Завръщане: тоталният дебют
Конкурсната прожекция на "Завръщане" на Андрей Звягинцев във Венеция предстои. За филма се сражаваха четири от най-големите световни фестивали: Монреал го искаше, в Локарно дори бе обявен в конкурса, но победиха Венеция и неконкурсният Торонто.
Това е уникален случай: фестивалите от подобен клас обикновено се борят за правото да покажат новите работи на знаменити режисьори, а сега става дума за филм без звезди, направен от абсолютно неизвестни дебютанти, в частна телевизионна студия. Ситуацията е необикновена и за руското кино: признати майстори мечтаят филмите им да бъдат показани във Венеция, но фаворити се оказаха "странични" хора - без опит и дори без филмово образование. С Андрей Звягинцев разговаряме преди премиерата - още никой не знае как зрителите, пресата и журито ще приемат "Завръщане", но аз ще науча за героите на деня много поразителни подробности, които няма как да не наречеш сензационни.


- Кой сте вие?
- От Новосибирск съм. Там учих в актьорския факултет на Театралния институт, в класа на главния режисьор на ТЮЗ Лев Серапионович Белов. Той ме вземаше в спектакли, така че още от седемнайсетгодишен съм на сцената - при това съм изиграл три-четири главни роли.
- Но захвърлихте тази работа!
- Да, захвърлих я. Защото в Москва видях спектакъл по Достоевски на Саркисов и разбрах, че не знам нищо. Влязох в ГИТИС при Евгений Лазарев. С мен се занимаваше Владимир Иванович Левертов, блестящ педагог, просто с божа дарба за тази работа. Тогава ми харесваше да бъда парадоксалист някакъв, такъв един Хамлет странен - с мой приятел поставихме "Хамлет", взехме подстрочник и играхме Шекспир в проза...
- Вие кого играхте в "Хамлет"?
- Хамлет. После дочух, че младият режисьор Володя Агеев се готви да постави "Игра на дама" на Кортасар, а той е един от любимите ми автори. Играехме навсякъде, където ни допускаха: в Дома на актьора, в Музея на Ермолова, по разни незнайни апартаменти... После дойде частният спектакъл "Месец на село" на Тургенев. Но моето актьорско излитане някак се бавеше: за десет години два спектакъла! Пък аз чувствах, че не мога без сцената, без зрителя, без реализацията.
- Изхранваше ли ви актьорската професия?
- През 1993 имаше дни, когато и билет за метрото не можех да си купя. Беше чудовищна нищета. Не бях единствен - с мнозина актьори тогава се случи същото и затова те се втурнаха към рекламата. И бяха щастливи там, въпреки че според театралите е позор да се снимаш в клипове. На мен също ми провървя: в армията служих с човек, който беше учил операторско майсторство във ВГИК. И в най-трудното време той си беше наред - снимаше реклами. Казах му: "Спасявай ме, че ще умра от гладна смърт". Така и аз започнах да снимам реклами и животът стана по-лек. Излиза, че до отиването ми в RenTV не съм бил никъде на щат.
- А как се намерихте с RenТV?
- Чрез документалиста Виталий Мански. А когато моята реклама излезе в ефир, главният продуцент на RenTV Дмитрий Лесневски изведнъж ме попита: някога да си снимал кино? Не, отвръщам, но ще снимам. Не знам защо, но през същото това лято твърдо реших, че ще снимам кино, та ако ще и със собствени пари.
- Дълго ли узряваше тази идея?
- Желанието да правя кино възникна в Москва - непрестанно търчах във ВГИК да гледам филми. Видях "Приключението" на Антониони и се сблъсках с нещо, което не можеш да предадеш с думи. Влязох в залата, гледам, гледам, гледам... гледам. И изведнъж в някакъв миг между екрана и мен се създаде странна връзка. Приисква ми се Моника Вити да обърне глава - и тя действително я обърна. Приисква ми се ето сега Моника да се появи в отвора на вратата - появява се. Не преувеличавам, честна дума, това беше абсолютно удивително, направо чудо! И оттогава не мога да изневеря на този филм. Вече не си спомням колко още съм гледал, но първата любов си остава най-силна.
- Освен с Антониони, с кого още сте установявали астрална връзка? В пресата усилено ви свързват с Тарковски, но усещам, че вие се съпротивявате.
