Мрежа от камък
- Какви цели си поставихте в началото на симпозиума през 1998 и по какъв начин се разви той през последните 6 години? Оправда ли очакванията ви?
- Част от целите, които си поставихме в началото, развихме в по-голяма степен сега. Същественият момент на този симпозиум е, че се гради, заобиколен от много красива природна даденост. Илинденци е живо село с животни, хора и природа. Скулптурният парк включва интересен хълм и това обуславя начина на намеса. Още в началото фондацията си постави за цел да не изключва тези дадености от художествения момент и така се родиха първите идеи за така наречените "функционални" скулптури - в първия симпозиум се създадоха произведения като "Чешмата", "Слънчевият часовник", "Мостът". Имаше и други със съвсем символична функция като "Врата към небето" на Емил Попов или "Хранилка за птици" на Стефан Лютаков.
През първите три години малко неестествено беше подсилена бройката на поканените, за да се създаде скулптурният парк като такъв. Чуждестранните участници реализираха около 40 проекта. Това бяха силни творчески прояви. Работиха автори от Мексико, Канада, Франция, Холандия, Румъния. Тогава бяха създадени голям процент свободни паркови произведения. В по-голямата си част те са работи на чужденци като тези на Хироши Мияучи от Япония, на Далия Мейри от Израел, на Наджи Пател от Индия, на Петер Бар от Австрия. След третия симпозиум, когато вече имаше в наличност доста проекти, променихме стратегията кардинално, като поставихме изключителни условия - по-малък брой участници и различна програма, която е насочена към изграждане на отсечки, свързващи отделните проекти. Така наречените "пътеки" носят отново елементи на функция и вплитат индивидуалните намеси.

- Това ли е всъщност програма "Мрежата"?
- Да. Мислим да я продължим и в бъдеще. Подобен подход може да бъде безкраен, защото по този начин не увреждаме природата. Ние привличаме публика, която насочваме към красивите природни гледки и това беше основната ни задача, когато избрахме този скулптурен парк.
- А как се спряхте точно на това място и как подбирате участниците? Поставяте ли им някакви условия?
- Мястото е определено от мен по стечение на обстоятелствата - преди години се заселих в Илинденци. Възможността да се закупи терен беше именно там. Теренът е бивша общинска собственост, след референдум и гласуване на населението той беше предоставен за закупуване. Избрахме го и защото се намира срещу много красиви скали - най-характерната гледка над Илинденци. По-подходящо място за скулптурен парк едва ли би могло да има в района. Избора на мястото беше причина и през 1998 да създадем фондация "Арт Център Илинденци". Участниците определяме заедно. Обикновено се базираме на личните си познанства с автори от страната и от чужбина и, разбира се, поставяме изключителни условия за участие. Едно от тях е да няма намеса на върха на хълма. Всеки индивидуален проект се дискутира и доста предложения, които са агресивни като намерение, не се приемат. Така подходихме и тази година. Имахме спорове по някои детайли и в крайна сметка решихме да се намесим по този начин и в тази степен.
- Теренът, който закупувате, е около 15 декара. Това земята около вашата къща ли е?
- Да. Като парк той е предоставен от мен на фондацията за целите на симпозиума. За да се достигне до скулптурите, може да се мине по 3 или 4 пътеки. Цел на програма "Мрежата" е именно да направи ясни тези няколко възможни подхода.
- Основно тази програма ли ще развивате в близко бъдеще, или обмисляте и нещо ново?
- Имаме идеи поне за две години напред. Догодина ще дискутираме проект, който ще се нарича "Амфитеатъра" или "Форума". Негова цел ще бъде създаването на възможност за сценични изпълнения, концерти, рецитали и други. Избрали сме много интересно място за това - точно в подножието на хълма с характерните скали. Надяваме се този проект да събере още повече почитатели на скулптурния парк.
- С това отговаряте на въпроса дали мислите за включване на други изкуства в рамките на симпозиума.
