Любов като семейни свади
Единадесетото издание на "Любовта е лудост" (29 август - 5 септември) бе ведро, както обикновено край морето на красивата Варна (само да не припарваш до градския плаж). И гостите, с малки изключения, бяха обичайните: Рангел Вълчанов, Татяна Лолова, Гинка Станчева, Никола Анастасов, Джоко Росич, Коста Цонев, Борис Карадимчев, артсемействата Христо Гърбов - Иглика Трифонова, Андрей Слабаков - Ернестина Шинова (с чудната малка Йоана)... Уютната атмосфера, създадена от организаторите Илия Раев и Александър Грозев (с неуморната подкрепа на екипа на Фестивален и конгресен център - Варна), как ли не се опитваше да компенсира финансовия недостиг (малко чужди гости, мижав каталог, отсъствие на бюлетин). Неизменно усмихнати и уравновесени, тези двамата не само не издадоха мъченичествата около случването на фестивала, ами разведряваха и най-смръщените си гости. И така, между корабни, улични и терасни фиести, филмов раван и пресконференции фестивалната седмица се изниза шеметно.
Тази година "Любовта е лудост" бе рамкиран двойно: от "звездни" американски филми (ужасният "Семейна черта" на Фред Шапизи и чаровният "Часовете" на Стивън Долдри) и от български носталгизми (кинопреглед от 1963 по повод построяването на Киноцентъра и Рангел-Вълчановият дженк "Ало, Бонд" от 1966 по повод 20-годишнината на държавното кинопроизводство. Както казва сам Рангел, "филмът е правен на любовен принцип - без пари, от едната любов към киното и веселието". Жалко все пак, че това е минало - голяма част от действащите лица не са между нас. Откриването мина без коментар, но на закриването Рангел бе в стихията си.)
Освен тези филми, на публиката бяха предоставени 8 конкурсни заглавия от Европа (полският "Двоен портрет" на Мариуш Фронт не пристигна) и още трийсетина, разпределени в съпътстващите програми: "Звезди и филми", "Ехо от световните кинофестивали", "40 години киностудия "Бояна", "80 години киностудия "Мосфилм", "Непознатото кино: Израел", видеопрожекции на нови български тв-филми (почти нелегални, за жалост).
Повечето заглавия извън конкурса бяха познати (поне за специалистите), но варненската публика лакомо поглъщаше филм след филм и реагираше като истински познавач, както впрочем сме свикнали.
Тази година "Любовта е лудост" най-сетне успя да ни покаже изцяло "свой" конкурс - кутиите пристигнаха специално и само за зрителите във ФКЦ (с изключение на българския "Една калория нежност"). Добри, недотам или направо слаби; свежи, недотам или позалежали, състезателните филми оформиха профила на фестивала - любовта като спасение в трафарета. И въпреки че имаше поредните вариации на Ромео и Жулиета, самите емоции на героите бяха по-скоро фон за обглеждане на социума - нервен, жигосан или клет, по-безумен от самата любов. Фамилните проблеми (поколенски, политически, манталитетни) доминираха на екрана. Така че ако първото издание на фестивала можеше да се обобщи с "Crazy Love", единадесетото заслужава нещо от сорта на "Семейни свади".
"Гнезденца" се оказа не само най-"застоялият", но и решително най-излятият филм в състезателната програма. Става дума за две семейства в една къща през 1968, за две момчета и едно момиче и за два родителски възгледа върху Пражката пролет. Деликатен, витален, чудат, филмът е пропит от ехото на Чешкото чудо, но е нова и оригинална рефлексия върху влиянието на идеологията върху човешката съдба и националния характер. По-близък до "Трябва да си помагаме", отколкото до "Коля", "Гнезденца" зарежда с характерните за чешкото кино хуманност и остроумие. Нищо чудно, че обикаля световните фестивали, получава награди и изключително топли думи online. "Дълъг уикенд в Пеща и Буда" е също любопитен опит за "съвместяване" на времето, но този път на собственото творчество - унгарският майстор Карой Мак "връзва" новия си филм с едновремешния си черно-бял "Любов" от 1970 г. не само с кадри, а и с участието днес на тогавашните актьори Мари Тьорьочик и Иван Дарваш, вече остарели, но все така прелестни. Двамата герои са се обичали лудо, но дошла 1956 и той емигрирал, а тя доносничела в името на общото им, така и несъстояло се, бъдеще. Днес той е с жена в Лугано, тя - в будапещенска болница и с негова дъщеря. Когато научава по телефона, че Мари е зле, Иван тутакси хваща самолета. Научава истината и остава в родината си толкова, колкото да завари след нейната смърт изтънчения си дом празен. Но не е сам, защото по телефона звънва дъщерята, с която мъчително е успял да се посближи. От филм за травматичните рекапитулации на третата възраст, Карой Мак съгражда пъзел от частиците чудовищни манипулации на историята. Пипнат е майсторски, ала изглежда прекалено нагласен - на моменти ситуации натежават или пък мотивации увисват. Въпреки това обаче филмът разтърсва - двамата актьори са поразителни, а препратката към "Любов" - креативна.
