Марк Мейсън, издадена от "Екслибрис". За читателя загадките започват от корицата. Няма как да се разбере дали споменатият Мейсън е издателство, автор, редактор или съставител. Само в предговора срамежливо се промъква думичката "съставители" в множествено число, което ни кара да се догаждаме, че става въпрос вероятно за колективно усилие. Издателско каре, какъвто е редът във всяко уважаващо себе си издателство, няма нито в началото, нито в края на книгата. Единственото, за което са били загрижени в "Екслибрис", е било да посочат, че "всички права са запазени". Като имам предвид качествата на предлагания интелектуален продукт, не мисля, че мнозина биха ги накърнили. Най-важното - никъде не можем да разберем кой е превел на български език предлагания текст, кой е съпоставил съдържанието на отделните статии, кой е редактирал термините в съгласие с традиците, отдавна установени в нашата хуманитаристика. В това отношение, а и не само в това, изданието прилича на трудовете на анонимните преписвачи от Средновековието, в които грешките си вървят от списовател на списовател. Сред основните достойнства на един справочник е той да бъде точен, да можеш да се осланяш на данните в него, да можеш това, което търсиш, да е на мястото, което очакваш, а не безцелно да блуждаеш по страниците. Има ли го това в предлаганата "Биографична енциклопедия"? Категорично го няма. Само в първите две букви наброих към сто и петдесет грешки, дошли от непознаване на епохата, от бъркане на лица и събития, от погрешни транскрипции и т.н. При това, пиша от гледната точка на историк, който поне донейде е специалист по нова история. Не се наемам да предсказвам колко грешки има в статиите, които стоят далеч от интересите ми. Един от основните недостатъци на изданието е транскрипцията. Знайно е, че тя е особено трудна при превод от английски език, а дваж по-трудна, когато през английски се превеждат имена и термини от други езици. Преводачите (защото, доколкото може да се разбере, е повече от един - поне статиите доста се различават), изглежда, се придържат към едно новаторство в транскрипцията, което доближава изписването до фонетиката. Нищо лошо. Само че този принцип едва ли е подходящ за справочник. Колцина от търсещите информация за американския президент, при когото е приета доктрината "Монро", ще я потърсят на Мънроу. Може да имате и по-фриволни наклонности и да искате да видите кога е родена актрисата и певицата Норма Джиин. Самоуверено я търсите на Монро Мерилин. Ядец! И тя е прекръстена на Мънроу! Четете за руския император Александър I и с почуда виждате, че бил сключил мир с Наполеон в Тилсит. Досега знаехте, че е Тилзит, но да не издребняваме. Аджеба, тъкмо споменахме Александър. В по-голямата част от статиите (А. Велики, А. Карагеоргиевич, А. Невски и т. н.) транскрипцията си е привичната. В статията за австралийския актьор Фредрик Александър (помнете, в Австралия говорят английски!) в скоби е посочена алтернативна транскрипция Алегзандър. Дотук добре. Но в статията за британския фелдмаршал от Втората световна война той се подвизава твърдо с името Алегзандър (пардон, не е твърдо - вътре в самата статия си е Александър). Ще речем, че преводачите са решили - тъй като името се произнася с "гз" на английски, то и така трябва да се изписва на български, поне при англо говорящите, които го носят. Но защо тогава и тримата шотландски крале са изписани "Александър" без сянка от съмнение. Примерите от този тип са доста. Да речем, притрябвал ти е един от държавните секретари на САЩ по време на "Студената война". Право или криво, у нас той се изписва като Ачесън. Не и в този справочник. Тук е Ачисън. Така, както и авторът на "плана Барух" тук е Барук. Фергана и Хива в Средна Азия са Фергхана и Кхива (на английски се изписват така). И т. н., и т. н. Как Bustamante е станал Бастаменти не е ясно. Ха намерете Уорън Биити, като Бейти. Беда достопочтени