- Да. И не само мислим, но вече го правим. Като единични случаи, разбира се. Ежегодно каним фолклорни състави, например. Най-силни изпълнения имаше през лятото на 2001, когато в Арт центъра дойде японска група от 16 души, които изпълниха традиционни японски танци в центъра на селото, съвместно с местни танцови и певчески състави. Открити сме за всякакъв вид творчески прояви. Вратите в нашата база са отворени включително и за научни форуми и дейности.
- Забелязах, че местните хора приемат с голям интерес всичко, което се случва тук. Промени ли ги по някакъв начин симпозиумът, присъствието на повече хора?
- Искам да подчертая една специфика на този симпозиум. Ние се обръщаме към първоначалната идея на скулптурните симпозиуми, която се поражда в Австрия. С основаването на първите подобни прояви от Карл Прантл и Матиас Хайц започва да се създава скулптура, която е насочена по определен начин към хората и пространството. Формата започва да се третира по коренно различен начин. Това стои в основата на нашата идея - да направим мост към първоначалното излизане на симпозиумните прояви пред света. Подчертавам - с такъв подход и с такава мисъл, защото през годините настъпиха големи деформации в третирането на тази тема не само у нас, но и в чужбина. Знаете, че се правят много площадни симпозиуми, много фиести. Симпозиумите в Бургас и Сандански, например, имат положителни, но и отрицателни страни. Основната цел на тогавашните организатори беше по един лек начин да се постигне украшателски ефект на парковете със скулптурни парчета. Ние сме против този подход. Считаме, че той може да "умори" проявата лесно и именно затова в момента я адресираме преди всичко към хората. Факт е, че имаше и негативна обществена реакция в споменатите градове. Точно обратното се получава в Илинденци. Нямам претенции, че местните хора разбират всичко от това, което правим, защото част от произведенията са последна дума на съвременното изкуство. Но самият факт, че симпозиумът има социална насоченост, че предизвиква усилен човекопоток, който довежда включително и до нови дейности на местните хора, е достатъчен, за да могат те да възприемат позитивно нашата проява. И, както виждате, тя се превръща ежегодно в събитие и народно веселие.
- Като недостатък би могло да се определи това, че човек, който попадне за пръв път в селото и иска да види работите не би могъл бързо да се ориентира какво къде се намира, коя работа на кого е и как да стигне до нея. Мислите ли за някакви указатели, табели или брошури-пътеводители, с които да подпомогнете такава публика, за да получава по-лесно необходимата информация?
- Разбира се, че мислим. Имаме вече създаден проект за карта, в която да маркираме всички намеси. Въпрос на средства е издаването на такава информация. Трябва да споделя, че имаме проблеми със субсидиите и средствата. За отбелязване е, че тази година фондация "Про Хелвеция" ни помогна с определена сума, но тя е целево насочена за храна. Фондация "Св. св. Кирил и Методий" също ни помогна със средства, с които започнахме визуалната комуникация. Вече са монтирани основните табели по магистралата и в селото. Следващата стъпка е маркирането на отделните произведения, което предстои и ще го направим в най-скоро време. Мислим да разположим и ламинирана карта в паркинговото пространство за ориентация на посетителите. Тези неща стават, но не много бързо поради липса на достатъчно средства и организация. Ние все пак сме малка фондация и нямаме достатъчен енергиен ресурс.
- А всъщност фондацията с каква дейност се занимава, освен с организацията на симпозиума?
- Основната й дейност е организирането на творчески прояви, на студентски практики. Разбира се, и съвместни изложби с други колекционери. Съдействахме, например, за скулптурното представяне по време на Европалия миналата година в Белгия. Отворени сме и за много други дейности, но основната ни задача е този скулптурен парк, който ще бъде отворен и за други изкуства.
- А по какъв начин си осигурявате материала. Какво е специфично за него?
- Материалът е мрамор. Основният ни спонсор е най-голямото предприятие за производство на мрамор на Балканите "Илинденци мрамор". Един от факторите за развитието на този скулптурен симпозиум е именно наличието на най-големите балкански каменни кариери, които се намират на 18 км над Арт центъра. През последните няколко години те предоставят нужния ни материал директно от кариерите. Освен това го транспортират до мястото на обработка. Интересен е фактът, че с този темп на добив находището може да бъде експлоатирано през следващите 2000 години.