"Зона Замфирова" (2002, Сърбия) е втори опит на Здравко Шотра за екранизация на едноименния роман на сръбския класик от края на по-миналия век Стефан Сремач (първият е черно-бял и телевизионен). Става дума за фолк-костюмен водевил, станал в родината си блокбастер. Според мен по 3 причини: това е първият филм на западните ни съседи без война от десет години насам; романът се радва на широка популярност; местните Ромео и Жулиета от XIX век са потопени в етноритми. И във Варна някои зрители му се израдваха, но все пак, в контекста на фестивала, "Зона Замфирова" се оказа по-скоро изнервящ, отколкото забавен филм - колкото и да е търсена водевилната естетика, не е изкусурена докрай; колкото и да са трогателни националните носии и мелодии, не се спасяват от бутафорията. Тъй като в каталога липсват рождените дати на авторите, а филмографиите им са непълни, доста се чудихме колко ли годишен е Здравко Шотра - благодарение на сайта IMDb научих, че е роден през 1933 в Босна и Херцеговина, че е режисьор (предимно в телевизията) на 69 заглавия (филми и сериали). Това донякъде обяснява демодирания език на "Зона Замфирова", по-близък до безвкусната чалга, отколкото до автентично-сардоничното кино на Кустурица и на младите сръбски режисьори, чиито филми гледаме по време на Фестивала на европейските копродукции или София Филм фест.
За сметка на смеха в "Зона Замфирова", украинският "Шумът на вятъра" ни заля с параноична претенция. Момченце бяга от родителите си, задушено от семейния климат - майката е влюбена в учителя му по пиано, бащата - в собствените си душевни колизии. Всеки от тях поотделно гони детето, коне препускат, пианистът умира по време на пикник, пиян се лута, обувка се търкаля, дъжд се лее, киевски балкони се зъбят, а детето неудържимо иска да живее иначе. Само че как?! Филмът е заснет изящно, ала естетиката му е овехтяла още докато е замислян - клет ерзац на Тарковски подир сенките на Параджанов и Илиенко. Режисьорът-художник Сергей Маслобойников и съпругата му Анна Сергийко (главна женска роля) бяха сред гостите на фестивала и доста ухажваха журито, но какво от това... Ще запомня "Шумът на вятъра" с най-потискащото актьорско присъствие напоследък - Анна Сергийко, скрила в шепи нос, се кокори по-драстично и от Мозжухин.
Не по-лек за издържане се оказа и немският "Портрет на семейна двойка" на Изабел Стевер. Младите съпрузи Дорит (Мария Симон) и Алекс (Нилс Нелесен) вдигат купон за сватбата си и младежът, чиято мечта е да заснеме филм, понася не само дрога и бира, но и як пердах от булката си (оказва се, че според социологически проучвания германките доста налагали половинките си). Поредният европейски дебют за неудовлетворението на младите през екзистенциални изцепки, интелектуални прищевки, филмови химери, хомосексуални набези, ксенофобски издънки и... хепиенд. Хилава работа. Най-тръпното в "Портрет на семейна двойка" е изображението на Рали Ралчев - страдалчески-отстранено, решено в адекватния за екранния хаос нисък ключ.