- И знаете ли защо? То е направо очевадно. Не е възможно да си руски режисьор и да не чувстваш влиянието на Тарковски. За първи път видях филмите му, когато бях на 18, и от тази грамада никога повече не успях да се освободя. Кой още - Бресон, Бергман, Куросава. От съвременните - Китано. Потресен е филмът "Магнолия" на Андерсън. "Американски прелести" видях точно преди първата ми среща с RenTV. По това време буквално умирах от безпаричие и не знаех как ще живея занапред. Затова и се захванах с рекламата. Правех я весело, на драго сърце - изобщо не се отнасяхме сериозно към това занимание.
- Не сте ли снимал в детството с любителска камера?
- Имах смешна случка: опитвах се да снимам с камера "Киев", след като я бях заредил на светло. Лентата, естествено, беше отишла на кино, но аз не съобразих и си снимах своя филм, правех разкадровки и всичко останало.
- Тоест влязохте в голямото кино, без да сте съвсем кинематографично образован.
- Да, нямам професионално режисьорско образование. А технологията усвоявах направо на терен. Моите университети са: по теория - будката, където могат да се купят книги за кино, по практика - залата на Киноцентъра, където гледах филми.
- Коя от работите си смятате за първата сериозна?
- През 2000 в RenTV решиха да започнат производство на сериали. Избрах жанра психологически детектив и заснех три епизода от сериала "Черната стая".
- "Завръщане" създава впечатление за зрял, дълго носен филм. Как стигнахте до този материал?
- С Лесневски решихме да направим пълнометражен филм. И започнахме да търсим сценарий. Голямо търсене падна и най-сетне той се натъкна на "Завръщане". Прочетох го и разбрах, че вътре може да вплета и някакви свои мисли - в тази история имаше дълбочина. Филмът се отличава от сценария: там бащата беше още по-брутален, направо супермен. А цялата история се представя като спомени на четиридесетгодишните герои, които сега живеят в Америка. Намират свой стар дневник и решават да отидат до езерото на своето детство. Освен това, в сценария беше разработена подробно линията със съкровището и бандитите, които го търсят, а тя дърпаше всичко в друга посока.
- Много добре показвате на зрителя, че съкровището ви е безинтересно и че смисълът е в друго. Но това според мен е твърде рискована стъпка - мнозина остават в недоумение.
- Говореха ми, че трябва нещо да измисля с това съкровище. Но аз се заинатих като магаре на мост, чувствах, че съм прав. Дори когато една нощ показвах в студията груб монтаж на филма, пак настояваха: какво става със съкровището? За мен това бе кошмарна нощ: сам пожелах да покажа суров материал на продуцента Дима Лесневски, тъй като ми се струваше, че всичко се разпада. Но когато прожекцията свърши, се успокоих - разбрах, че филмът е станал. И тогава Лесневски сам отговори на въпроса къде се е дянало съкровището - хич не е важно! Това е тайна, която си отива заедно с бащата.
- Момчетата във филма играят също много зряло - не си спомням в нашето кино деца така автентично да са прекарвали през себе си преживяванията на героите. Дълго ли ги търсихте?
- За половин година пробвахме над 600 момчета. Записвах всички на видео и задължително общувах с всяко поотделно. Но когато зърнах тези двете, моментално разбрах, че на своите тринайсет години те са вече личности.
- В каква степен екранните им образи съвпадат с характерите им?
- Характерът на по-големия, Володя, е почти същият. Не изисквах от актьорите да играят - беше ми нужно да съществуват реално в кадър. В живота Володя е странен човек, някак неадаптиран и всеки дубъл той изпълняваше различно. А Ваня е просто виртуоз, той играе, при това много органично, въпреки че не прави нищо, което да е в противоречие с неговата същност.
- И в живота ли Ваня е такъв бурсук?
- Не, съвсем не. Той е много открит и лъчезарен.
- Вторият важен човек във филма е превъзходният оператор. Кой е той?