- Което би могло да означава, че и симпозиумът може да съществува през следващите 2000 години... По време на откриването на всяка следваща част от скулптурния парк идва специализирана публика, но в останалата част от годината идват ли хора?
- Потокът от хора е целогодишен. Пиковите моменти, разбира се, са по време на откриването. Опитваме се освен чрез пресконференцията, която се организира в София и по всякакви други начини да привличаме медиите. Факт е, че през миналата година излязоха няколко материала за нас. Един от важните е цяла страница за скулптурния парк в нюйоркското списание "Sculpture". По-същественото е, че вече има подчертан - и недиктуван от нас - интерес от цялата страна. Понякога цели автобуси идват организирано, за да разгледат парка. По някакъв начин влизаме и в програмата на хотелската верига в Сандански, откъдето също водят посетители и така скулптурният парк се превръща в една от важните точки за региона, каквито са Мелник, Рупите и т.н. Така че ние се надяваме с повече информация във времето да утвърдим тази практика и дори един по-регулиран процес би могъл да доведе до самоиздръжка на Арт центъра.
- Симпозиумът "Илинденци" е решил една много важна задача - за поместването на работите в средата, но мислите ли за момента, когато околностите и природата ще бъдат достатъчно наситени със скулптура? Могат ли по някакъв начин границите да се разтеглят и работата ви да премине и в други пространства и области?
- Ние не се ограничаваме в рамките на този скулптурен парк. В рамките на тазгодишния симпозиум дори осъществихме намеса в центъра на селото. Така че в момента, в който преценим, че има такова насищане, ще започнем развиване на проекта в съседни зони или в трети места. Не е изключено да правим десант и другаде в страната и дори в чужбина. Това е утвърдена практика на споменатите симпозиуми от Австрия. Ние имаме достатъчно опит и можем да осъществяваме и такава програма. Обсъждали сме различни идеи, включително и тази нашата фондация да се занимае и да съдейства за създаването на музей на съвременното изкуство в София. Така че в тази посока можем да създадем работа и места за намеса винаги ще има, но паркът все още има много възможности. Възникна включително и идея за подземен симпозиум, за вкопаване в терена и създаване на актрактивни зони чрез културни намеси в теренната даденост...
- Това за вкопаването звучи интересно - как ще изглежда?
- Предвиждаме да бъде в близост до проект "Пещерата" под хълма - работата на Емил Бачийски, с която подчертахме отвора на древен водопровод. По подобен начин в съседните скали (това са едни плочи на разстояние около два метра, между които има възможна за обработка материя) смятаме да направим "влизания" и създаване на малки атрактивни помещения от рода на дегустационни зали.
- Както е известно, в Илинденци има фестивал на виното...
- Да. Така че трябва да има и такива моменти в парка, които да привличат и да създават съвсем човешки атракции. Поне за следващите 2-3 години имаме много ясни цели, за които даже няма да ни стигне времето.

Разговора води Светла Петкова


Иван Русев е инициатор на скулптурния симпозиум в Илинденци. Председателства фондация "Арт център Илинденци" от момента на нейното създаване.
Разговор с
Иван Русев


Скулптурният симпозиум в пиринското село Илинденци се провежда от 1998 година. Оттогава до днес в него има около 45-50 индивидуални и няколко колективни участия. Освен български, в симпозиума са канени и автори от Израел, Япония, Австрия, Канада, САЩ, Мексико, Франция, Румъния, Холандия и Индия. Това е единственият симпозиум в България, който се разгръща в специално закупен за целта скулптурен парк. Той се насища със скулптура след внимателно обсъдени предложения и обмислена стратегия на творческата намеса. През 1998 Иван Русев, Емил Попов, Светлин Русев, Валентин Старчев и др. инициират създаването на фондация "Арт център Илинденци", която организира проявата и осигурява част от финансовата й издръжка.
Тази година симпозиумът се проведе между 1 и 26 юли. Емил Попов, Цветослав Христов и Георги Лазаров работиха по проект "Мрежата-2" със съдействието на Милен Иванов, Ангел Каравлахов, Митко Златанов и Джи Хуа от Сеул (виж "Култура", бр. 31/32 от 31 август 2003).