И тази година "Любовта е лудост" не мина без екзотично пътешествие - видяхме британско-тайландския дебют на Каприс Кий "Човек пеперуда". Романтичен трилър, където млад англичанин (Стюърт Лейнг) се влюбва в невръстна тайландска масажистка (Мами Накпрасито), тя го обира, а накрая е убита от мафиоти. Френетични пейзажи, магнетични масажи, изкусителна девойка, паспортни измами, трафик на момичета, мизерия, по-драстична и от тукашната - това е "Човек пеперуда". 29-годишният му продуцент Том Уолър, роден в Банкок и работещ в Обединеното кралство, пристигна във Варна и разказа, че филмът е нискобюджетна рожба на триседмично пребиваване в Тайланд. Позабавлявали се младите, полудували, а и филм спретнали, и на фестивали го показват. Защо пък не? Де да можеше и тук да се намират пари за кино с такава лекота, та били и нищожни...
"Една калория нежност" (вж. "Култура", бр. 22 от 2003) закономерно се подреди сред фаворитите на фестивала - безхитростен, нежен и донякъде терапевтичен филм за семейните свади и поколенски радости в София днес. Между другото, с цялата си интериорна "театралност" "Една калория нежност" е далеч, далеч по-симпатичен и истински от американския "Семейна черта", чиято отличителна черта се свежда до присъствието на тримата мъже от фамилията Дъглас: Кърк, синът му Майкъл и внукът Камерън. По-скоро видях Марс, отколкото смисъл да се създаде този филм за обичайните тревоги на еврейско семейство в Ню Йорк днес. Единствено смъртта на бабата (стожер на фамилията) е интересна, тъй като препраща към епизода на Шон Пен от "11 '09 ''01", също показан на фестивала. Британският "Календар за мъже" на Найджъл Кол се оказа голямата изненада извън конкурса. Бе ни предоставена от "Съни филмс" (дано е невярна фестивалната мълва, че няма да види широк екран). Затънтено селце в Северен Йоркшир, където единственото домакинско развлечение е местният женски клуб. Там се събират, за да слушат лекции за броколите или да устройват състезания по пай, докато мъжете пийват бира след работа. Какво се случва, няма да разказвам, тъй като горещо се надявам да видите филма, но е поразителен с остроумието си, находчивостта, хуманния патос и актрисите начело с Хелън Мирън. Лелите стигат до Холивуд, но дали ние някога ще стигнем техния манталитет...
Докато фестивалът във Венеция течеше отново без български филм (въпреки уверенията на селекционера му за Източна Европа Хайнс-Йоаким Шлегел, че ще вземе "Под едно небе" на Красимир Крумов), "Любовта е лудост" бе закрит с един от най-качествените филми на годината, поел от Берлинале - "Часовете" на Стивън Долдри, създаден по едноименния роман на Майкъл Кънингам. А за него ще пиша друг път, тъй като тепърва ще излиза на екран.
За разлика от авторитетните световни форуми, нашият малък морски фестивал не само не се разраства, ами от година на година все повече заприличва на гларус в края на сезона. А си струва да го има. И да литне. Но енергията изисква гориво. Да се надяваме, че бодряшкият апломб в официалните приветствия към фестивала не е само поредният куртоазен жест или словесна еквилибристика върху "любов" и "лудост".

Геновева Димитрова



Любовта е лудост 2003

Наградите
Жури в състав: Пуриша Джорджевич (Сърбия, председател), Мария Статулова и Иван Павлов (България) присъдиха следните награди: Златна Афродита - Гнезденца (1999, реж. Ян Хржбейк, Чехия) Специална награда на журито - "Една калория нежност" (2003, реж. Иванка Гръбчева, България)
Награда за женска роля - Мари Тьорьочик в "Дълъг уикенд в Пеща и Буда" (2003, реж. Карой Мак, Унгария)
Награда за мъжка роля - Дмитрий Лаленков в "Шумът на вятъра" (2002, реж. Сергей Маслобойников, Украйна)
Награда за операторско майсторство от името на СБФД - Рали Ралчев за "Портрет на семейна двойка" (2002, реж. Изабел Стевер, Германия)
Награда на гилдията на филмовите критици при СБФД - Гнезденца.
Награда за цялостно творчество - Радой Ралин.