е станал Бийд - иди го търси. Популярната "ал-кайда" е изписана "ал кейда". Преводачите не винаги превеждат правилно термините. И това не е само тяхна работа. За това би трябвало да има редактор или консултант в съответната област. (Преди няколко години, когато "Кибеа" преведе от английски една джобна енциклопедия, списъкът на българските консултанти в различните области бе дълъг повече от страница. То и затова грешки нямаше или поне бяха малко). Така например, според предлаганата енциклопедия имало Арктически океан - да, но на английски. У нас е прието да се говори за Северен ледовит океан. Че било под руско влияние, може. Важното е, че в момента е прието това название. Белингсхаузен бил обиколил "Антарктика". Всъщност Антарктида, където българската станция е на един от островите, наречени от него. "Анатолия" си е добре познатата Мала Азия или Анадола. "Тойтобургската" гора, която Октавиан Август години сънува след разбиването на римските легиони в нея, си е Тевтобургска. Теоретикът на тоталитаризма Хана Аренд се изписва и по този начин, и като Арендт, но не и като Арънт, както е тук. Вили Бранд понякога се среща и като Брандт, но не и Брант. Появява се и неизвестният досега народ "словени". Въобще не е ясно защо преводачът е прекръстил популярния герой на Жул Верн Филеас Фогт във Финеас Фин. Мария Валевска е станала Валдевска. Познатият ни от детството автор на "Магьосникът от Оз" Франк Баум е станал Бом, а лорд Фаунтлерой от едноименната книга е станал Фонтлърой. В няколко статии се появява постът президент на Съветския съюз. И то по времето на Брежнев и Андропов, когато самата дума "президент" беше едва ли не ерес. Ако смятате, че е все едно, предлагам Буш да бъде наричан Председател на Президиума на Върховния съвет, както е титлата на съветските лидери. Няма как и последният владетел от династията на Великите моголи в Индия да е носел титлата "цар". Ако имаше знаещ консултант, нямаше да се пише, че Джон Адамс е първият посланик на САЩ в Лондон. Щото в края на ХVIII век САЩ още нямат посланици. Конгресът се скръндзяви. Скъпичко му излиза дипломатическото представителство. Консултантът щеше да знае, че английската дума minister в зависимост от обстоятелствата може и да е и свещенослужител, и дипломатически представител (пълномощен министър). Нямаше да изпраща Джон Куинси Адамс като министър на САЩ в Хага, Берлин, Санкт Петербург и Лондон още в началото на ХIХ век. Малко раничко за претенциите на американците да управляват света. Пък и малко грубичко. По същия начин Етън Ален се борел (според преводача) за "независимост" на Вермонт. Всъщност, за самостоятелността на територията, към която имат претенции съседните щати. Редакторът трябваше да посочи, че познатият ни от романа и филма "Шогун" У. Адамс не е спечелил "благосклонността на императора Йеасу" и после станал съветник на "първия шогун Токугауа". Защото Йеасу е името на Токугава (както е прието да се изписва у нас), а император с такова име няма. По времето на Токугава императори са Гоюзей и Гомизунен. Без да броим, че на никой шогун не му и хрумва да се обяви за император. Пък и шогуни в Япония има векове преди Токугава. Консултантът би избягнал откровени грешки, като тази с познатия ни и от нашата история Абдул Хамид II. Според енциклопедията той бил последният султан на Турция и умрял в затвора. Да, ама не. След него има още двама - Мехмед V Решад и Мехмед VI Вахидеддин, та и Абдул Меджид II (който по милостта на Ататюрк е само халиф). А и умира под луксозен домашен арест, наобиколен от няколко от жените си и верните си евнуси. Пак според енциклопедията Алфонсо ХIII испански абдикирал през 1931 г. (което е вярно), но останал крал на Испания до 1941 г. (което не е). Ахемен не е наследник на персийския владетел Кир Велики, както излиза от съответната статия, а полулегендарен епоним на династията. Авторите (съставителите, преводачите, редакторите) на