- Миша Кричман също не е учил във ВГИК, т.е. той също няма професионално образование. Завършил е Полиграфическия институт и знае типографията. Но е така мощно надарен визуалист, че нямаше как да не дойде в киното. Когато се хванах с епизодите за "Черната стая", първоначалната идея бе всеки от тях да снимам с различен оператор - щеше ми се да си поиграя със стиловете. Случи се така, че първия заснехме с Миша. С него ме запозна един приятел, каза ми: потресаващ оператор. Миша ми даде да видя музикалния му клип, но той не ме убеди съвсем. Тогава ми даде друга касета - домашно видео, заснето по време на пътешествие в Испания. Ракурсите и композициите му ме поразиха. И така, с него заснехме и трите епизода.
- Много е силна и музиката във вашия филм, но и за композитора Андрей Дергачов не бях чувал...
- Ами ние всички сме дебютанти! Той е младеж, който на домашния си компютър създава тази музика - лаконична и дълбока.
- Нима не е излизал пред публика? Не е изнасял концерти, не е писал за радиото?
- Не.
- Как се изхранва?
- В един московски ресторант стои на входа като жива статуя. Това е основната му работа: застива в някаква поза, а в края на вечерта собственикът на ресторанта му плаща някакви пари.
- Тогава как го намерихте?
- Имам стара приятелка, актриса в театъра на Анатолий Василиев. Споменах й, че започвам пълнометражен филм и търся композитор. И тя каза: има един момък... Даде ми касета - послушах и реших да се срещна с него. Той много тънко усеща съвременността, но е наясно, че не може само на нея да се осланя в музиката си - необходими са някакви корени, усещане за древност, много използва автентичните инструменти...
- Нима искате да кажете, че целият сандтрак на филма той е сътворил на синтезатора?
- Използва и реалния звук на дудука. Имаше случай, когато ние с Миша Кричман още се мотаехме с разкадровката, а композиторът донесе четирийсет готови ескиза! Той е изключително свободолюбив човек и не обича да го притесняват със срокове.
- Сюжетът на филма би могъл да се нарече жесток. Веднага ли обяснихте на актьорите какви нравствени изпитания им предстоят?
- За съжаление, Костя Лавроненко, който играе бащата, знаеше всичко и това му пречеше. По-добре е никой нищо да не знае.
- Какво, да не би всичките тези мъченичества за децата да бяха неочаквани?
- Не, знаеха. Но например за сцената с пребиването на Володя... с Костя се бяхме разбрали, че той всичко ще направи наистина. След снимките той отиде на брега и плака - не можеше да бие дете.
- След като завършихте филма, имахте ли усещането, че е станал?
- Не знам... Имахме изключително тежки снимки - от всичките четирийсет дни почивахме само три. Снимахме по 12 часа, до един капвахме от умора. Сутрин едва-едва си отварях очите, дори на закуска не ходех, за да поспя още малко. Тъй като сме дебютанти, не пресметнахме правилно графика. Едва се вмъквахме в сроковете, в сметките... Трудно беше.
- Импровизирахте ли на терен или се придържахте строго по плана?
- Целият филм беше предварително нарисуван: с какво започва и с какво свършва епизодът. Но се случваха и импровизации.
- Кое във филма ви се струва най-успешното?
- Финалната сцена, когато момчетата акостират. Помолих Володя да си представи някакъв ритуал. Тоест търсех не битово, а ритуално действие. Пак е същото: вземаш раницата, дърпаш лодката, ала го правиш два пъти по-бавно. Погледнах го на екрана - разбрах, че пред очите ми е станало чудо. Отрязъкът е триминутен, най-дългият във филма. И ми се искаше да го удължавам още и още...

В разговор с "Российская газета" известният немски киновед Ханс Шлегел, който е в селекционния екип на Венецианския фестивал, каза, че според него "Завръщане" има големи шансове. "Смятам, че това не е просто добър, а превъзходен филм. За мен дори заглавието му е символично - за първи път от много години насам руското кино не се опитва да подражава на слабите американски трилъри, а се връща към традициите на 60-те, когато киното ви бе сред най-силните в света. Андрей Звягинцев е създал много съвременен филм, но той е свързан не с модата, а с мощната коренова система на руската култура. Радвам се, че точно Венецианският фестивал има честта да го покаже за първи път на международната публика".

film.ru/Российская газета

Валерий Кичин



Разговор преди прожекцията с Андрей Звягинцев, чийто филм спечели "Златен лъв" и награда за дебют от Венеция 2003