Отново Ибсен

Първата ми колонка в началото на миналия сезон "Най-сетне" беше посветена на двутомника от Аугуст Стриндберг - всъщност първото пълно издание на български език в превод от оригинала с произведения на този ключов за ХХ век драматург. Не заради симетрията, на която например класицизмът толкова много държи, първата ми колонка в началото на този сезон има за предмет също издание с пиеси на друго голямо име в драматургията на ХХ век - Хенрик Ибсен. Всъщност в историята на театъра на ХХ век тази симетрия по отношение на двамата велики драматурзи е почти задължителна.
Ако за Стриндберг може да се каже, че изданието трябваше да се съобразява със силно затруднената рецепция на неговите драми у нас, то за Ибсен е валидно точно обратното.
Изданието на неговите пиеси, под съставителството на Елизария Рускова, със сигурност е трябвало да се съобразява с богата история на българската му рецепция и неговата съставителка в следговора си, разбира се, се спира на този факт. Още подборът на четирите драми ясно го отчита. "Росмерсхолм" (1886), "Хеда Габлер" (1890), "Майстор Сулнес" (1892), "Юн Габриел Боркман" (1896) са сред късните пиеси на Ибсен и всички са поставяни на българска сцена, но изданието ги представя за пръв път в превод от норвежки. Както читателят вече е забелязал само от изброяването на имената, те се появяват в транскрипция, която не е обичайна дори за театралите. Например, в превода на д-р Кръстев за първата постановка на тази пиеса на Туцич в Народния театър (1905) "Боркман" е "Джон Габриел Боркман". Вероятно тъкмо заради известността на Ибсен у нас преводачката Гергана Мей и съставителката са решили, че едно подобно издание вече може да въведе правилното произнасяне на имената на персонажите и този подход има своите основания тъкмо от тази гледна точка - то обогатява съществуващата вече традиция. Но не могат да се пренебрегнат и евентуалните възражения, впрочем, черпещи мотивация от същата гледна точка. Заради своята известност неговите пиеси вече са добили гражданственост с названията от сцената и в този смисъл не е трудно да си представи човек, как ще прозвучат като имена на почти непознати пиеси, например "Майстор Солнес" като "Сулнес", а особено "Фру Ингер от Естрот" (превод на Лилиев), която Масалитинов поставя през 1926, като "Госпожа Ингер от Йостерот". В изданието на Стринберг Вера Ганчева бе предпочела да запази известното заглавие в превода на Гео Милев "Мъртвешки танц" вместо да го коригира с по-точното "Танц на смъртта". Всъщност може да се каже, че ценността на новото издание на Ибсен е в някакъв смисъл и в това, че вече може да си позволи оспорване на традиционното възприятие. Можем да го наречем от тази гледна точка издание за познавачи.
Томчето с пиеси е оформено класически строго. Портретът на Ибсен на Валтер Фирле, който е на корицата, също е подбран, за да съответства на периода, в който са писани събраните в него пиеси. А от своя страна, те са обрамчени с ценни текстове - сравнителна хронологична таблица, която разполага живота на Ибсен в контекста на времето и следговор, който разглежда избраните пиеси в изключително богатия изследователски масив върху неговото творчество и справката "Хенрик Ибсен в България", в която са изброени изданията и постановките по Ибсен. За познавачите на Ибсен подобна "рамка" дава удобен информативен контекст при "работа с пиесите", за останалите е безценна информация.
В края на летния семестър почти една трета от групата магистри от Българска филология на Софийски университет бе избрала да пише за драматургията на Ибсен. Този факт може да се интерпретира по различен начин, но сам по себе си той прави излишни многословните обяснения, колко са ценни подобни издания.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Хенрик Ибсен. "Драми". Съставител Елизария Рускова. Превод Гергана Мей. Издателство "Хемус Груп". София. 2003.