енциклопедията се отнасят към десетилетията на ХIХ и ХХ в. с пренебрежението, с което геолозите говорят за десет хиляди години през юрския период, да речем. Дали събитието става десет години по-рано или по-късно, не е важно. Важното е "шоуто да продължава", както казваше незабравимият Фреди Меркюри. Не е важна и хронологията. Баладюр, например, е министър-председател на Франция според тях от 1993 до 1985 г. През този период, пак според тях би трябвало да е и министър на икономиката и финансите при Ширак - през 1986-1988. Новозеландският министър-председател Джон Балънс също предпочита рачешка кариера - управлява от 1891 до 1883 г. Кралят на Шотландия Джон Бейлиол управлява от 1292 до 1286 г. Само че два реда по-надолу е свален от власт през 1296 г. Групата Бийч Бойс е създадена според енциклопедията през 1981 г., но е изключително популярна през 60-те години. Пак отзад напред се движи и Йерусалимският крал Балдуин III, управлявал от 1129 до 1118 г. Всъщност по въпроса за Йерусалим авторите са склонни на плурализъм, достоен за подражание в Близкоизточната криза - кеф ти Ерусалим (където е роден Арафат), кеф ти Йерусалим. Същата широта на духа е проявена и към Ямайка, която е ту Джамайка, ту Ямайка. То Балдуин показва и други чудеса - ред по надолу се казва, че крал бил от 1144 г. насетне. На подобно житейско салтомортале се радва и малавийският политик Х. Банда. Той е президент от 1966 само до 1984 г. (пардон, два реда по-долу се казва, че всъщност е от 1964), но пък загубил първите свободни президентски избори през 1994 г. По подобен начин Бисмарк е канцлер на Германската империя през 1871-1880 г., но е принуден да си подаде оставката през 1890 г. В енциклопедията се срещат примери на достойна за уважение дълговечност и потентност на исторически фигури, подобна на тези, на която са се радвали библейските патриарси. Така Абу Бакър (537-634, според нея) става баща на една от бъдещите съпруги на пророка Мохамед на 81 години - възраст, когато достигналите я мъже наблягат повече на интелектуалните удоволствия, а е избран за халиф на 95. Всъщност е роден през 573. Размяната на двете последни цифри води до чудодейния му житейски път. На подобна, ранна този път мощ, се радва и Александър Велики, който превзема столицата на Персийската империя Суза на 14 години и ознаменува победата си, като се жени за една от дъщерите на Дарий. Още по-знаменателна е кариерата на Наполеон, допуснал на шестгодишна възраст (през 1775 г. според енциклопедията, а той е роден през 1769 г.) да бъде оженен за любовницата на Бара Жозефина Боарне. Поне е имало какво да покаже жената на детето. Има и открития - актьорът Лайънел Баримор играе във филм през 1831 г. А знаехме, че изобретението на братя Люмиер иде шест-седем десетилетия по-късно. За първи път чувам и за Пруско-турска война някъде през ХIХ в. Ето ви тема, достойна за дисертация. Уморих се. Силите ми не стигнаха и за две букви. А има още двадесет и осем! Не ми е приятно да го кажа, но немалка част от тези грешки са проява на ограничена обща култура. Митхад паша навремето е казвал, че преди да лапнеш кокал, трябва да го премериш дали ще ти влезе в устата, а после и да го премериш на д-то, за да видиш дали ще излезе. Не може да издаваш справочник, воден единствено от това, което Остап Бендер наричаше безкористна любов към парите. А книгата е скъпа. Две професорски надници. Добре, че правителството се грижи за нас преподавателите, та със заплащането на труда ми в Софийския университет, което е по-ниско от това на младши лейтенант в армията, скоро няма да посегна към подобно издание без предварително да съм го огледал внимателно. И накрая, какво като написах това в "Култура". Кой я чете? И как ще бъде спрян потокът от подобни издания?

Иван Илчев


Иван Илчев е преподавател по нова и съвременна история на балканските народи в Софийския университет "Св. Климент Охридски"