Нетуристическо, нескучно, ненадейно

За НЕТ се случва да пиша по-често, отколкото за която и да било друга радиостанция и това ме изненадва. НЕТ е младо, неподредено, неспокойно и донякъде безхарактерно радио, в което като че ли няма особено стабилни правила или стилови категории. Неговият формат, ако трябва да сме точни, не влиза в обичайните News/Talk, Adult Contemporary и прочие дефиниции, типът му е Under Construction, ето какво, нещо същевременно добро и лошо, с елементи на биташки кич и с любопитни експерименти в необходими направления, всичко това - в развитие. Една голяма част от лошото се състои в осезаемата липса на начинания с начало, среда и край, която вкарва слушателя в обща екзистенциална неудовлетвореност, една голяма част от доброто са няколкото водещи, които успяват да измъкнат от бъркотията самостоятелна нишка на поведение.
Както в рамките на 60-те си досегашни издания, така и в рамките на самите си предавания, Степан Поляков е един от онези, които умеят да боравят с времето, да започват изречения, които завършват, да въвеждат гости и кореспонденти, да извеждат тема на разговора, да владеят положението. И макар този набор от умения да изглежда очевиден минимум за радиоводещия, факт е, че е истинска находка в ефира на София. "Паспорт" е предаване за пътешествия и приключения от 14 до 15 часа всеки петък, едно от малкото в НЕТ, които се отличават с качество и постоянство, както и едно от малкото изобщо, което предлага разнообразие и почивка без превземка и излишна претенция, през добрия древен начин - живи разкази на пътешественици по воля и неволя. Структурата му е пределно ясна: след отварящия звук на излитащ самолет, Степан Поляков разказва кратка уводна история и представя госта си, по някое време вмята един или два "паспорта" на представяното място (история, географско положение, валута, култура), в определен момент излиза от камерното звучене с включване на "господин Пътника" от съвсем ненадейно място на планетата като есенен Перм или Александрия в Египет. Маниерът на водещия е непосредствен, без да е прекалено свойски към гости или слушатели; опитен, без да е рутинно измъчен; деен, без да е агресивен; простичък, без да е примитивен. Степан Поляков разказва приказки, събира рецепти и национални химнове и ловко балансира това, което пита и това, което заявява, в полза на питането. В заключение, той е достатъчно млад и достатъчно пътувал, за да не гледа на излизането от страната фетишистки и на всеки българин в чужбина - като на неуспял опит да бъде "толкова велик, колкото хората от съседната маса", както се изрази бившият главен на "Поглед " Евгени Станчев, негов събеседник.
В резултат от стегнатото водене и радиофоничната си подредба, "Паспорт" се превръща в интересна лупа, през която места, ситуации и дори личности се доближават по неочакван начин. Там може да се чуе забележителен петнайсетминутен разказ за Малдивите на иначе неприятния като политическо лице Любен Дилов-син, професор Асен Баликси за канадските инуити, история за параклис на Антарктида, български песни с нигерийски акцент и какво ли още не. Естествено, няма как да се мине без конюнктурните Едвин Сугарев за Монголия, Алек Попов за Лондон и Елена Йончева от Сърбия, но присъствието им е поносимо. Поносимо е и по-скоро случайното музикално оформление, което рядко подкрепя случващото се в студиото. Не дразни известната слабост на Степан Поляков към стереотипи в "ние-вие" стил, които го карат да обяснява на арабин, че в България, когато студентка ходи с арабин я смятат за лековата, а на германец да разправя вицове с игра на думи между Luftwafe и Lufthansa. Не досажда и съсредоточеността на "Паспорт" в ограничения, отвъд които остават литературата, изкуството и музиката, както казахме, на описаните страни. Без съмнение "предаването за пътуване със стил" в радиото в развитие има още много да пътува, защото знае къде отива.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато